Съвместната работа между преподавателите подтиква децата да развиват своите умени, казва в интервю за "Монитор" зам.министърът на образованието

- Г-жо Ангелиева, след две седмици България е домакин на престижния конкурс за млади учени European union contest for young scientists, финансиран от Европейската комисия. Какво означава това за страната ни?

- Голям брой държави се конкурират да бъдат домакини на това събитие, тъй като то носи видимост и реклама на страната. Нашето желание беше то да се проведе по време на Европредседателството ни, но, както знаете, сроковете се изместиха заради Брекзит. Всъщност сега като период е още по-добре, защото натрупахме много опит по време на нашето председателство на Съвета на ЕС и благодарение на това убедихме Европейската комисия, че можем да се справим. С това домакинство на най-големия европейски конкурс за млади учени ще промотираме България и ще представим на нашите партньори, че страната ни може да бъде културен, туристически и образователен център. Идеята на форума е не само да стимулира учениците да се насочат към т.нар STEM направления, но и да представи на широката публика младите таланти, бъдещите изследователи и иноватори. Европейският конкурс се различава от олимпиадите, тъй като се прави на панаирен принцип и всеки може да се запознае с уменията, идеите, творчеството и креативността на младежите.

- Тоест той е отворен и за граждани, които искат да се запознаят отблизо с науката?

- Да, всеки може да разгледа проектите, да ги пипне, да поговори с младите учени. За нас е важно да покажем на българската публика, че това е една от възможностите да насърчим връзката между наука и общество. Това е втората цел – да покажем на обществото защо трябва да се инвестира в наука и в кариера и учене в природните науки. Идеята ни е също по този начин да запалим бизнеса, индустрията, училища да започнат да правят собствени панаири за наука, да насърчават екипността и проектното мислене. Има няколко подобни опита в България – форум на предприемаческите фирми на ученици или панаира за научни проекти на млади хора. Това обаче не е достатъчно и често много млади хора и бъдещи таланти в страната нямат платформа и възможност за изява. Връзката между младите хора, бизнеса и университетите, които би трябвало да я осъществяват, липсва или е много крехка все още. Третата задача на подобен тип събития е да свърже добрите практики, както между държавите в Европейския съюз, така и извън него по отношение на подобряването качеството на образованието и обучението в STEM. На форума ще присъстват ученици от 37 държави, зад които стоят екипи от ментори и учители, представляващи националните си образователни системи. Те ще могат да обменят идеи и добри практики и да се научат един от друг.


- По време на форума ще бъдат представени 100 научни проекта. В какви области са те?

- Проектите са във всички научни области. Има в сферата на биологията, енергийната ефективност, математиката, криптографията. Те трябва да отговарят на определени изследователски критерии. Един от тях е да покажат приложимостта на проектите, както и новост. Например, спомням си едно момче от Унгария, което беше разработило тонколони с изключително добър звук, и то от много евтин материал. Практично и иновативно. Освен че получи голямата награда за проекта си, фирмите проявиха интерес за патент. Славея от Севлиево преди години беше разработила идеен проект, с който глухите да слушат музика. За да го докаже използва балон, с който те могат да усещат трептенията и мелодията чрез допир. Това беше дълъг експеримент, подкрепен от нейните родители, учители и приятели. Тя беше разработила проекта със симфония на Моцарт и получи наградата на Европейския патентен офис за стаж.

В последно време нашите информатици са привлечени от медицина, където се развиват най-бързо новите технологии и работят по създаването на изкуствени ръце, по-добра обработка на рентгенови снимки, използване на големи данни. Съвместната работа между преподаватели от различни дисциплини неминуемо подтиква децата да развиват своите умения и таланти, както и, разбира се, подготовката на учителите да работят по проекти със своите ученици.

- Събитието ще се проведе в рамките на пет дни. Какво включва неговата програма?

- Програмата няма да включва само състезанието, на което ще бъдат проектите на учениците, но и лекции. За участниците и техните научни придружители сме подготвил различни културни събития, ще направим фолклорна вечер. На 16-и септември ще срещнем гостите с представители на Българската академия на науката и университетите, а вечерта ще организираме публичен научен дебат, който ще бъде излъчен онлайн и достъпен безплатно. В него ще се включат учениците в Европейския конкурс, а сред нашите гости сме избрали Питър Литърлут, който е водещ физик в Америка, проф. Кабаянски от Русия, който е един от най-добрите криптографи и информатици в света, Клеър Лий от ЦЕРН и Диана Мишкова от Центъра за прогресивни изследвания. Те няма да обсъждат с младежите специфични аспекти на науката, а ще говорят за бъдещето – как виждаме сигурността и мира след 10 години, как ще се справим с предизвикателствата на миграцията и киберсигурността, какво ни очаква след 50 години и къде е ролята на знанието и иновациите.

Отделно, закриването на самото състезание съвпада с отбелязването на 140 години София - столица на България. Големите награди ще бъдат връчени преди обяд в зала „България“ на НДК, а след това със Столичната община планираме 3D шоу пред Народния театър, което ще бъде отворено за всички граждани. На 16-и септември е и най-важното събитие - първият учебен ден, и затова смятаме, че домакинството на Европейския конкурс за млади учени е добър знак и символ за една успешна учебна година.

- Заявихте, че университетите трябва да осъществяват връзката между ученика и бизнеса. Ще бъде ли насочена в тази посока някоя от националните програми, които се подготвят?

- Всички програми, които правим, се реализират след диалог със заинтересуваните страни. Университетите трябва да бъдат проактивни и да изведат основните направления, в които да бъдат подкрепени. Една от програмите, в които трябва да инвестираме, ще бъде свързана и с бизнеса. Тя ще бъде насочена към интердисциплинарно обучение и по-голяма отвореност на учебните програмите към бизнеса. Той трябва да заяви какви са насоките за развитие в индустрията и да задава програмите, по които да се обучават студентите. Когато излезеш от университета, трябва да имаш знанията и уменията да се реализираш в бъдеща професия, а не да си прекарал последните четири години от живота си в университета, без да знаеш защо си бил там.

Качеството на програмите също трябва да се повиши. Това става чрез международни контакти на университетите, повече съвместни програми с чужди университети. От друга страна, с националната програма ще дадем възможност представителите на бизнеса да влизат в университета и да преподават, да бъдат ментори. Това се случва в някои университети, но не е стандарт. С новия програмен период искаме да направим стандарт връзката образование, университет и бизнес.

- Засегнахте връзката с чуждестранните университети, но нито едно българско висше училище не е включено в списъка на европейските университетски мрежи. Една подобна национална програма би ли променила тази статистика?

- Само една национална програма няма как да помогне на университетите ни да влязат в европейски университетски мрежи, ако те самите не направят необходимите реформи.

- Какво трябва да включват те?

Европейските университетски мрежи се формират на няколко принципа. Първият е на партньорството и затова нашите ректори на университетите трябва да се познават с партньорите си по света. В противен случай няма кой да ги покани. Затова и те трябва да назначат ръководители, които да се занимават с тази задача и да преценят къде е силата на университета, какво могат да предложат навън и да намерят своите партньори в същите сфери. Принципът на видимостта е много важен. Ние като лидери на държавата трябва да промотираме българския туризъм, храни, вино, но това трябва да се случва и с нашето обучение, университет, научните ни институти. Имаме звена в тях, които като качество и компетентност се равняват на университети и институти в Португалия, Полша и т.н., но са невидими за чуждестранните ни партньори.

- Миналия месец бе открит научноизследователския център “Share – Eric, който ще изследва социалните тенденции и предизвикателства и е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Колко и какви центрове предстои да бъдат включени в нея до края на годината?

- В портала на наука започнахме да попълваме информацията за обектите от пътната карта, каква дейност се развива в тях. Преди дни приключи конкурсът за обновяването ѝ и получихме 22 нови заявки. Одобрените от тях ще бъдат обявени на 5-и декември по време на конференция, на която ще представим Националната пътна карта за научна инфраструктура. Научната инфраструктура е един от приоритетите в новия програмен период. По него ще продължим и с възстановяването на лабораторни комплекси към университетите, за да имат студентите достъп до тях и да имат подготвени кадри за справяне с големите обществени предизвикателства.
 

Визитка:

Притежава магистърски степени по европейска интеграция и съвременна история от СУ „Свети Климент Охридски“

Зам.-министър на образованието и науката от септември 2018 г. Съветник, отговарящ за европейските политики в областта на образованието и научните изследвания към Постоянното представителство на Република България в ЕС

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София