Камери следят пътя на боклука (ТЕМАТА)

Камери следят пътя на боклука (ТЕМАТА)

Екоинспекциите ще наблюдават в реално време заводи, топлоцентрали, сметища и линии за сепариране

Камери ще следят в реално време движението на отпадъците у нас. Това предвиждат промените в промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които бяха приети на второ четене в Комисията по околна среда. Основната идея е, да се поставят под видеонаблюдение големите и средни горивни инсталации над 20 MW. Така ще се следи каква суровина се ползва за изгарянето.

Въпросът за емисиите получени от изгаряне се появи след съмнението, че в някои тецове се гори смет, основно така наречения RDF (твърд дехидратиран високоенергиен отпадък). Проверките на районните екоинспекции и местните управи регистрираха известни нарушения, но те не бяха съществени. Поставянето на камери пък ще даде възможност да се следи непрекъснато процеса, не само на входа на пещите, но и на площадките, където се съхранява суровината за изгаряне.

Предложението е на председателя на парламентарната екокомисия Ивелина Василева и народни представители от ГЕРБ, подкрепени от „Обединени патриоти“, и беше

прието единодушно на второ четене в комисията.

Операторите ще бъдат задължени да съхраняват записите от видеонаблюдението в рамките на 6 месеца, за да има възможност за последваща проверка, ако има някакви съмнения за нерегламентирана дейност. „Регионалните екоинспекции и общините ще имат достъп до тази информация в реално време. Контролът е много важен, вярваме, че така ще бъде елиминирана възможността за нерегламентирано изгаряне и ще се гарантира по-чист въздух за хората“, каза за „Монитор“ Ивелина Василева.

Освен в тецове и заводи с горивни инсталации, видеонаблюдение да има и на депата за отпадъци, както и на инсталациите за сепариране, предложи и депутатът от ГЕРБ Младен Шишков. С въвеждането и на тази мярка ще може да се проследи движението на отпадъците от източника до крайната „спирка“ независимо дали това е депо, сепариращат инсталация, инсталация за производство на RDF, която засега е само една у нас. Контролът ще е на всяка една от точките и появата на нерегламентирана смет за горене ще може да се засече. Проверките, които в момента се правят не са особено ефективни, защото дори и да са внезапни, не гарантират, че нарушенията ще бъдат открити, за да се санкционират.

На операторите, които не се съобразят с новите изисквания на закона, ще се налагат сериозни глоби. За първо нарушение санкцията е от 15 000 до 50 000 лева, а за второ – от 50 000 до 150 000 лева. След като депутатите приемат промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух на второ четене и те се обнародват, операторите ще бъдат задължени да поставят камерите в срок от 2 месеца.

Другото предложение, което е направила Ивелина Василева е свързано с Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха. Екоминистърът да се отчита по въпросната програма един път годишно и да представя изпълнението на мерките по нея. Нагласите в обществото са за по-строг контрол и за реални мерки, с които да се гарантира, че хората дишат чист въздух.

А приоритетите в проекта на тази националната програма са включени всички мерки по обезвреждане на отпадъците като цяло, тъй като те са част от системата, която

има отношение и към чистотата на въздуха.

В програмата е заложено, от началото на 2020 г. да се рециклира половината от общото тегло на отпадъцине материали като хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата. За безопасните строителни отпадъци процентите са 70. При тях трябва да има преизползване и рециклиране, както и да се използват за засипване, вместо други материали. До 35% трябва да се ограничат пък депонираните биоразградими отпадъци от домакинствата. Факт е обаче, че все още няма детайлно проучване на морфологията на битовата смет. Минимум 55 % от общинските отпадъци да се рециклират до 2025 г., над 60 % до 2030 г. и над 65 % до 2035 г. Над 50 % от отпадъчните пластмасови опаковки да се рециклират до 2025 г., а опасните отпадъци от домакинствата да се събират отделно до 2022 г., биологичните отпадъци до 2023 г. и текстилът до 2025 г. До 2035 г. количеството депозирани общински отпадъци трябва да се намали до 10 % или по-малко от общото количество генерирани общински отпадъци, са целите на националната програма. По отношение на санкциите пък прилагането на принципа „замърсителят плаща“ би трябвало да даде финансови стимули за намаляване на количеството отпадъци.

Целите, които си поставят националните програми за управление на отпадъците и за контрола на чистия въздух са амбициозни, но и задължителни, тъй като ни ги налага редица директиви на Европейската комисия. Сега разходите у нас са насочени главно към изграждането на центрове за управление на отпадъци, сепариращи линии, съоръжения за компостиране. Пари се отделят и за рекултивация на стари депа, които практиката показа, че лесно се палят. Междувременно обаче се оказа, че ситуацията налага да се вземат сериозни мерки по контрола, тъй като вносът на отпадъци е разрешен в рамките на ЕС. И въпреки, че родното законодателство е наложило ограничения от 50% на вносната смет за горене, са необходими мерки за оползотворяване на местните отпадъци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.