Докторантските училища и инвестициите в млади учени трябва да бъдат повече. Така ще бъдат подготвени не само квалифицирани кадри за бизнеса, но и следващото поколение учени. Това заяви зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева по време на пресконференция на проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ - „Постигане на оптимална среда за обучение, научни изследвания, иновации и устойчиво развитие на човешкия капитал в сферата на химическите науки: Адаптиране на образованието днес за утрешния ден”.

„Проектите, които финансирахме по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, поставят основата на модерното докторанстко обучение в ключови области“, заяви Ангелиева. Тя подчерта, че с допълнителни инвестиции от европейско финансиране очакват да се постигнат икономически растеж, нови работни места, но и качествено образование. „Не важно само да подготвяме изключително квалифицирани кадри за бизнеса, но и да подготвим следващото поколение обучители и учени в областта на химическите науки и фармацията, които са едни най-силно развиващите се области.“, каза още зам.-министърът.

В тази насока догодина стартират две нови програми, които ще бъдат финансирани с бюджета за 2019-а. Едната е „Петър Берон“, насочена към млади учени с постижения и искат да изградят лидерски школи и свои лаборатории в нови научни и технологични области. Втората е „Вихрен“, насочена към доказани учени, които ще шанса чрез финансиране от фонд научни изследвания да привлекат млади учени в своя екип и с тяхна помощ да изградят нови платформи.

Зам.-министърът обясни, че по програмата „Млади учени и постдокторанти“, вече текат вътрешни конкурси за подбор. От програмата са се възползвали БАН и още 15 висши учебни заведения в България, които в рейтиновата система са показали доказан научен капацитет. Благодарение на нея ще бъде осигурено допълнително финансиране на младите хора в университети, решили да правят научна кариера. Това ще направи възможно назначаване на нови хора в областта на науката.

Ангелиева заяви, че се работи с партньори от Франция и Норвегия, както и с институционално сътрудничество с Министерски съвет, планират няколко нови програми за млади учени, за жени в науката, за насърчаване и повишаване на различни умения, които са необходими на умения, или пък ще бъдат осигурени негови посещения в лаборатории в чужбина и в страната. С тези програми ще се насърчава и работата с бизнеса – приложните научни изследвания.

Ангелиева подчерта, че България трябва да си възвърне престижа в Европа и света. „Позагубили сме този престиж и интереса на младите хора да участват в съвместни мрежи и проекти на европейско ниво.“, заяви зам.-министърът. Тя обясни, че по програма за наука и иновации, която е най-големият финансов инструмент в света,финансиращ млади учени, всички грантове на българи са спечелени за други държави.

Зам.-ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Вълчев обясни, че най-старият университет в България е спечелил и защитил три проекта по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Първият проект е бил за целия университет и в него са участвали всички факултети, вторият е реализиран във Факултета по славянски филологии, а третият е този, който се представя днес. Той е на Факултета по химия и фармация на СУ и е за развитието на човешкия капитал в сферата на химическите науки и за мобилността на младите учени. Вълчев обясни, че общото финансиране на университет не позволява да се провеждат подобни модерни политики, затова програмите допълват и разширят тези възможности. „С общодокторантския проетк ние се опитваме да интегрираме знанието, тъй като в годините на прехода, факултетите се затвориха се опитваха да оцеляват единично. Това на практика вкара докторантите единствено в мрежите на факултетите.“, заяви зам.-ректорът.

Той обясни, че общоуниверситетският проект структурира цялостното обучение на докторантите в СУ на три нива – в самите факултети и катедри, в интердисциплинарни курсове и за вписването в големи научни мрежи. Вълчев подчерта, че днес пред младите хора има много възможности за кариерно развитие и научната кариера не е толкова привлекателна за тях. „Ако днес говорим за предстояща криза за преподаватели в основното и в средното образование, това може да се очаква в близките 7-8-10 години и в сферата на висшето образование“. Затова според него програмите, насочени към докторанти, са изключително важни. Те дават възможност на младите учени да изпълнят желанията си в сферата на академичната си кариера, но и позволяват да се осигури бъдещото възпроизводство по всички важни научни направления в страната.

Проектът на Факултета по химия и фармация на СУ се финансира със 796 396 лева от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ за 18 месеца. Основната цел на проекта е свързана с повишаване на квалификацията на студентите, докторантите и младите учени, както и на преподавателите, обясни доц. Ивайла Панчева. По проекта са осъществявани три основни дейности - за популяризиране на науката химия, за организиране на обучителни школи за квалификация и за мобилност на младите учени за вписването им в европейското научно пространство. Факултетът е преизпълнил част от своите предварителни цели, зададени в проекта. В него е трябвало да се включват общо 115 участници, като вече техният брой е 120. Били са заложени 60 участия в международни форуми, докато вече те са над 95. Панчева подчерта, че това по никакъв начин не е нарушило финансовата рамка. Най-важното нещо за участници в различни мобилности е била възможността за използват оборудване, което липсва в България. По проекта са осъществени и 20 семинара с лекции на водещи учени, като са били заложени само 15. На тях са проведени обучения за разпространение на научните резултати, тяхното финансиране и представяне.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Паднаха първите слани


Тази сутрин паднаха първите слани за сезона в Родопите, като температурите се снижиха до нула градуса по Целзий, съобщават от Планинската спасителна служба в Пампорово.

Тапа на Капитан Андреево

Километрични са колоните от тежкотоварни камиони на пункта Капитан Андреево за влизане в Турция. Опашки има и от автомобили, чакащи да влязат на територията на югоизточната ни съседка.