Кавалджията на Вселената Теодосий Спасов: На статуетката „Аскеер“ се свири лесно като на чаша
3

Кавалджията на Вселената Теодосий Спасов: На статуетката „Аскеер“ се свири лесно като на чаша

В албума „На гости на една актриса“ звучи гласът на Катя Паскалева

„По време на локдауна направих две фотографски изложби, първата се изкупи изцяло“, споделя в интервю за "Монитор" известният музикант.

- Г-н Спасов, летите за концерт в Коимбра в рамките на културната програма, съпътстваща португалското председателство на Съвета на Европа. Позната ли ви е тамошната публика?

- Поканиха ме на този фестивал с моето т.нар. безклавишно трио в състав Александър Леков (бас-китара), Начо Господинов (ударни) и аз (кавал и вокал). Много се радвам, че имаме тази възможност – близо 20 години не съм свирил в Португалия. Пазя спомен за една топла публика, която харесва нашите неравноделни ритми. Тъкмо ще си я припомня... Трябва да си направя PCR тест и да попълня няколко документа, които се изискват за пътуване.

-Това първият ви гастрол ли е след разхлабването на мерките във връзка с корона-кризата?

- Имах участие на един фестивал в Брюксел преди месец и там беше доста „стегнато“ положението. Бях в международен проект: аз и един невероятен тромпетист от Франция – Ибрахим Малуф, бяхме солисти на сборна формация музиканти от Македония и Сърбия, наречена „Балкан Джазович“. Свирихме в студио: програмата течеше през едно легендарно звукозаписно студио – там бяха направили осветление, сцена. Групите се изреждахме с едночасови програми и си бяхме публика едни на други. Два часа след записа стриймваха концерта в Интернет пространството. Фестивалът се нарича Balkan Trafic и това ми беше първото излизане след пандемията.

- Как се отрази на концертния живот и в частност на вашия тази дълга принудителна пауза?

- Бяха отложени планирани концерти и турнета в САЩ, Канада, Европа. Всичко отиде в небитието, но пък за сметка на тия ограничения имах възможност да работя повече за театъра и като резултат дойде и наградата „Аскеер 2021“ за театрална музика. Направих също и две фотографски изложби. Така че успях по някакъв начин пак да се реализирам чрез средствата на изкуството. Важното е човек духовно да се занимава и развива.

- Откога и фотографията е в списъка на вашите артистични интереси?

- Това ми е хоби, за което ме спечели мой голям приятел, един от известните български фотографи – Зафер Галибов. Той ме насочи какви апарати да си купя, какви обективи и...с тая техника попаднах в Антарктида по покана на проф. Христо Пимпирев. Идеята на професора беше заедно с китариста Християн Цвятков да създадем музика там под впечатленията от ледения Юг. На Антарктида снимах доста и когато се върнах тук, Зафер Галибов направи селекция от кадрите. Друга моя приятелка, фотографът на Българското национално радио Ани Петрова, също помогна. Първата изложба беше във фоайето на БНР, пред Първо студио. Ани подбра 30 снимки, които рамкирахме. Втората, с 30 съвършено различни фотографии, но отново с тема Антарктида, беше в Ямбол, където обаче, за зла участ, пак имаше локдаун и не можа да се види от много зрители. Така прибрах тази селекция и предстои да я покажа на друго място, когато условията напълно се нормализират. А първата се изкупи... Това е хоби, по повод на което се срещам с много приятели – художници, фотографи, и се уча от тях на занаят.

- А какво правите, за да не „закърнява“ Кавалът на Вселената? Как музикант от вашия ранг поддържа формата си?

- Беше ми тъжно, много самотен се чувства музикантът в условията на извънредна ситуация. Но отделях време да поддържам формата си вкъщи – свирех, дори участвах в някои звукозаписни проекти, които тепърва ще се появят. Например, от една рок група от Силистра, „Глутницата“, ме поканиха да запиша нещо за тях, после се направи и видеоклип, има го и в YouTube. Записах друго нещо за един много добър наш джаз музикант, саксофониста Димитър Льолев – тоя проект е с голяма група и предстои записите да се мастерират. Записвах и за един испански фламенко китарист, Педро Йорантес Пеня. По-нататък ще се появим и на българска територия с това трио: към нас се присъедини един уругвайски перкусионист и стана интересна музика, която смесва южноамерикански ритми, испанско фламенко и балканска музика.

- Със завръщането на живата музика на дневен ред какво още ви предстои?

- Следващата седмица се открива SoFest, който се провежда в кино „Кабана“ до НДК. Там може да се гледа театър, да се слуша музика, миналата година имаше и мода. На 17 юни с Живко Петров (клавишни) и Иван Шопов (електронни инструменти) ще представим нашия албум с Иван Шопов InFusion („Вливане“). Свирихме преди няколко дни тая програма в Пловдив, в бившите конюшни на царя, които сега се наричат Сцена 2 Безистен. Прекрасно пространство в Стария град, имаше публика, специално дошла за събитието – дори и чужденци, за наше учудване. Ден по-рано пък свирих с фолклорния си квинтет в клуб „Ментол“ на плажа във Варна и там също беше посетено. Участвах в записите на албум с музика на Милчо Левиев, изсвирена от негови приятели, в това число и аз. Ще изпълним тая програма на 19 юни в Пловдив, в лятно кино „Орфей“, а по-късно и в София в рамките на А to JazZ Festival. Няма нищо по-хубаво от това музикантът да се среща със своята публика – по тоя начин се обогатяваме взаимно и откриваме нови посоки за нашето усъвършенстване.

- В предварителния ни разговор споменахте за още един проект: „На гости на една актриса“. Коя е тя?

- Този албум ще се появи може би в края на следващата седмица във вид на плоча. Това е много интересна история. През 1987 г. заедно с китариста Огнян Видех имахме концерт в театър „София“. Аз по онова време живеех в Пловдив и, идвайки тук, след концерта буквално ни отвлякоха Катя Паскалева, режисьорът Иван Росенов – нейният съпруг, и Антон Горчев, известният наш актьор. Заведоха ни в дома на Катя и Иван. Те искаха да ни почерпят по повод на концерта, ние с Огнян пък извадихме инструментите и им посвирихме около 40 минути от нашия репертоар с мои и негови авторски композиции. Антон Горчев и Катя Паскалева вече си бяха отишли от този свят, когато, малко преди да почине, Иван Росенов ми се обади и ми каза: „Вие не знаете, но докато свирехте тогава, ние ви записахме с касетофон“. И като се видяхме ми даде една касета. Отдавна исках да я реализирам във вид на плоча, защото през 80-те се слушаха плочи. Мастерирах я и се получи наистина доста приличен звук на нашия дует. Много навреме се появява този албум: аз тая година ставам на 60, а Огнян – на 75. Подаряваме си го за рождените дни и за да зарадваме нашите приятели и почитатели на звука на грамофонната плоча. Някои от композициите в него изобщо не са чувани, други, в различен вариант, са влизали в албуми, но това, което ще открие публиката, е първообразът на тези пиеси.

- Какво си спомняте от онази паметна вечер с Катя Паскалева, Антон Горчев и Иван Росенов – нещо, което не може да се разкаже с ноти и музика?

- В самата плоча се чуват и гласовете на Катя, на Антон, на Иван. Много е интересно да чуеш тези гласове на известни наши личности. Беше някаква среща на ентусиазма, на любовта и приятелството. Среща кратка и огнена, пропита с обич към изкуството и уважение един към друг. Ние с Огнян бяхме отседнали в жилището на поета Борис Христов и трябваше да пренощуваме при него. На записа дори се чува как казваме, че трябва да тръгваме, защото Борето ни чака... Накрая си взехме такси и отидохме при Борис... Цветан Цветанов, който написа текста към този албум, слушайки музиката и екзалтиран от това, което чува, ми каза: „Тая атмосфера, която звучи от плочата, все едно че не е в комунизма, а се случва някъде на Запад“...

- Съвсем скоро, получавайки първия си „Аскеер“, доказахте, че можете да свирите виртуозно дори на каската на статуетката воин. Бяхте ли го репетирали?

- Дойде спонтанно. Някой от театралните среди подхвърли „Ти си репетирал на каските на Бойка“ (съпругата на музиканта, актрисата Бойка Велкова – б.а.), защото тя вече има два аскеера. За да му олекне, казах: „Да. Как позна?“. Знаех, че тази каска е куха – на нея се свири лесно, все едно е чаша. А аз, когато съм в приятелска компания и има чаши на масата, отправям по някой поздрав към приятелите ми. На церемонията видях, че два пъти падаха тия каски и ми хрумна, че май никой преди мен не ги е използвал в музикална посока. Беше импровизация в движение.

- От всяка чаша ли сте в състояние да изтръгнете звук?

- Почти, стига да не е по-голяма от главата ми. За коняк, за вино, за уиски, за шампанско също става. Но по-малките звучат по-добре и по-лесно се свири на тях. Малките чашки за шотове например са много удобни.

- Най-странният инструмент, на който сте музицирали?

Имах една любима индийска свирка, укротителите на змии я използват. Тя ми беше подарък от Джони Пенков и представляваше кокосов орех с устройство за надуване през него и една двуцевка, а отдолу – гриф с пискуни като за гайда. В студентския ми период, през 80-те, свирех по сватби с оркестър „Орфей“ и мнозина ходеха от сватба на сватба, за да ни слушат. Питаха още с пристигането дали нося тази свирка – идваха специално да чуят звука й, много странен източен звук… Даже не й знаех името. Сега седи в моите архиви някъде из мазетата...

- А най-куриозното събитие, случило се по време на ваш концерт?

- Веднъж свирехме трио с пианиста Румен Тосков и барабаниста Христо Йоцов в Германия, в Мюнхен – в един локал към хотел „Байришер Хоф“, където имат годишна концертна програма за своите гости. По време на нашето изпълнение на сцената се появи сервитьор с табла с шампанско. Искаше да спрем да свирим, за да прочетем бележката. Изсвирихме си пиесата, погледнах бележката и прочетох, че е от един арабски шейх, който явно бе харесал нашата музика. Беше мило като уважение, но и малко нелепо като решение. Концертът не е сватба… Но явно, човекът ни е харесал и е пратил вест до нас, а и е искал да чуе името си от сцената. След като прочетох посланието, благодарих и продължихме да свирим. Чак тогава сервитьорът излезе с бутилката, но, нямаше как, трябваше да обявим кой я изпраща. Веднага след концерта отворихме шампанското в гримьорната, почерпихме организаторите и всички наоколо…

ВИЗИТКА

* Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 г. в Исперих

* Завършил е средното музикално училище в Котел, а след това Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив

* Виртуозен изпълнител на кавал, когото наричат Кавалджията на Вселената. Той е пионер в смесването на народна музика с джаз и класика, което е в основата на авторския му стил като композитор

* В последните години създава музика за симфоничен оркестър и кавал, както и театрална и филмова музика

* Носител е на множество награди, сред които на Международната академия за изкуства в Париж, „Аполон Токсофорос“ за ярко присъствие в българския музикален живот и за успехите му по световните сцени

* Тази година бе удостоен с „Аскеер“ за най-добра театрална музика за спектаклите „Облог“, „Страх за опитомяване“, „О, ти, която и да си…“ и „Федра“

* Женен е за актрисата Бойка Велкова, двамата имат син Теодор, който е завършил международни икономически отношения

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.