Надявам се скоро да бъдат разкрити още кризисни центрове, казва в интервю за "Монитор" психологът

- Г-жо Кръстанова, по-разпознаваемо ли е вече домашното насилие и знаят ли жертвите кога да потърсят помощ?
- Трудно може да се каже, че е по-разпознаваемо домашното насилие. За съжаление обществото ни е изключително толерантно към него. Хората виждат проблемите, но не реагират. Миналата година при случаите с убитите жени е имало разпознаваем сигнал - ревност. Това е индикатор за убийство при домашното насилие. Mного хора са го толерирали и не са разпознали, че това е белег и тази жена може да бъде убита.
- Наясно ли са жертвите кога трябва да сложат границата и да потърсят помощ?
- За съжаление границата и моментът, в който една жена взима решение, са свързани с индивидуалната ситуация и с нейния житейски опит. За една жена може да е шамарът, за друга - счупеното ребро, за трета - комоциото. Различно е, според това една жена в каква ситуация е расла. Понякога прозрението, че трябва да направиш нещо, идва внезапно. Една моя
клиентка разказва, че когато я хоспитализират за втори път и сърцето й излиза извън ритъм, разбира, че всъщност това е краят и ако не направи нещо, просто ще си умре, без да е направила нищо за себе си. Друга моя клиентка разказва, че когато нейният съпруг я гони по време на скандал извън къщи и децата й остават вътре, е разбрала, че трябва да направи нещо, защото има моменти, в които не може да ги защити. Решенията зависят от един конкретен момент – натрупване на факти, прозрения и капацитет да понасяш.
- Успяват ли да се възстановят напълно пострадалите от домашно насилие от физическите и психическите травми?
- Много важна е предисторията, големият брой жертви са жени и често има предистория на травматизъм. Моята практика показва, че ако една жена излиза от генерическо семейство с домашно насилие, възстановяването й е много трудно, трябват години психологическа работа. По-бързо се възстановяват онези жертви на домашно насилие, които не са били свидетели на домашно насилие като деца, а са били обект на високи изисквания от семейството. Това също е форма на психически тормоз над дете и е вменявано, че тя е много отговорна и може да се справи с всичко. Този тип жертви при последвало в партньорската двойка домашно насилие имат по-кратък път на възстановяване. Те по-бързо взимат живота си в ръце и се справят.
- Защо въпреки сериозността на проблема актовете на домашно насилие се криминализираха на парче?
- Според мен доста частично се направи промяната, самото домашно насилие като такова не се криминализира. Криминализираха се телесните повреди в условията на
домашно насилие, което не е много ефективна мярка според мен. Големият плюс при промяната е, че един път сигнализирано в прокуратурата за системно домашно насилие, жертвата не може да си оттегли сигнала по никакъв начин - нещо, което досега се случваше заради страха на жертвата от насилника. Надяваме се все пак да има някакъв ефект. Сега се очаква да се направят по сериозни промени в Закона за защита от домашно насилие, да се засилят мерките и тяхното изпълнение. Проблемът е при задържане на насилника, при ограничителна заповед, т.е. когато патрулна полиция пристигне и той си е тръгнал и не е на мястото, на което е нарушил ограничителната заповед, и трябва да се събират доказателства. Има по какво да се работи. Ние живеем в една среда, в която има голяма толерантност към домашното насилие. Практиката показва, че съществуват полицейски
служители, които не изпълняват напълно методическите указания по каналния ред, а по собствена преценка намаляват строгостта на изпълнението.
- Кога насилникът се извежда от вкъщи?
- В момента има две правни възможности за извеждане на насилника. Първата е по Закона за МВР, когато устното разпореждане е към насилника – повече да не упражнява агресивно поведение и да не нарушава обществения ред. Ако той
възрази устно на полицейския служител, може да бъде задържан за 24 часа. Това е практика, която се прилага при особено агресивните домашни насилници. Другата правна възможност е, ако вече има ограничителна заповед и го задържат
на място. Трябва да се разширят законните възможност за задържане по реда на Закона за защита от домашно насилие и се надяваме това да се случи в най-скоро време.
- Психическото или физическото насилие се упражнява по-често?
- Психическият тормоз много пъти не се разпознава като насилие. Той се случва независимо от пола. Жените също упражняват психически тормоз над мъжете, нашият закон не е полово ориентиран, той защитава и жените, и мъжете като жертви. Старите хора също са много тормозени както от дъщери, така и от синове. Психическото насилие не се разпознава, а физическото е това, което кара жертвите да търсят помощ и промяна на ситуацията.
- Времето за пребиваване в кризисен център е 6 месеца, достатъчно ли е за възстановяване на жертвата, имате ли обратна връзка с пострадалите?
- Настаняването в кризисен център е крайната безизходна мярка. Когато жертвите имат възможност да отидат при роднини и близки, те отиват там. Само най-тежките случаи отиват в кризисен център, когато животът и здравето им са застрашени много, а няма все още ограничителна заповед. Максималният престой е 6 месеца, но
жертвите получават ограничителна заповед за месец и тогава те не остават в центъра, а търсят друга възможност за живеене. За 6 месеца остават тези, при които ситуацията е патова и няма други правни възможности за защита на жертвите. След престоя си жертвите преустройват живота си, преодоляват първичните симптоми на травмата, защитени са от ограничителна заповед, работят с психолог и социален работник и започват да си подреждат живота наново. Понякога се връщат при насилника си – имаме и такива случаи.
- Когато жертвата реши да се върне при насилника, не се ли обезсмислят усилията за помощ?
- Връщането при насилника не е необичайно, то е норма. Едно холандско изследване показва, че жертвите се връщат при насилника си до седем пъти, преди да вземат окончателно решение. Моята практика показва, че на някои жертви им е много
трудно да се разделят с насилника си, но това не означава, че те не страдат и нямат нужда от помощ. Има жени, които държат номера на гореща телефонна линия по 4 години, преди да потърсят помощ, и им отнема още 2 години, докато отидат лично в центъра за помощ и подкрепа, за да говорят за проблема.
- Предстои ли изграждане на още кризисни центрове и работите ли в тази посока?
- Ние се надяваме да бъдат разкрити още такива центрове. На 1 януари догодина влиза в сила новият закон. В него се предлагат нови правни възможности за разкриване на социални услуги. Кризисният център е социална услуга по сега действащия закон за социалното подпомагане, но можеше да бъде разкрит само по инициатива на кмет на община. Сега се надяваме както повече кметове на общини да осъзнаят нуждата от такива центрове, така и областните администрации да се възползват от възможността да имат инициатива за създаването им. Все пак в момента половината от областите в страната не са покрити с кризисни центрове за домашно насилие.


Визитка:


Катя Кръстанова е психолог и психотерапевт в Центъра за консултиране, психотерапия и психоанализа и фондация „Асоциация Анимус”

Магистър по психология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Има 20-годишна консултативна и психотерапевтична практика в работа с хора с травматичен опит, деца и семейства в риск

Обучител на социалните и консултативните центрове и отдели за закрила на детето от цялата страна

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Божидар Попов: Обездвижването е по-големият проблем при децата от небалансираното хранене

Имаме си наши „суперхрани“, а превърнахме в мода консумацията на вносни, казва в интервю на "Монитор" председателят на Българското дружество по хранене и диететика

Доц. Любомир Киров: Работодателят да поиска анулиране на болничния, ако служителят кръшка

Само 15% от болничните се издават от нас, останалите - от лечебните заведения, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България