Капитанът на баскетболните герои: Гледаме да приберем добитъка. Нали Латвия ни нарече „фермери“...

Капитанът на баскетболните герои: Гледаме да приберем добитъка. Нали Латвия ни нарече „фермери“...

Не знам защо трябваше да се експериментира с други национални селекционери, след като човекът е Росен Барчовски, каза Чавдар Костов

На 20 февруари, събота, българският баскетбол изживя своя малък „Парк де Пренс 93“. Националите ни нокаутираха Латвия в евроквалификацията в Рига с 66:65 и оставиха домакините извън европейското първенство за първи път от 22 г. Ние пък не се бяхме класирали за континенталния шампионат от 10. Специално за „Мач Телеграф“ говори капитанът на баскетболните ни герои – 32-годишният гард, играещ и като крило за представителния ни тим и "Левски Лукойл" Чавдар Костов.

- Капитане, честито! Как си след тези паметни евроквалификации?

- Безкрайно щастлив и... прегракнал.

- Повече като фен ли викаше в последния мач с Босна и Херцеговина, в който получи почивка, или на площадката срещу Латвия?

- И в двата случая. Аз по принцип съм изключително емоционално настроен към всеки мач, независимо дали съм вътре в полето или не. Не щадя усилия, още по-малко гласа си. Но в крайна сметка си струваше срещу Латвия. Това за мен е мачът за класиране с най-голям заряд в българския баскетбол. Голяма, незабравима победа!

- Какво успяхте да постигнете освен самото класиране!

- Върнахме българския баскетбол там, където му е мястото. Дочакахме да дойдат млади момчета, с които да пробудим националния тим. От друга страна се чудя защо толкова се експериментираше с треньори, като се видя, че Росен Барчовски е точният човек.

- След 93-а той класира националния отбор на три от четирите европейски първенства с наше участие...

- А беше и на четвъртото – в щаба на Пини Гершон в Полша през 2009-а.

- За теб, живот и здраве, това ще е трети европейски шампионат. Двамата с Александър Янев пък сте единствените оцелели от последното участие.

- От този състав – да. Но аз вече близо 15 години съм в националния отбор. Влязох доста млад. Като погледна назад към отбора, в който играх в Литва през 2011-а, сега мога да кажа, че има невероятна химия. Няма никакви егоисти. Всеки се раздава за другия. Хвърля се с огромно желание и изгаря до края, за успеха. Такава взаимопомощ аз рядко съм виждал. На един като не му върви, се спуска да компенсира друг. Така бе и срещу Латвия, когато наваксахме изоставане от 13 точки. Като капитан няма как да не оценя този отборен дух и да не благодаря на всички момчета.

- Сега едно от тях – Константин Костадинов, би рекорда по младост в националния тим при загубата от босненците в Рига – дебютира на 17 години, 10 месеца и 28 дни. Как оценяваш развитието му?

- Отблизо го познавам от лагерите с националния отбор. Преди това съм го следял, естествено, имал съм контакт с него. Тихичко, работливо момче. Личи си, че има дарба. В националния беше малко като в небрано лозе. Но ще свикне. Радвам се много, че стигна до Реал Мадрид. Дано нашият успех в Латвия сега доведе и до променено отношение на ръководните фактори към децата и юношите. Не може едно младо момче да пробие при мъжете на 22 години. Някои дори го правят по-късно. Прекалено се толерират чужденците.

- Но ти непрекъснато си играл с чужденци в отбори, с които си спечелил трофеи у нас – и в ЛукОйл Академик, и в Левски ЛукОйл?

- Така е, но трябва да има баланс. Всички го знаем. Нужно е да се вгледаме в младите. Добре е от една страна да се оформят в големи клубове в чужбина, но пък е хубаво да ги моделираме тук, да вдигнат класата на българското първенство и съответно на националния отбор.

- Като говорим за малките, някакво посвещение в националния направихте ли на Коцето Костадинов?

- Не – пропуснахме. Мина метър. Ама за другите трябва да измислим нещо, през което да преминават, като идват за първи път в националния отбор. Ще бъде весело, ще сплотим колектива.

- А как отпразнувахте победата над Латвия?

- Е, ние сме професионалисти все пак. Пихме по една-две бири, легнахме си малко по-късно. В реда на нещата.

- Върнахме се на мача с Латвия – разклатихте яко баскетбола, който е национален спорт в тази страна. Как приехте думите на звездата им Роландс Фрейманис „Дойдоха българските фермери и ни изнесоха“. Обиди ли ви, че ви нарекоха „фермери“?

- Той Фрейманис ми е набор, играли сме заедно на едно европейско първенство за юноши до 18 години – в Гърция през 2006-а, ако не се лъжа. Не, не ни стана обидно. Може би преводът не е точен.

- А може би е смекчен...

- Всичко е възможно. Чудя се тоя човек толкова ли няма представа за България – за развитието ни, за сферите, в които сме имали производство през годините.. Може би не е идвал на Слънчев бряг като малък. Но ние го обърнахме на майтап. Вече се бъзикаме постоянно, като се питаме дали сме прибрали добитъка, дали сме изорали, дали сме прибрали реколтата... Нали сме фермери?! Нищо чудно и в телевизионния формат „Фермата“ да се пуснем.

- А как ви се отрази отсъствието на Александър Везенков. Преди всеки мач на националния отбор изскача дилемата - „Ще го пусне ли Олимпиакос или няма да го пусне“...

- Така стоят нещата за жалост с големите клубове. Но пък с Латвия какво стана – дойдоха звездите им и ги бихме на тяхна земя. Може би в противен случай щяха да играят по-добре. Отсъствието на Везенков определено ни стимулира, особено така се получи с по-младите. За европейското вече, щат не щат – ще го пуснат. И с Везенков ще сме още по-силни.

- Какво мислиш за натурализирането на център? В подкошието има какво да се желае.

- Те по принцип не могат да играят в полето двама натурализирани – имаме си вече Дий Бост. Но също като американеца този чужденец трябва да се впише в отбора и да ни донесе качество. Но този въпрос е към Росен Барчовски, разбира се.

- Между другото Бост научи ли български?

- Научил той... Само най-популярните изрази, нали се сещаш. Ние и така се поздравяваме. Затова и имаме настроение и сме задружни.

ИВО ТАСЕВ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.