Ц ъфтежната вълна от нарциси, лалета и зюмбюли скоро ще е преминала и в градината няма да се усеща уханието им.
Цъфтежната вълна от нарциси, лалета и зюмбюли скоро ще е преминала и в градината няма да се усеща уханието им.
Само пожълтелите листа и стръкове напомнят за доскорошното им присъствие. Влошената декоративност на лехите е леко дразнеща и често прибързано премахваме повехналите надземни части, без да осъзнаваме вредата, която нанасяме на луковиците.
Тези растения се развиват, благодарение на хранителния запас, натрупан в луковицата, blog.elegantz.bg . Това се отнася и за грудковите и грудколуковичните цветя. По тази причина, те могат да прекарат дълго време извън почвата, стига да са лишени от листата и красивите си цветове. Въпреки многообразието от видове и сортове, общите им характеристики се свеждат до:
- изискването за рохки, плодородни и добре дренирани почви;
- непоносимостта към неугнилия оборски тор, който ги унищожава;
натрупването на хранителен ресурс в луковицата чрез листната маса- тази особеност налага изискването, когато откъсваме красивите цветове, да запазим в максимална степен листната маса, тъй като тя ще генерира в луковицата по-голям хранителен запас.
Изисквания
При повечето растения, като нарцисите (Narcissus) и зюмбюлите (Hyacinthus), се изисква отстраняване на завяхващите цветове преди оформянето на семенната кутийка. Освен, че спира разпространението на болести, тази операция предотвратява излишното изразходване на хранителните ресурси в луковицата. Остатъкът от цветовете на лалетата (Tulipa) се отстранява веднага след прецъфтяването, като се изчаква пълното окапване на венчелистчетата.
При повечето видове листата се отстраняват едва когато пожълтеят и изсъхнат напълно, а отделянето им от луковицата не изисква никакви усилия. Това правило не важи за фрезиите (Freesia), чиито клубено-луковиците се изваждат веднага щом листата започнат да завяхват.
Подход
Подходът към всеки вид и сорт трябва да бъде строго индивидуален, но целта е една – прекратяване излишния разход на хранителни ресурси след края на цъфтежа.
Луковиците се изваждат от почвата много внимателно, за да не се наранят. Ако по някаква причина това се случи, наранените повърхности се обработват с канела. Тя ще предотврати навлизането на зарази и развитието на гнилостни процеси през наранената повърхност.
Почистване
Почистваме ги от полепнала по тях почва и правим щателен оглед на състоянието им. Чрез този визуален контрол можем да установим наличието на петна, наченки на загниване или вредители, и отделяйки ги да предотвратим разпространението на инфекции и инсектициди. Почистените луковици сушим при температура 20-22ºС в проветриво помещение в продължение на десетина дни. Следва почистване на остатъците от коренчетата, а добрите градинарски практики включват и сортиране - в зависимост от едрината на луковиците.
При форсирането, луковиците изчерпват значителна част от хранителния си ресурс, който не може да бъде възстановен през следващите 1-2 години, което налага да бъдат засаждани в градината. Следващото им форсиране може да се извърши едва след 3-4 години, в противен случай растенията или няма да образуват цветни пъпки или цветовете ще бъдат прекалено рехави и неатрактивни. Това налага отделно сушене и съхранение на форсираните през текущата година луковици от останалите.
Доброто познаване на „цветните капризи” и правилно поведените мероприятия по отглеждането на луковичните цветя ще допринесат за перфектния вид на градината през следващия вегетационен период.
На фрезията се съхраняват при температура 30С
Съхраняват се в хладни, сухи, тъмни и проветриви помещения до времето на засаждане, но някои имат по-специфични изисквания към условията. Луковиците на фрезията, например, се съхраняват при температура 28-30oС и относителна влажност на въздуха 67-70%, като 15 дни преди засаждането, трябва да им осигурим постоянна температура около 15oС.
Добре е да си изградим собствена система за маркиране на посадъчния материал, която дава изчерпателна информация за вида, сорта и годината на форсация. Чрез нея ще си спестим неприятни изненади, свързани с появата на дребни и неатрактивни цветове.
Някои ги оставят в почвата
Честа практика е луковиците да се оставят в почвата. Според по-опитните градинари това е приложимо само за някои видове. Има растения, за които „спестените” грижи по изваждането, сушенето и съхранението на луковиците влияят доста неблагоприятно. Това се отнася най-вече за хибридните сортове лалета, зюмбюли и нарциси. Ако презимуват в почвата, на следващата година тези цветя ще имат дребни и зле изглеждащи цветове, а градината ще загуби значителна част от чара си. При някои видове като фритилария (Fritilaria), известна още и като ходжово лале, изваждането на луковиците се прави през 3-4 години. Щернбергията (Sternbergia) пък изисква ежегодно изкопаване на луковиците за да се отделят дъщерните, след което се засаждат отново, като мястото им може да остане непроменено за срок от 5-6 години.
Монитор
