Катя Сунгарска:  Спешни лекари нощуват извън домовете си, за да не заразят близките си

Катя Сунгарска: Спешни лекари нощуват извън домовете си, за да не заразят близките си

15 медици са инфектирани, колеги се отказват от почивните си дни и работят извънредно, за да не се наруши ритъмът, казва говорителят на Центъра за спешна медицинска помощ – София

"Някои са постоянно недоволни и искат. Библейско е първо да погледнеш в себе си и да попиташ първо какво ти си дал"

- Г-жо Сунгарска, втори лекар си отиде от COVID-19 – д-р Нели Пандова, от Центъра за спешна медицинска помощ в София. Уплашени ли са медиците при вас, има ли желаещи да напускат?

- Когато разбрахме какво се е случило, всички бяхме шокирани, което е съвсем логично. Много сме натъжени, защото д-р Пандова беше един от най-слънчевите хора, изключителен професионалист, дългогодишен спешен медик. Тя беше изключителен, себераздаващ се човек, сърцат лекар. Дори след тежки дежурства запазваше усмивката си. На всички ни е много тъжно. Страх при нас обаче няма, защото спешните медици се сблъскват с най-жестоките човешки трагедии и виждат какво ли не в практиката си. Някои споделят, че ги е страх, но за близките им. Доста от нашите служители, които имат възможност, са се самоизолирали в други жилища, не са със семействата си като предохранителна мярка срещу заразяване. Много тъга има в центъра, откакто си замина д-р Пандова.
 

- Към днешна дата колко са инфектираните работещи в центъра?

- С новия случай, който се установи, са петнадесет човека. Някои от заразените колеги имаха много леки симптоми. Надяваме се никой да не даде тежка симптоматика и да не се налага да постъпва в болница или пък най-страшното.

- Отсъствието на петнадесетте, които сега са под карантина, дава ли отражение върху работата на спешната помощ?

- Би могло да се отрази, но хората тук са чудесни. Много от лекарите и медицинските сестри сами предложиха да идват и в полагащите им се почивни дни след дежурствата. Така те полагат извънреден труд, за да може работните смени да бъдат максимално запълнени и да не се почувства драстично липсата на колегите. Адмирации и дълбок поклон на всички, които лишават себе си от заслужена почивка и работят само и само да можем да откликнем на всички хора, които се нуждаят от спешна медицинска помощ.

- В тези тежки месеци продължават ли фалшивите обаждания и повиквания за несъществени неща?

- Сякаш леко намаляха, макар и да продължават. Наблюдаваме денонощно хора, които или недобросъвестно, или недооценяват ситуацията, или просто не са обективни, да викат спешен екип за едни симптоми, а на място екипите ни установяват, че те имат симптоматика, която доста напомня на коронавируса. Не знаем защо се получава така, но се случва и рискът за медиците ни нараства неимоверно.

- Нали спешните медици отиват при пациентите с предпазни средства? Защо тогава рискът нараства?

- Те наистина ходят със защитни средства на всички адреси, но когато се предполага евентуален случай с COVID-19, те обличат специални гащеризони, които предпазват по-цялостно. В останалите случаи те са с маска, ръкавици и шлем, но нямат цялостното облекло за тялото. Когато отидат на такъв адрес и са без скафандри, рискът е по-голям. Затова за пореден път молим гражданите да бъдат максимално точни и обективни за симптомите и обстоятелствата. Да ги казват на диспечера, който им задава специфични въпроси, дори за контактите. Така максимално ще бъдат защитени и лекарите, и медицинските сестри, и болните.

- Имате ли обяснение защо някои не съобщават точната симптоматика?

- Вероятно крият от страх. Викат спешен екип за високо кръвно или за сърдечен дискомфорт, имат изразена симптоматика на COVID-19. Диспечерите питат по специален протокол дали човекът има температура, задух, пътувания в чужбина и т.н., и когато отговорът е отрицателен, отива екип със защитни средства, но без предпазен гащеризон.

- Екипите на спешната помощ разполагат ли с бързи тестове, които да се правят на място, когато отидат при пациента?

- Не, нашите медици не правят такова тестване. То се прави от специализираните лаборатории, които са сертифицирани. Това не е наше задължение. Взимането на проби е в прерогативите на Регионалната здравна инспекция. Това, което правим, ако човекът е със симптоматика, е да бъде закаран в болница, където да му се направят тестове или други изследвания.

- Зачестяват ли обажданията за помощ от пациенти, които не са намерили в тази трудна ситуация своите лични лекари или джипитата директно са ги отправили към центъра?

- Не мога да кажа дали зачестяват. Не водим такава статистика, но имаме и такива обаждания.

- Обикновено спешните медици са все обвинявани, че закъсняват. Всеки смята, че неговата болка е най-силна и не си дава сметка, че има и други дори по-тежки случаи. В тези два месеца на извънредно положение има ли проявена агресия срещу вашите екипи?

- Това продължава и сега. За радост не са имали физическа агресия скоро, но вербалната съпътства ежедневието на спешните ни екипи и диспечерите. Има много недоволни хора, вероятно неудовлетворени от живота, претърпели разочарования. Тази нагласа винаги да се търси виновен за нещо сякаш е залегнала в народопсихологията ни. Аз си мисля, че в условията на световна пандемия всеки един от нас да не се замисли, да не промени поне малко нагласите си, е направо престъпление. Едни хора рискуват здравето и живота си, за да помогнат на други, а тези другите роптаят и непрекъснато искат. Аз не мога да разбера защо всички в тази държава непрекъснато искат нещо от някого. Библейско е първо да погледнеш в себе си и да попиташ първо какво ти си дал. Житейската ни концепция не е добре житейски издържана.

- Повече или по-малко са повикванията в условията на COVID-19 сега спрямо март и април през 2019 година?

- Има известно завишаване на сигналите, тъй като преди коронавируса имахме неотложни и спешни случаи, а сега към тях са прибавени и тези с инфекция. През март и април 2019 г. те са 22 512, за същия период тази година те са 23 157.

- Според вас след разхлабването на мерките дали хората ще спазват все още задължителните норми, които бяха въведени, или и те ще бъдат пренебрегнати?

- В центъра сме много тъжни и много страдаме за нашата Нели, ние сме до известна степен и гневни. Защото всички бяхме свидетели на това как и по време на най-строгите мерки имаше хора, които се движеха по улиците безотговорно, без маски. Ако човек е решил да не пази себе си, е едно, но когато решаваш, че ще бъдеш още по-безотговорен и няма да пазиш другите около себе си, е нещо, което не може да бъде окачествено. Като се има предвид поведението на немалка част от сънародниците ни в най-тежките дни, сега в разхлабването на мерките аз имам притеснения. Сякаш най-затегнатите мерки не ни стигнаха да преосмислим някои неща, а сега е възможно, че някои ще започнат да пренебрегват и оставащите. Вероятно някои хора ще решат, че вече не е толкова опасно и ще започнат да неглижират някои от мерките.

- Продължават ли обажданията от недоброжелатели и „шегаджии”, които подават фалшиви адреси?

- Има и такива, но големият тормоз напоследък е от един човек, който живее точно срещу Центъра за спешна медицинска помощ. Почти всеки ден той пуска някакви странни сигнали срещу нас. В неделя например спонтанно излязохме пред сградата, на достатъчно голяма дистанция, за да помълчим в памет на покойната д-р Нели Пандова, а след това ръкопляскахме за нейния професионализъм, човечност и всеотдайност. В същото време този човек веднага се обадил в полицията, че има струпване на хора пред спешната помощ. За целта се разкарваха две полицейски коли, за да видят полицаите какво се случва. Това не е човешко!

Колкото до „шегаджии”, не сме имали скоро. Изглежда напрежението и стресът от пандемията умиротворява такива хора. Претенциите към лекарите обаче са всекидневие. Всички сме потресени от загубата на д-р Пандова и се молим да не даваме повече жертви. Като човек, който вижда всеки ден какви усилия и всеотдайност проявяват спешните лекари денонощно, мога само да кажа: Да ги пазим като зениците на очите си! Всеки един от нас, независимо какъв е по професия, образование, социален статус, колко пари има в банковата си сметка и с какво разполага, е нищо без тях, спешните медици и медиците въобще. Затова трябва да ги пазим! Те са единственият ни шанс, когато се нуждаем от тях.

Трябва да се смирим. Съвсем скоро мина Възкресение Христово, Благодатният огън отново пламна в Йерусалим. Фокусирайки се в пандемията, ние сякаш не изживяхме това многовековно послание за смирение, за преосмисляне, за промяна. Някак си не го изживяхме.


Визитка:

-Катя Сунгарска е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Публична реч”
-Още от студентка започва работа като журналист в Радио 99
-След дипломирането си е работила в Нова телевизия, БНТ, БНР и БТВ
-От четири години е завеждащ „Връзки с обществеността” в Центъра за спешна медицинска помощ

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.