Катя Сунгарска: Спешните екипи остават анонимни, а често точно те спасяват животи

Катя Сунгарска: Спешните екипи остават анонимни, а често точно те спасяват животи

Те са първата линия на първата линия, ако говорим за COVID

* Много здравно неосигурени злоупотребяват, като искат само преглед, за да са спокойни

* За град като София екипите трябва да са минимум 80, а ние разполагаме средно с 15-18, казва за "Монитор" говорителят на Центъра за спешна медицинска помощ – София

- Г-жо Сунгарска, при вас традиционно е напрегнато, но каква беше равносметката в сряда вечерта що се отнася до потърсилите помощ по време на протестите? Знаете, че тогава ситуацията ескалира.
- Както казахте, при нас напрежението винаги присъства и спокойствието е относително понятие, защото екипите на Спешна помощ се отзовават на сигнали за страдание на хора и са призвани да спасяват животи. Що се отнася до протестите миналата сряда, наистина беше напрегнато и много тежко за колегите ми. Равносметката от 20 часа до 2 часа през нощта е, че 6 спешни екипа бяха на площада. На място бяха прегледани над 60 души, като беше оказана медицинска помощ и на над 40 полицаи. Осъществихме превантивно и много прегледи в районните управления, където имаше задържани лица. Така че за нас работата беше изключително стресова и натоварена.
- Имаше ли фалшиви сигнали?
- Много. Над 30 фалшиви сигнала имахме само до 15 часа. Затова и призовахме хората да бъдат отговорни. Всеки човек трябва да е наясно, че когато повика екип на Спешна помощ за неспешно състояние, това може да коства нечий живот. Независимо дали някой просто не иска да посети личния си лекар, защото там обикновено има много пациенти и се чака дълго, или не му се ходи до аптеката, за да си купи лекарствата. Много здравно неосигурени злоупотребяват със спешните медици, като искат само преглед, за да са спокойни. Но в този момент друг човек в истинска нужда чака да се освободи екип и може да не го дочака. Обичайно стана да се лъже по телефона, да не се съобщават обективно симптомите и това е безкрайно безотговорно. Покрай пандемията с коронавируса редовно се сблъскваме с такива ситуации.
- Проблемът с фалшивите сигнали всъщност е много стар. Как си обяснявате, че не се решава, въпреки че не веднъж призовавате хората за коректност?
- Струва ми се, че нямаме желание да бъдем отговорно общество. Тук съвсем не искам да кажа, че този проблем е характерен само за нас, но в други държави има въведени доста тежки рестрикции. В САЩ например, на адреса се отзовават парамедици и екип на пожарната и ако се окаже, че сигналът е фалшив, глобата е двойна. Не казвам, че и тук трябва да се въведе подобна практика, но на много места по света отговорността, която касае работата на спешните медици, е вменена по този начин и неспазването на правилата се санкционира със „солени“ глоби.
- Знаете, че по време на извънредното положение не веднъж изразихме благодарност към медиците. Аплодирахме ги, като че ли най-сетне осъзнахме колко са ни нужни. Това даде ли ви надежда тогава?
- Не мога да ви опиша каква беше емоцията, спомням си сълзите в очите на колегите. Като че ли за първи път се обърна внимание на усилията на спешните медици, на труда на лекарите като цяло.
- Моментно ли беше това обаче?
- За съжаление, струва ми се, че не е трайно и устойчиво във времето. Като че ли остана моментно. В никакъв случай не искам да поставям хората под общ знаменател, има такива, които изразяват благодарността си за работата ни, изпращат ни писма. Но са много по-малко от останалите. Като че ли екипите на Спешна помощ остават анонимни.
- А са на първа линия. Как си го обяснявате?
- Абсолютно. Тук дори казваме първата линия на първата линия, ако говорим за COVID. Ние сме първите, които влизат в заразата. По принцип спешните екипи остават анонимни, защото те стабилизират пациента, като целта е да може да бъде транспортиран без риск или с минимален. В болницата вече започват обстойни изследвания, за да се прецизира диагнозата. Болният се запознава с лекарите, сестрите, санитарите и спешните медици биват забравени, а не са редки случаите, в които точно те спасяват живота.
- Експерти коментираха, че са притеснени от високата смъртност от COVID-19 напоследък, но и от високия брой заразени медици. Вие какво мислите?
- Да, за съжаление това е така. Често си говоря с екипите - те нямат страх за себе си. Избирайки тази професия, те са наясно, че рискът за собствения им живот и здраве е перманентен. Но се страхуват, ако се заразят, да не пренесат заразата в семействата си.
- Изпитание ли е за тях всеки сигнал за COVID?
- Понеже вече много минаха месеци, не бих казала, че е изпитание. Но напрежение, стрес, при всички случаи. Те са със специална екипировка, с шлемове, маски, прави се всичко възможно за максимална превенция, но все пак рискът съществува.
- По колко сигнала средно получавате за COVID на ден?
- Много е различно. Имали сме дни с по 15-20 сигнала, но и такива с по 4-5. Динамиката е различна и при нас дежурство с дежурство не си прилича. Големият риск идва от необективността при подаване на сигнала. Ежедневно се случва да ни извикат за остър сърдечен проблем, диспечерите разпитват дали пациентът има температура, кашлица, извън симптоматиката, която дават. Пациентът или близките му отричат, екипите отиват на място без цялостната екипировка и се оказва, че човекът от няколко дни е с температура, задух, отпадналост и т.н. Все симптоми, които могат да се свържат с COVID. Тогава рискът за спешните медици е много голям, тъй като не са предпазени достатъчно. В линейките, разбира се, има шлемове, маски, ръкавици, дезинфектанти, след адреса се прави цялостна дезинфекция на санитарния автомобил, но все пак са отишли без защитното облекло и заплахата е реална. Затова е много важно информацията, която ни се подава, да е вярна, да е обективна.
- С колко екипи разполагате и колко би трябвало да са за град като София?
- Това е много болна тема за нас. За населението и големината на град като София екипите трябва да са минимум 80, а ние разполагаме средно с 15-18. Понякога дори и по-малко. Все пак и медиците боледуват и ако по график са 18 екипа, но на дежурството два отсъстват по болест, броят им става 16. От началото на пандемията до сега екипите ни работят в пълна мобилизация. Дават се извънредни дежурства в почивните дни, за да се покрият необходимостите. Колегите вече са свръхизморени. Работи се с изключителен интензитет. В същото време очакванията към спешните медици са огромни, защото всеки си мисли, че състоянието му е много тежко. Получаваме сигнали за неспешни състояния и хората очакват, че ще стигнем до пациента едва ли не за 2-3 минути. Но ние не използваме хеликоптери, екипите се придвижват с линейки, които попадат в задръстванията, въртят се в каретата. Има и медицински триаж, който указва за кое състояние за колко време трябва да са на адреса. Често се налага да се изчаква да се освободи екип. Въпреки всичко, се работи денонощно и медиците полагат неимоверни усилия, за да си свършат качествено работата. За екипите ни има много тежки моменти, когато въпреки че са направили всичко възможно, резултатът не е добър. В такива моменти те страдат като за близки хора.
- Какво бихте казали на хората, които не вярват изобщо, че има коронавирус? Помня една ваша фраза, че зад всяка цифра се крие човешка съдба.
- Притеснявам се, когато слушам статистическите данни всеки ден. Като че ли свикнахме с тях и това, че няколко човека са изгубили живота си, сякаш е нещо обичайно. А не е така. Наистина зад всяка една цифра се крие дори не една, а няколко човешки съдби. Това са и близките на този човек, приятелите му. Всички те изживяват огромна мъка от загубата. Затова, когато хората чуят поредната статистика, нека да я осмислят през призмата на собственото си страдание по загубата на близък. Този вирус взе много човешки животи. Чувам изказвания от рода, че всеки ден умират хора. Така е, но когато се загуби живот, това наранява и се преживява. Не може да се приема за нещо обичайно от близките. За съжаление не се сбъдна първоначалната прогноза, че вирусът ще отслабне заради слънцето и летните температури. Така че COVID-19 го има. Казвам го и защото загубихме наши колеги. Мога да призова само към отговорност. Ако човек не желае да бъде отговорен към себе си, към собствените си живот и здраве, то нека бъде отговорен към другите. Всеки има най-малко един човек, когото обича, и нека помисли поне за него.

Визитка:

Катя Сунгарска е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Публична реч”
Още от студентка започва работа като журналист в Радио 99
След дипломирането си е работила в Нова телевизия, БНТ, БНР и БТВ
От четири години е завеждащ „Връзки с обществеността” в Центъра за спешна медицинска помощ - София

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.