„Катастрофа“ среща Бекет и Пинтър в диалог за (не)свободата
2

„Катастрофа“ среща Бекет и Пинтър в диалог за (не)свободата

Спектакълът на Антон Угринов открива новия сезон на "Сфумато"

На земята сме, а както знаем – лек за такова нещо още май няма. И все пак някак си сме се научили да понасяме съществуването като постоянно разрушаваме старото и създаваме ново. За целта какво по-добро от една абсолютна „Катастрофа“ за възраждане на творческия процес? Театрална работилница „Сфумато“ бе разтърсена от такъв внезапен гръм от ясно небе с първата премиера за сезона – спектакъла „Катастрофа“ на Антон Угринов, който среща текстове на две от най-големи имена в модерната драматургия: Самюъл Бекет и Харолд Пинтър.

Пророкът на песимизма и последният романтик са качени заедно на сцената, за да ни запознаят с едни от най-ярките си образи от „Катастрофа“ (Бекет), „Пресконференция“, „Нощ“ и „Последна чашка“ (Пинтър), които заживяват в единна политическа сатира. Угринов обединява няколко привидно различни като сюжет драматургични фрагмента, свързани чрез вечните теми за властта, диктатурата и тоталитарното мислене, като всеки един от тях е своеобразна метафора за (не)свободата на човека, диалогично допълваща останалите.

Действието се развива в заглушаващото, затворено пространство на един постоянно метаморфозиращ нощен бар. Атмосферата е мрачна, мистична и потискаща като у Кафка, а червените завеси напомнят за странния, забулен в неопределеност свят на Дейвид Линч. Кратките истории отначало изглеждат реалистични по форма, но всъщност се оказват организирани по нелогичните, причудливи закони на един прогресивно развиващ се сън. За цялостното усещане допринасят невероятната сценография и костюми на Ирена Дойчева, а музиката на Калин Николов ни владее и след напускането на театъра. В образите се превъплъщават страхотните млади актьори Василена Кънчева, Йордан Върбанов, Боряна Маноилова, Владислав Стоименов и Боян Петров.

В този парадоксален антиутопичен свят всяко възражение е непотребен отпечатък върху закона на “правото”. Място за дисидентство и критично мислене няма. Жените са изнасилвани като част от образователния процес, „непослушните“ деца са убивани, а всеки, който смее и за миг да се възпротиви на конвенционалната социална структура, е залавян от тайните служби и бързо елиминиран. Така постепенно реалността се превръща в абсурд и абсурдът в реалност. Всичко човешкото трябва да се изкорени, за да отстъпи място на покорството: от най-малката институция на семейството, чак до тази на държавата.

Перфектен завършек на идеята на спектакъла е последната кратка форма в него: „Катастрофа“ на Самюъл Бекет, синтезираща темата за (не)свободата на човека, само че този път през метафората на самия театър. Тук държавата режисьор неотстъпчиво и авторитарно контролира своя гражданин актьор, който се превръща в безмълвна статуя, неспособна да протестира жертва, символ на идеалния гражданин на тоталитарния режим. Спектакълът на Угринов обаче не е лишен от оптимизъм. Освен като алегория на тоталитаризма, той може да се разглежда и като битка срещу него. Защото секунди преди да се завърнем в реалността се случва нещо, което променя всичко. Прожекторите озаряват актьора и за първи път ние виждаме очите му, в които все още живее човешкото – несломимият порив към свободата.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.