К атунските кокошки гиганти на Александър Николов от село Катуница ядат покълнали жито и ленено семе, соев и слънчогледови шротове, които нямат примеси с ГМО, както и смес от 9 билки. Затова месото им е толкова вкусно и крехко, твърди стопанинът им.
Катунските кокошки гиганти на Александър Николов от село Катуница ядат покълнали жито и ленено семе, соев и слънчогледови шротове, които нямат примеси с ГМО, както и смес от 9 билки. Затова месото им е толкова вкусно и крехко, твърди стопанинът им.
Сашо, както го знаят в селото, е започнал да селекционира катунската кокошка в края на 80-те години на миналия век. Дотогава той е работел в Домостроителния комбинат в Пловдив. Настанали промените и Сашо бил съкратен и превърнал хобито си в професия. Започнал да селекционира домашните си кокошки, така че да получи по-голямо пернато с по-вкусно и качествено месо. „Започнах с каквито кокошки имаше в региона. После взех от старозагорско породите „Ню Хемшир”, „Родайланд” и „Съсекс”, но последните не ми харесаха като животни. Затова не продължих с тях”, признава селекционерът. Селекцията му не е в лабораторни условия, а се прави в домашния му двор на село. Тъй като научните общности искали кокошките и петлите от една и съща порода да имат един и същи цвят, неговата катунска кокошка така и не била призната. Причината е, че има три разновидности на оперението: червена, синя и сребриста.
„Чесън, бял равнец, хвощ, розмарин, куркума, канела, мащерка – около 9 билки ядат. Въпрос на избор и желание. От храната, ако искате ми вярвайте, но зависи цвета на оперението”, твърди той. За това колко е едра неговата катунска кокошка казва, че големината се е получила в процеса на работа. „Защото всички тръгват от целта, която не е съгласувана с природата. Природата и Вселената си вървят по техните закони, а хората вървят срещу тях и се получава разминаване”, казва Сашо. Започнал е селектирането на кокошката от един малък инкубатор, като първоначално всичко е било само за лично ползване. Направил е сам инкубаторът, тъй като е ел.техник по професия. В първия инкубатор наложил 64 яйца, от които се излюпили само две. След това наложил пак 64 яйца и излюпените пиленца били само 4.
„В един момент се оказа, че това е нещото, с което мога да се занимавам и започнах. Официално се води катунска кокошка. Линия А-Н на катунската кокошка. В България има много катунски кокошки, но това няма нищо общо с истината. Тук в моя двор са изходните линии, които ги няма в цял свят. Който ги вземе от тук, започва да ги кръстосва с други породи. Затова казвам, че народното творчество работи. Не развалят, а се опитват да усъвършенстват породата по техния си начин”, казва той.
Неговите катунски кокошки са наистина огромни. Сашо твърди, че е имал петел с тегло 6,5 килограма. Кокошките тежат с кило по-малко. Въпреки големината им, месото е вкусно и крехко. Колко точно ще тежат, зависило и от начина на гледане. Ако са свободно отглеждани и на широко, качват килограми. Ако са за разплод, мъжките са по-леки – достигат до около 4,5 килограма. Ако живеят на гъсто, също не наддават повече. Яйцата им обикновено са по-големи и са с двоен жълтък, казва селекционерът. По думите му характерът на катунските кокошки и петли е благ. Селекционерът казва, че катунската кокошка изключително рядко боледува и като цяло е здрава порода. Катунската кокошка не понася тесни и затворени помещения. Предпочита простора на селските дворове и затова хората я отглеждат основно за личните си стопанства.
Монитор
