Казабланка, но не на Хъмфри Богарт (СНИМКИ)
9

Казабланка, но не на Хъмфри Богарт (СНИМКИ)

Перлата на Мароко е дом на джамията с най-високо минаре в света

За съжаление 70-те са безвъзвратно отлетели с хипи очарованието си и Rolling Stones на върха на славата, които с частния си самолет летят до Маракеш, за да пушат тайно опиум в задимени скрити и цветни стаички, обградени от красиви и фриволни жени. Днес космополитна Казабланка е на върха на пирамидата за всеки, който иска да вкуси екзотиката на Мароко, но когато дозата му се превиши, да избяга в модерната и супер луксозна част на града.

На Атлантическия бряг градът, взел името си от „бялата къща“ е най-големият не само в Мароко, но и в цяла Южна Африка. Основно пристанище на страната и икономически център, въпреки че столицата е Рабат. В мегаполиса живеят 3,5 милиона души, а заедно с околията населението е близо 6,8 милиона – колкото цяла България.

Със статистиката дотук, за да има време да ви разбием представите за мястото, което едноименната


кинокласика с Хъмфри Богарт

и Ингрид Бергман от 1942 година


ви е насадила. Първо, продукцията не е стъпвала в мароканската перла, а е снимана на декор в Калифорния, и второ, ако искате да видите обстановка като във филма посетете по-скоро Маракеш, Фес или Рабат. Казабланка е изключително хомогенна смесица от френския колониализъм и традициите на Мароко в архитектурата, подправени с модерност и напредничава мисъл, та чак до елегантната трамвайна мрежа в центъра на града днес.

Хилядолетната история на града е основната съставка в неговото очарование. Основан от берберите в средата на 8 век той става основно пристанище на черния континент през 14-ти. Това привлича върлуващите в средновековието пирати, които често се подвизават в древния град, но са прогонени от португалците, които бързо от освободители се превръщат в колонизатори. Казабланка е


изравнена със земята от мощно земетресение през 1755 г


Повторно е вдигната от руините от Султан Мохамед бен Абдула, само за да дойдат французите и да я колонизират през 20-ти век. През II Световна война е едно от стратегическите им пристанища, но извоюва независимостта си през 1955 г. заедно с цялата страна. В историческата част на Казабланка може да си купиш ягоди или пресни яйца от количка на тротоара, да ядеш сандвич пред джамията и да се помотаеш с местните, които често са толкова отзивчиви, че биха те придружили до забележителността, която търсиш и междувременно ще ти разкажат всичко за историята и географията на града си. Съвсем наблизо влизаш в друг свят, където пазаруваш в луксозния шопинг център от веригата „Galeries Lafayette“ или гледаш 3D кино, а може и да се разходиш из триетажния аквариум – любимо място на най-малките.

50 милиона часа строят джамията Хасан II


Завършена едва през 1993 г. след много години в строеж, централната джамия в Казабланка е най-голямата в Мароко, втора в Африка и пета в света. А минарето й, с неговите 210 метра, е най-високото на земята. На неговия връх, върху 60-те му етажа, е разположен лазер, чиято светлина сочи точно към Мека. Облицовано е с ръчно работен мрамор, а покрива му е подвижен. Капацитетът на джамията е 105 000 поклонници – 25 000 вътре и 80 на площада пред нея. Амбициозният проект е дело на френския архитект Мишел Пинсо, по чиято идея мощното тяло на религиозния дом е вдигнато наполовина върху суша, наполовина върху водите на Атлантическия океан. За да предпази джамията от гнева на морето, са построени диги, които могат да спрат до 10-метрови вълни.

35 000 работника са се трудили общо 50 милиона часа, за да я издигнат и още 10 000 артисти са участвали в изписването, интериора и екстериора. Всички тези усилия са положени, за да може джамията да стане готова за 60-тия рожден ден на Крал Хасан II през 1989 г. Въпреки това планът се оказал неосъществим и тя е завършена с 4 години закъснение. Изграждането й излязло 585 милиона евро и въпреки множеството критики, парламентът отпуснал съвсем малко пари, а по-голямата част от финансирането дошла от дарения на поклонници. Днес Хасан II е една от малкото джамии в света, които позволяват посещение и на немюсюлмани, а в двора са разположени 41 впечатляващи фонтана.

В непосредствена близост има градска баня, религиозно училище, Музей на мароканската история и библиотека, смятана за една от „най-впечатляващите в ислямския свят“.

На пазар за арганово масло


За разлика от огромните тържища на Фес и други марокански градове, централният пазар в Казабланка е малък. Бели павилиончета със зелени покриви дават дом на търговия на автентични сувенири, плодове и зеленчуци. А и са един от най-впечатляващите фонове за селфи маниаците. Не си тръгвайте без ядки и фурми, както и без традиционния марокански еликсир за всичко – аргановото масло, които на този пазар може да си купите директно от първа ръка. Ако пък се задържите достатъчно дълго ще видите как всички продавачи се нареждат за редовната си молитва.

Кафенетата наоколо традиционно се посещават само от мароканските мъже, които се отдават на чаша силен ментов чай или кофеинова напитка. Мястото на дамите е да клюкарстват на по сок във фреш-баровете. А около пазара такива има много. За една напитка в подобно място ще трябва да платите около 4 български лева. Оправдана инвестиция предвид факта, че е в центъра на центъра.

На кафе с Екзюпери

Със сигурност Rick’s Cafe на крайбрежната алея е най-туристическата дестинация, не само за американците, за които е задължение да влязат, но и за всички гледали филма „Казабланка“. Интериорът на заведението е подчинен до най-малкия детайл на обстановката, в която сме гледали Хъмфри Богард. Собственост е на бивш американски дипломат в сграда с типична мароканска архитектура и мозайка на пода. Зад пианото свири местен и изпълнява познатите “As Time Goes By” и “My Way” на Синатра, а по всички стени на екрани се повтаря филма. Дори сервитьорките са с униформа с фес.

За късмет на чревоугодниците в Казабланка може да хапнеш толкова успешно мароканска храна колкото и испански тапас или френско гурме. Сред истинските скрити диаманти е „Petit Poucet“, малко кафене в старата част, където Антоан дьо Сент-Екзюпери, бащата на „Малкия принц“ и авиатор по душа, често намирал усамотение между полетите си над Сахара.

Типичната улична храна е нахут, който се продава като царевицата в България, или пресен картофен чипс в хартиено пликче, които може да си кулите от колички по крайбрежната алея.

Зеленият оазис La Ligue Arabe


Парк La Ligue Arabe е най-голямото зелено пространство в града, а до него се стига до улица, над която короните на дърветата правят сенчест тунел, а тротоарите са осеяни с кафенета. Палми и нацъфтели храсти са идеалния партньор в разходката, която ще ви откъсне от градския шум. Малките играят футбол а бабите и дядовците им меря сили на петанк по алеите.

Изкуство за всеки

Съвсем на близо до парк La Ligue Arabe е Villa des Arts, която се помещава в арт деко сграда от 1934 г., разбира се бяла. Стълбище от бял и черен мрамор с парапет от ковано желязо води към просторните залите с експозиции на марокански и чужди артисти. Входът е свободен, а в галерията често се правят концерти и литературни четения. Космополитният град може да предложи изкуство за всеки вкус, класически изложби, модернистични инсталации, концерти във всякакви жанрове и перспективи.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.