Мегаекспериментът MAGIC се доближава все повече до разкриването на т.нар. мистерия на Вселената (гама-избухванията).

Не това обаче е новината, която ни дава повод на нас като общество да сме горди с проекта. Част от международния екип, който се труди по него, са петима българи. И е въпрос на време тяхното име да стои изписано със златни букви като участници в един от научните пробиви на 21-ви век.

Все ще се намери някой, който да каже, че у нас нямало големи умове, че най-големите ни таланти както в науката, така и в спорта или изкуството си търсят късмета в чужбина. Това обаче не е точно така. Все повече млади хора след студентската скамейка, а понякога още преди да завършат, избират да продължат развитието си с наука. Причината за това е, че държавата заделя повече средства за тази сфера или пък успява да привлече финансиране от европейски проекти, които да бъдат инвестирани в инфраструктура. Така у нас се появиха първите суперкомпютри като „Авитохол“ в Българската академия на науките, който предстои да бъде подобрен и да бъде направен 10 пъти по-мощен. Бяха изградени огромни технологични паркове, в чиито лаборатории учените могат да работят с една от най-модерната апаратура у нас, а бизнесът да търси съдействие за решаване на своите проблеми. Точно там следващата година предстои да бъде поставен още един суперкомпютър, който със своята мощ от 6 петафлопа ще бъде сред първите 5 в цяла Европа. Някои университети също не изостават от научната сфера. Пример за това е СУ, който със своя проект GATE ще създаде у нас център за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект, който ще бъде разпределен в три модерни технологични лаборатории, в които учените ще работят по изследвания в полза на обществото. Най-важното е, че те са отворени за студентите и те могат да се включат във всеки един от проектите, да експериментират с помощта на новите технологии. Инвестицията в инфраструктура безсъмнено ще помогне за привличането на все повече българи към науката, а от там работата им с най-новите технологии ще издигне българските учени на ниво, с което без проблем да се конкурират с колегите си от чужбина. А защо не и да ги надминат, след като успешно си сътрудничат. Изглежда сме на правия път, след като през последните години се говори все повече за успешни международни проекти с участието на наши учени. Най-важното е всички да се отнасяме към науката с любов и да се гордеем с постиженията на нашите таланти.


* Бел.р. - бъди спокоен и обичай науката

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Краят на ерата „забравих“ си бележника

Повече от 3/4 от училищата тази учебна година са заложили на електронни дневници, като от тях близо 400 пък са пратили хартиения дневник в историята. Предимствата от тази възможност несъмнено са много и в различни посоки. Родителите, например, могат да следят всичко случващото се с тяхното дете, докато пътуват или имат някоя друга свободна минута на работа.

Да ти виждам ръцете! Ти си в болничен!

Нека да уточним – взимането на болничен, когато си здрав като кафърски бивол, не е престъпление. Точното определение на това явление е класически тарикатлък.

За обирджиите и Остап Бендер

“Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва Остап Бендер, в повестта “12-те стола” на Илф и Петров.