Каним гражданите да представят героите от своя род

Соня Пенкова:

Каним гражданите да представят героите от своя род

Правим туристически маршрут в София - по стъпките на армията, казва директорът на Националния военноисторически музей в интервю пред "Телеграф"

- Доц. Пенкова, ще подготвя ли тази година Националният военноисторически музей вход свободен и специална програма за Гергьовден, каквито имаше преди пандемията?

- Разбира се. Миналата година беше засега единствената, в която пропуснахме да празнуваме заедно със своите верни посетители и почитатели – хората, които избират да отбележат Деня на армията и Празника на храбростта в нашия музей. Причината бяха ограниченията заради коронавируса. Но този път ще бъдем заедно. Както всяка година външната експозиция и вътрешната постоянна хронологична експозиция ще бъдат отворени свободно за посещения. Освен това сме подготвили две фотоизложби, които ще могат да бъдат видени във външната експозиция на музея. Едната, разбира се, е посветена на празника на Българската армия. Тя ще запознае тези, които изберат да ни посетят в този ден, с това как Българската армия е отбелязвала своя празник както във време на война, така и в мирни дни. Другата е посветена на съвсем скоро отминалата 200-годишнина на Георги Стойков Раковски. Тя представя неговия живот и битие като патриарх на българската военна идея, както и любопитни факти от неговия хайдушки, военен и жизнен път.

Освен това, както обикновено, всяка година сме помислили и за най-малките си приятели. За тях сме подготвили една игра, която също ще се развива във външното пространство на музея. Тя е една кръстословица, чието решение ще бъде тест дали нашите малки приятели могат да се ориентират сред бойните машини, да се ориентират по карта, дали ще успеят да разберат част от закачките, които има в тази игра. Надявам се да се забавляват и да я решат. А пък за всички, които успеят да я решат, ще има награди.

- За деца на каква възраст е предназначена?

- Стига да могат да четат, те ще могат да се справят с играта. А тези, които не могат, ще са с мама и татко, така че те ще им помагат.

Освен това традиционно използваме този ден, за да мотивираме нашите посетители да съхраняваме заедно нашата история. Защото вярваме, че индивидуалните и семейните спомени са част от нашата обща колективна памет. Тя може да бъде пълна и адекватна на времето, в което са живели нашите предци, само ако съберем всички спомени. Затова и този път ще имаме една, така наречена от нас приемна за спомени - „Героите в моя род“. Всеки, който е готов да разкаже за своите предци, е добре дошъл. Не е задължително хората да са герои, пък и понятието за „героизъм“ вече има други измерения в наши дни. Ние ще съберем разказаните истории, ще ги запишем и ще преценим по какъв начин в зависимост от това какъв е характерът на спомените, да ги интерпретираме в нашата бъдеща дейност.

- С такава програма един ден ще бъде ли достатъчен?

- Обикновено е достатъчен. Ние се стремим да обхванем всички интереси на хората, които идват при нас, и се надяваме никой от тях да не си тръгне огорчен по някакъв начин. Нашите филиали – Музеят на авиацията в Крумово до Пловдив, Военноморският музей и парк-музей „Владислав Варненчик“ във Варна, също ще работят с отворени врати за посетителите си. Военноморският музей също ще представи фотоизложба, различна от тази, която е при нас, свързана с това как през годините се е отбелязвал Денят на армията и празникът на храбростта.

- Колко посетители очаквате? Тази година парад няма да има, така че мястото, където хората могат да посрещнат празника, остава музеят.

- Надяваме се да изберат музея. Все пак отчитаме и факта, че 6 май се пада в средата на почивните дни. Много хора си събират тези празнични дни. Въпреки всичко ние ще бъдем готови да ги посрещнем, ще се радваме да бъдем заедно. Няма да има от традиционната ни боб чорба, но се надяваме догодина всичко да е минало. Защото хората много й се радват. Както в началото имаше негативи към нея, така вече тя събира все повече позитиви. Една такава традиция, в която хората идват не за да се нахранят, а просто да споделят по някакъв нетрадиционен начин едно от по-веселите и любопитни неща в спомените на хората, свързани с казармата. Това винаги предизвиква много шеги и закачки. Хората много се забавляват и се надяваме догодина и това да се случи.

Не можем да кажем колко хора очакваме. Ние бяхме изненадани от многото хора, които избраха на 3 март да дойдат и да отбележим заедно този празник въпреки съществуващите тогава по-строги ограничения. Разбира се, те не бяха толкова много, колкото в други години, но и у хората има една определена дистанция и опасения. Ние сме предприели всички мерки във вътрешната си експозиция. На един час ще затваряме за дезинфекция за по 15-20 минути. Могат да бъдат наистина спокойни както посетителите, така и хората, които са част от екипа на музея и чието съхранение и запазване е изключително важно за нас като ръководство.

- Отвъд празника какво ново можем да очакваме в музея?

- Инициативите на музея са доста. Ние използвахме времето, в което бяхме затворени, за да увеличим броя на дигиталните си бази данни. Искаме да обогатим онова, което е достъпно на нашия сайт. Освен това ги използваме за създаване на много софтуерни приложения, които покриват различните нива на съдържание и различните интереси, които имат хората в нашата експозиция. Тя, макар и намираща се на 7-8 хил. кв. метра разгъната площ и практически представляваща най-голямата вътрешна експозиция в България, за нас е малка. Може би заради габаритите на онова, което е съхранил фондът на музея.

- Танковете например заемат много площ.

- Не само танковете. Аз по-скоро имам предвид и онези артефакти, които са свързани не само с военната история на България и които ние все повече се опитваме да социализираме. Те са свързани и с общата национална история на България. Защото до създаването на Националния исторически музей в края на 70-те години единствената общоисторическа национална институция в България е военноисторическият музей. Онова, което до онзи момент – до 70-те години е било тук, е трябвало да бъде съхранено на национално ниво. То се е намирало в нашите фондове. Нашата грижа е не само да го опазим за поколенията, но и да го направим достъпно за всички, да го интерпретираме в своя разказ за българската история. Това е една от нашите важни задачи в последните години.

Ние работим и по няколко са изключително важни за нас проекта, спечелени с финансиране към Национален фонд „Култура“, към Столична община и общините, в които се намират нашите филиали. Нашите проекти са насочени към обновяване на експозиционните пространства, създаване на нови възможности за интерпретация на наследството, които да могат да дадат по-широк достъп на публиката до онова, което ние съхраняваме. Предстои да пуснем, макар и в несъвсем завършения си вид на 6 май, експозицията ни за развитието на Българската армия в периода на социализма. Достъпни няма да бъдат единствено софтуерните приложения заради предпазните мерки срещу коронавируса, тъй като те са на тъчскрийн екрани. Надяваме се да се хареса на хората. Тези приложения интерпретират цялостната обществено-политическа и културна обстановка в страната, на фона на която се развива Българската армия в годините от 1944 г. до 1989. Освен това ще могат да видят това развитие на Българската армия и в контекста на международната обстановка с по-важните събития от нея.

- Когато армията ни е част от Варшавския договор...

- Развитието на Българската армия въобще в контекста на международните събития в целия този период. Не само като част от Варшавския договор.

Освен това като музей, позициониран в София, макар и национален, ние имаме трайни и добри взаимоотношения със Столичната община. Работим изключително много по популяризиране на военната история, съхранена в столицата. В края на краищата в София е развивало своята дейност военното ръководство на България във всичките години след Съединението и до днес. Така че предстои по проект на Столичната община да създадем една обединена информация, която ще бъде достъпна онлайн. В нея ще представим много богата информация за (най-общо наречено) военните в живота на столицата. Тя е свързана както с техните лични истории, битие и местата, които са обитавали, и работили, така и с историята на сградите. Всички онези емблематични места – казармените пространства на София, местата, които имат отношение към войните, водени от България. Включително и историята на бежанските квартали в София. Това е мащабен проект, с който ще се опитаме да обхванем основните моменти от онова, което е свързано с темата „Военните в живота на столицата“. Смятаме това за свой дълг както към военната гилдия, така и към столичния град, в който все пак ние битуваме повече от 100 години.

- Представители на армията имат участие не само във военния, но и в обществения живот на София. Ген. Вазов например е един от най-упешните кметове...

- Разбира се, те участват и в културния, и в обществения живот, и в самото изграждане на София като град. Както казвате, има и кметове, които са български генерали. Такова е желанието ни - този проект да изчерпи голяма част от темите, които касаят битието на военните в столичния град.

По проекта ще бъдат разработени туристически маршрути в столицата.

- Нещо като туристически маршрут по стъпките на генералите и като цяло на историята на армията?

- По стъпките на тази военна история. Тя не е само по стъпките на генералите, тя е по стъпките на местата, в които се е развивала по някакъв специфичен начин военната история на България. Това е съвсем условно, защото при всички случаи военната история на България не се развива самостойно. Във всички случаи контекстът на цялостното политическо, икономическо и културно развитие ще стои в това.

Друг наш значим проект е обновяването на колекционната зала, в която е представена най-голямата българска колекция от оръжие. Това предстои да стане до края на тази година. Така че предстои препроектиране на цялото експозиционно пространство на софийската част от музея, което правим с надеждата да имаме шанс за кандидатстване за финансиране на неговата реновация.

- Наскоро представихте първа книга от поредица, посветена на българските генерали от царско време. Kaква е целта на изданието?

- Да, книгата, която представихме, е част от поредица, наречена „Българските генерали“. Информацията в нея касае генералите от периода 1878 г.-1946 г. - времето на Третото българско царство. В първата част са представени 125 от общо повече от 560 генерали, които до този момент ние сме установили, че са станали генерали.

- По хронологичен път ли ги представяте?

- По азбучен път ще бъдат представени. По хронологичен е по-трудна за осмисляне информацията за хората, които впоследствие ще ползват тази книга. В информация, която е събрана за генералите, се дават данни за техния произход, за тяхното образование, техния воински и жизнен път, за тяхното битие след излизането им от армията. Много от тях имат такова битие - развиват сериозни обществени дейности, участват и в политиката, много от тях стават дипломати. Тяхното развитие не приключва с момента на излизането им от армията. Опитали сме се да дадем доста сериозна информация за това.

В книгата присъстват и всички онези публикации, които те имат. Много от тях имат научни или популярни публикации. Много от тези хора са доста писмовни. В различни области са техните публикации. Някои имат и гражданско образование освен военното и развиват и гражданските си специалности след излизането си от армията.

Представили сме и резюмиран вариант на наградите, отличията, които те са получили. Умишлено ограничихме до някакъв обем информацията, защото нашата цел беше да представим всички генерали. Изхождайки от заключението, до което стигнахме, че във времето като че ли в публичното пространство повече са познати и се интерпретират като български генерали онези от тях, които са свързани с важните събития от военната история на България и преди всичко с войните.

Голяма част от генералите не са свързали живота си с това не защото не са участвали, а заради това, че са станали генерали и са развили своя военен и жизнен път след войните. По тази причина те са много непознати. В досегашната литература, която е изключително малка (само един сборник), броят на генералите отива някъде докъм 420, а в момента те са 564 и предполагаме, че тази бройка ще бъде увеличена, защото непрекъснато излизат хора. Говоря за научна литература, а не за популярни издания, които не боравят с фактология. Нашата монография с проф. Тодор Петров е базирана на архивни документи и на научни публикации, които касаят теми от военната история, но така или иначе тук- там в тях намираме информация и за българските генерали.

Мотивът ни беше, че не само голяма част от тях са непознати, а и че много често слагаме етикети на тези хора и интерпретираме тяхното битие – военно и жизнено, без достатъчно легитимна информация за тях. Целта ни беше именно ние да създадем този обем информация, защото смятаме, че ние като научна гилдия и като държава сме длъжници на тези хора. Ние сме единствената държава на Балканите, която няма такава събрана информация за висшия военен елит. Останахме последната и с горест установяваме това. Тъй като сме в дълг към тези хора, решихме да започнем отсега докъдето стигнем. Би било добре, ако някой продължи това и с генералите от времето на социализма.

Визитка:

- Родена е на 3 януари 1962 г.

- Завършила "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1985 г. и магистратура по "Финанси" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 2006 г.

- От 2012 г. е доцент по Обществени и информационни науки, Университет по библиотекознание и информационни технологии

- Започва работа в Националния военноисторически музей (НВИМ) през 1986 г. като уредник. Между 1995-2001 г. е началник отдел "Фондове и реставрационно ателие"

- Между 2001 и 2010 г. е заместник-директор, а от 2010 г. директор на НВИМ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.