Видеонаблюдение в класните стаи и диктовка от аудиозапис са сред новостите, които очакват четвъртокласниците на тазгодишното национално външно оценяване. Идеята на аудиозаписите е всички ученици да бъдат поставени на равни условия, обясни пред „Монитор“ зам. образователният министър Таня Михайлова.

„Един от упреците към провеждането на тези изпити е, че някои от учителите четат диктовката по-бързо, а други дават повече време. Аудиозаписът ще измести учителите, които четат, за да бъдат всички деца при равни условия, за да няма субективизъм“, подчерта тя. При направата на записите темпото на четене ще бъде съобразено с възрастта на децата и с условията за провеждане на диктовка - първо се прочита, за да се придобие смислова представа, след това на определени интервали се диктува, а накрая отново се прочита.

Хората, които ще правят записите на диктовките, ще знаят с какво темпо да четат и ще имат ясна и премерена дикция,

уточни зам.-образователният министър. Еднаквите записи за всички ще позволят да се избегнат ситуации от предходни години, в които родители се оплакваха, че учителят, който е чел диктовката на детето им, не е произнасял някои думи разбираемо или пък е говорел много бързо. Според директора на столичното 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ Диян Стаматов обаче въвеждането на аудиозаписи няма да се одобри от всички, тъй като всяко дете има различно темпо на писане. „Едно дете може да не пише с темпото на останали и да се разплаче, което може да провали външното оценяване на целия клас“, обясни той. Тази година четвъртокласниците ще имат само два изпита – по „Български език и литература“ и „Математика“, тъй като отпадат по „Човекът и природата“ и „Човекът и общество“. Те ще бъдат съответно на 27 и 28 май. Подготовката за директорите, чиито възпитаници ще се явяват на изпита, обаче трябва да започне по-рано. „Директорите трябва да подготвят от по-рано техниката, на която ще бъде пуснат аудиозаписът компютър или касетофон, както да направят проби“, обясни Михайлова. По отношение на видеонаблюдението зам.-министърът уточни, че няма изискване за задължителното му въвеждане. Ако в дадено училище има камери и директорът реши да ги използва, няма никакъв проблем за това. Най-важни обаче остават квесторите, на които от просветното министерство разчитат най-много при провеждането на всички изпити.

По-важни са хората, а не техниката. Тя ни подпомага. Квесторите трябва да създават атмосфера на работа в стаята, да осигурят дисциплина, спокойствие за децата и наблюдават да не си пречат едно на друго,

подчерта Михайлова.

Тази година изпитът на четвъртокласниците ще бъде проверяван в електронна среда, затова и ще се наложи да пренасят отговорите си на друга бланка, както правят зрелостниците. „Това не трябва да притеснява учениците, те ще имат достатъчно време“, увери зам.-министърът и допълни, че изпитните работи ще бъдат анонимизирани.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Иззеха 5 т храни с изтекъл срок на годност

Близо пет тона хранителни продукти без етикети или с изтекъл срок на годност са били задържани от полицията в Сливен след сигнал на граждани за съмнителни разтоварни дейности в пригодено за склад помещение в квартал „Даме Груев“.

60% нямат санитарно-охранителна зона

Почти всяко второ водовземане е без разрешително

60% нямат санитарно-охранителна зона

40% от водовземните съоръжения към ВиК дружествата работят без разрешително. Това обяви екоминистърът Емил Димитров след правителственото заседание в четвъртък. „Водовземните съоръжения на ВиК операторите за питейно-битовите води са 7400 броя. 40% от тях се използват без издадено разрешително и ние трябва да ги затворим. 60% пък нямат определени санитарно-охранителни зони“, каза Димитров. 

Сачева: Не може хората сами да решават да излязат в карантина

По време на карантина хората могат да взимат болничен. Въпросът е това да не се прави самоцелно и да не се притискат личните лекари да правят нещо, от което нямат нужда. Въпросът с болничния по време на карантина е решен в Кодекса за социално осигуряване. Това каза министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, предаде БГНЕС.