Катя Сунгарска: Изградихме директна връзка с 15 болници

Катя Сунгарска: Изградихме директна връзка с 15 болници

Започваме да изследваме екипите за антитела, наши лекари искат да дарят плазма

Линейките се бавят, колегите припадат от умора, заяви в интервю пред "Телеграф" говорителят на ЦСМП-София.

- Г-жо Сунгарска, в подкрепа на столичната Спешна помощ работят екипи на МВР и Пожарната. Това облекчава ли работата и каква е ситуацията към момента?

- Огромна е помощта, която ни оказват екипите на Пожарната и Полицията. Те се включват активно в транспортирането на пациенти от дома им до болничното заведение. Що се отнася до медицинска помощ обаче, са само нашите екипи. Така че ситуацията продължава да е изключително тежка, напрегната и ужасяваща за колегите ми, защото сигналите са много, а възможностите ни все пак са ограничени.

Линейките закъсняват, адресите се трупат, екипите ни са на ръба на изнемогата.

На тях им е тежко когато не могат веднага да се отзоват на повикване, когато диспечерът им казва, че в момента на пулта има 100 адреса, които чакат. Те страдат, когато се бавят, когато не могат да помогнат по най-бързия начин. За съжаление се случва колеги да припадат от умора. Не знам дали някой може да си представи как се чувстват нашите лекари, които часове наред са в защитните облекла, от адрес на адрес, без да могат да изпият глътка вода или да хапнат залък хляб.

- Обяснете ни малко повече за принципа, на който работят екипите на Полицията, които и в момента се намират пред сградата на Спешна помощ?

- Тези екипи се насочват към леките случаи, които са недоказани като COVID, но са със симптоми. Досега те работеха по един начин, а сега правим организационни промени, които са свързани със закриването на Координационния център в Инфекциозна болница. Тъй като до момента екипът отиваше на адреса, взимаше пациента и го транспортираше до този Координационен център, където имаше лекар, медицинска сестра и представители на РЗИ. Там се извършваше преглед и според състоянието на човека, той се насочваше или за хоспитализация или за домашно лечение, като транспортът към лечебното заведение или обратно към дома, отново се извършваше от същият екип на Полицията или Пожарната.

- Сега Координационен център няма, но има COVID зони в Поликлиниките. Там ли ще бъдат превозвани тези леки и съмнителни за коронавирус случаи?

- Да, сега за тези случаи ще се разчита най-вече на ДКЦ-та, защото пред COVID центъра в Инфекциозна болница стигнахме до там, че по едно и също време да има по 15-16 линейки, които чакат. И това забавяше процеса.

- Директорът на Спешна помощ д-р Георги Гелев изтъкна и друга причина за закриването на центъра – болниците подават информация за свободни места, но докато линейката стигне, те вече са заети. От думите му стана ясно, че ще бъде създадена директна връзка между лечебните заведения и линейките. Работи ли вече тя?

- Да, цялата минала седмица нашите инженери и IT специалисти бяха по болниците. Вече в 15 лечебни заведения в София е инсталирана нужната апаратура, която ни осигурява директна връзка в реално време чрез радиостанции.

Всяка болница има собствена честота и подава информацията на отделна линия.

Организацията вече е направена и връзката преминава през нашата Районна координационна централа.

- Здравният министър обаче заяви, че през последните седмици над 80% от пациентите са самонасочили се. Задължени ли са болниците да ви информират за всяко заето легло?

- Да, точно това е идеята. Ситуацията се променя изключително динамично и в момента, в който едно легло се запълни, болницата има ангажимент да ни подаде тази информация, а също и при освобождаване на легло. Това ни дава възможност да транспортираме пациентите директно в лечебно заведение, което е заявило, че има възможност да ги поеме, а не да се обикаля от една болница до друга.

- Ако има например 5 болници, които са обявили, че имат свободни места, на какъв принцип се избира?   

- Извън пандемичната обстановка, ние имаме правило да транспортираме пациентите до най-близкото лечебно заведение, което има необходимият капацитет да укаже помощ за конкретното състояние. В тази ситуация това не винаги е възможно, но продължаваме да търсим най-оптималния вариант и най-близкото до адреса лечебно заведение. Това е от полза както за пациента, така и за спешния екип, който ще приключи адреса по-бързо, за да може да се отзове на следващите сигнали, които чакат.

- Все още ли получавате сигнали на всеки 40 секунди, както обяви министърът и много ли са COVID адресите?

- Сигналите продължават да бъдат изключително много. Днес (понеделник, авт.бел.) до 18,00 ч. са постъпили 415, от които 250 са COVID. По-голямата част от тях обаче не са спешни и когато екипът пристига на място установява, че пациента не е за хоспитализация. При COVID адресите много често информацията не е подадена обективно и съзнателно или не, е заблуждаваща.

Хората например използват задуха като симптом,

който при нас дава приоритет на адреса, но в повечето случаи при прегледа се установява, че няма такъв проблем и сатурацията на пациента е нормална. Или пък казват, че болният от дни е с 39 градуса температура, а на място се оказва, че е с 37,2. Много са тези случаи и те допълнително забавят линейките. Хората се страхуват, някои искат просто да се застраховат или звънят за успокоение, но нашата работа не е да правим домашни прегледи, а да спасяваме животи. Отделно получаваме и некоректни сигнали, защото при всяко обаждане диспечерите задават въпроси за наличието на симптоми за COVID. И когато подаващият сигнала отрича пациентът да има прояви, изпращаме екип, не е с цялостно предпазно облекло и влиза само с маска, шлем и ръкавици, а в последствие се оказва, че пациентът всъщност има прояви на коронавирус. Това излага лекарите на пряка опасност.

- Какъв е протоколът в тези рискови случаи?

- При рисков пациент, екипът се изпраща на PCR и докато резултатът излезе остават в принудителна карантина. Почти всеки ден се налага колеги да се изследват.

- А какви мерки за безопасност предприемате?

- Това, което зависи от Центъра, се прави.

Всяка линейка е оборудване с UVС лампа,

която дезинфекцира фургона, в който се вози болния. Облъчва се с лампата, след това се проветрява. Осигурили сме и още хора, които да извършват пълните дезинфекции на линейките, след като се върнат тук след COVID адреси. Екипите също преминават през дезинфекция.

- Близо 4000 са заразените медицински служители в страната от началото на епидемията. В ЦСМП-София също има случаи. Колко са заразените при вас лекари?

- За съжаление и това са данни, които се променят всеки ден. Не мога да кажа колко са общо случаите от началото на епидемията, но само за последните няколко дни имаме 18 заразени колеги.

- Как покривате отсъствието им, приемате ли стажанти, както болниците например?

- Истината е, че имаме огромна нужда и от лекари, и от медицински сестри, и от фелдшери. При нас също може да се вземат стажанти и извън ситуацията с коронавируса сме го правили, като те преминават през един едномесечен курс със спешен екип.

Очакваме и се надяваме, че и сега ще има желаещи да помогнат.

Аз съм разговаряла с нашите млади лекари и съм ги питала дали техни колеги, с които са завършили не биха искали да дойдат тук и в една не малка част от случаите ми се казва, че те се страхуват. Защото Спешната медицина изисква много, но пък е и най-голямата школа, която един млад лекар може да премине, защото тук ще се срещне с целия спектър от възможни състояния. Що се отнася до това как покриваме отсъствието на колегите, за щастие имаме и такива, които вече прекараха вируса и се връщат обратно на работа. В тази връзка в ЦСМП-София, със съдействието на РЗИ стартираме и изследване на всички наши служители за наличие на антитела.

- Кога ще се случи това?

- Проби ще бъдат взети от всички колеги, като започваме днес и в рамките на няколко дни ще се изследват екипите.

Някои колеги вече изразиха желание, ако се окаже, че имат антитела, да отидат и да дарят кръвна плазма,

за да помогнат за лечението на тежкоболни. Защото те осъзнават, че сме във война. И всички – и лекари, и пациенти, сме от едната страна на барикадата. От другата е вирусът, който ни убива. А по време на война не би следвало да акцентираме върху правата си, а да сме съпричастни и да изпълняваме задълженията си, като това да спазваме правилата, за да можем да преминем през това изпитание и да оцелеем. Всеки от нас трябва да осъзнае личната си отговорност и затова казвам, че колективната безотговорност я плащаме индивидуално – с човешки животи.

- Един от проблемите в Спешна помощ през годините е агресията към екипите и диспечерите. В тази ситуация продължавате ли да се сблъсквате с такъв проблем?

- Такива случаи продължава да има, но те остават скрити, защото много голяма част от колегите, въпреки умората и собственото си пренапрежение, предпочитат да замълчат. Чак след няколко дни в личен разговор, казват че е има агресия – и вербална, и физическа.

Ще дам един пример със случай отпреди две седмици.

Пациент с положителен PCR не се чувства добре и съпругата му звъни на 112. На адреса отива линейка с една от по-младите ни лекарки. Аз разговарях с нея и тя ми разказа, че човекът е бил в леглото си, бил е сърдит и когато тя е поискала да го прегледа той е отказал и е заявил, че той не е викал лекар и не желае да го докосват. Въпреки всичко, лекарката е опитала да го увещае да бъде прегледан и в желанието си да го успокои и да му помогне е казала „Добре, нека само да ви премеря пулса“ и го е хванала за китката. В този момент човекът я е ударил по ръката. Тя е разбрала, че няма да може да извърши преглед и е посъветвала да му се даде успокояващо. Неговата съпруга е споделила, че той изпада в депресивни състояния от известно време, извинила се е на нашият екип и колегите са си тръгнали. За съжаление през нощта човекът е направил инсулт. На сутринта отново са извикали Спешна помощ, отишла е линейка, взела го е и мъжът е бил хоспитализиран, но за съжаление след няколко дни е починал. В последствие неговата съпруга и неговият син се появиха по една от големите телевизии и обвиниха нашата лекарка в некомпетентност и за това, че не е прегледала пациента. По-красноречив пример за обективност и субективност, аз не мога да дам.

Това е тя:

Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Публична реч”

Още от студентка започва работа като журналист в Радио 99

След дипломирането си е работила във всички национални телевизии, както и в БНР

От четири години е завеждащ „Връзки с обществеността” в Центъра за спешна медицинска помощ – София

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.