Камелия: Липсва ми да пея

Камелия: Липсва ми да пея

Запалих се по градинарството по време на изолацията, споделя певицата

Всеки от отбора ми е достоен да спечели „Гласът на България“, твърди пред "Телеграф" изпълнителката.

-Камелия, ти си изпълнител, който години наред непрекъснато е в движение и по участия, как ви се отрази социалната изолация ?

- На 20 години ми беше последния път, когато съм почивала така ( смее се). Да има дни да не планувам, да има дни никъде да не бързам, нищо да не върша, за някъде да не закъснявам, да си лягам рано и да ставам рано. Почнах в единадесет и половина вече да съм в леглото и се събуждам в шест, шест и половина и си казвам – нещата не вървят добре. Обърнах пак режима. Обикновено си лягам в шест, сега ставам тогава. Най-хубавото, което ми се случи е може би, че успях да се наспя. Останахме си сами, имахме време повече за себе си. Да си поговорим, да си обсъдим много неща, да се наспим, да си почистим дома. Общо взето такива неща.

-Намерихте ли си някакво хоби, нещо, което досега не сте правила?

- Да, градинарство. Колко цветя насадих, храстчета. Наторявам, прекопавам (смее се).

-Със сигурност най-много ви липсва публиката и феновете.

-Липсва ми да пея. Аз затова направих един от първите онлайн концерти. Сега имам пак желание, но първите две седмици беше много тежко,защото като някой ти отреже режима и не те пита искаш ли не искаш ли, а просто те спре, то има една инерция, която те е засилила през годините и просто ти се пее. Това ми липсва. Самото преживяване да пея и да доставям радост.

-Обаче ви гледаме активно в „Гласът на България“. Тази година борите ли се за първото място и победа на изпълнител от вашия отбор?

-Аз вече четвърта година се боря ( смее се). Мисля, че вече е време и жена треньор да спечели. Искрено се надявам. Имам прекрасен отбор. Кристина, Керана и Христо са страхотни изпълнители и всеки от тях е достоен за победата. Които и да спечели, бих се радвала.

-Всички тези млади изпълнители връщат ли ви в онова време, когато вия стартирахте кариерата си?

-Моят път беше по-различен, защото аз не съм тръгнала от конкурс. И когато се прибрах от Швейцария вече имах опит и като изпълнител в ресторанти, по сватби. Познавах тази материя дотолкова доколкото се отпуснах пред хора. Знаех какво мога и какво да направя. Докато сега темата „Гласът на България“ е различна форма, защото тя дава възможност изведнъж да впечатлиш всички българи, да приковеш вниманието с гласа си, със сценичното си поведение. Трибуната е много-много по-голяма. И имат голям отскок. Ако наистина знаеш къде си попаднал и знаеш какво искаш това е много голяма врата, която ти се отваря.

-Вие самата сте пример за това, че не е важно как ще тръгнеш, а е важно как ще се задържиш. Кое е най-важното качество, за да се задържи един изпълнител на върха?

-Да се съхраниш вкоренен, да не полетиш в облаците. Да не изгубиш центъра си. Да опознаеш и летенето, но да стоиш здраво стъпил на краката си. Не казвам да не полетиш, но да не се изгубиш летейки. Много е опасно, когато човек загуби центъра си, когато събитията започнат да го променят или да го ръководят. Много е хубаво човек да остане центриран вътре в себе си, да знае кой е, какво иска, какво може, да не прави компромис със себе си. Да останеш верен на себе си.

- Вашата песен „Луда по тебе“ и до днес е тотален хит. Когато я чухте Джокович и компания да я пеят в съблекалнята, как се почуствахте?

-Ококорих се, аз не очаквах. Това е сюблимен момент за него, за целия му отбор, за цяла Сърбия и изведнъж когато се чу „Луда по тебе“ да звучи на български и те пеят и се пръскат с шампанско...онемях. Дори се ощипах да съм сигурна, че не сънувам. Сюрреалистично е и познавайки сърбите, че са националисти. Плюс това е песен на Лепа Брена, това е кавър, аз никога не съм го крила. Беше хем приятно, хем радостно, хем вълнуващо, хем невярващо за очите и ушите ми. Много хора се обаждаха да ме поздравят и усетих много позитивизъм, една малка 94-та година.

-Замисляла ли сте се да направите проект с колега сърбин?

-Едно време си бях сърбоман, нали съм си от Северозападния край и съм израснала със сръбска музика. Едно време ми беше много на сърце. Аз всъщност бях прослушана със сръбски песни. Едни от големите ми хитове са сръбски кавъри. Едно време като че ли бях по-прилепната. Сега съм повече за поп фолка, за по-автентичното, за нашенското. Нямам някакви амбиции, ако е писано то ще се случи, но не работя в такава посока.

-А работите ли в посока за нова песен?

-Да, днес бях в студио, но нещо не ми се получи. Разбрах за пореден път, че изпяването на песен в студио е емоция, преживяване, а не просто да отидеш и да я изпееш. Докато намериш усещането на всяка една песен... защото той гласа си е моя, техниката си е моя, произношението си е мое, обаче не можеш да усетиш просто импулса на тази песен. Пееш, но не звучи така както смяташ че трябва, и така я оставих. Но имам записана друга песен, имам подготвена друга... Мисля, че се разработих по време на карантина.

-Вие сте от изпълнителите, които рядко пускат песен, но когато това се случи е хит. Каква е тайната на успешната песен?

-Доста години ми бяха нужни да се намеря в новото време, в новото течение. Да, хората те приемат със старото, но от толкова пеене започва да избледнява. И ако човек не се намери в новото време, не се преоткрие в него, в новото усещане за музика, в новата енергия, която консумира тази музика и въпреки това да остане себе си, то някак си се губи тръпката да стоиш някъде назад на някаква стара гара. Хубаво е влакът да пътува. И ми костваше много време, много песни направих, за които нямаше смисъл, а може би е имало смисъл... след като доведоха до „Името ти“ и тя избухна. Преди това и дуета с Гъмзата „Дразни ме“ - тя беше по-младежки ориентирана, стана много голям хит. „Името ти“ обаче е моето ново аз. Тя се превърна в моята емблема. И сега като я пея имам чувството, че е на много години, а тя е на две. И хем е лесно, хем е трудно. Аз трябваше да извървя много дълъг път, да правя грешки, да се отказвам. Но дойде времето, когато попаднах на песен, тя е гръцка мелодия и е любима на Цветин и от една умерена рок балада тя се превърна в готино вдъхновяващо парче. Така че аз като човек с повече опит казвам на младите артисти никога да не се отказват. Не е лесно, но ако беше лесно щеше да е за всеки.

-Като споменахте Цветин, вие сте от двойките, които успяха да се запазят, независимо,че сте в светските среди. Как се постига това?

-Любовта изисква грижа, тя е двустранен процес, тя не е еднопосочна. Това, че някога си се влюбил и той се е влюбил в теб, това не е даденост. Едно цвете да го посадиш – то трябва да се наторява, да се подрязва, да се кастри, да се полее, да се прибере зимата. Едно любовно гнезденце, за да се поддържа мекичко трябва и двамата да се грижат. А не се ли грижиш любовта ще си тръгне.

За мен е много важно, че имам този човек до себе си. Защото той е човекът, който много често ме е провокирал да излязат от мен и демони, да излезе и обичта и топлината, да се науча да споделям, да се науча да не се оправдавам, да бъда конкретна, да бъда ясна, да бъда точна. Защото няма какво да се кривим, всеки като малък е послъгвал и после го пренася и в тинейджърските си години... Той много ми помогна да споделя себе си. И го направих, защото насреща си имам човек, който е готов да ме приеме такава каквато съм. Защото аз не съм идеална, имам си своите остри ръбчета, мога несъзнателно да нараня някого, но той не ми натяква, не ме обвинява. Така че за мен е много важен и в професионален и в личен план. Той много пъти ме е питал какво искам, сигурна ли съм че го искам. Когато реших да напусна музикалната компания, с която работих толкова години и да тръгна със самостоятелната ми кариера той ме пита : „Ти сигурна ли си, че това не е гняв, не се ли самозалъгваш, не се ли заблуждаваш ? „ И аз отговорих – не, там всичко свърши! И когато започнеш на чисто няма как утре да се обвиниш ама можеше, ама не можеше, ама защо го направих. Много е важно за мен споделеността в живота. За мен животът е пълен, когато можеш да си споделиш и някой да сподели с теб. Но си е нужна грижа. Всеки си е отделно камъче, с ръбчета.

-По време на карантината преоткрихте ли нещо един за друг?

-Ние се познаваме много плътно. Така си живеем, нашето ежедневие така протича. Принципно той излизаше да пазарува. Сега и аз излизам с него, защото той е по-разсеян за маски, ръкавици. Иначе нашето ежедневие си е такова. Вечерите ни са по-странни и различни, защото нашата професия вечер излизахме и стояхме по цели нощи, а сега в девет часа и се чудим какво да правим. Но и с това се свиква. Пак повтарям, понаспахме се. Може би имахме нужда от това.

-Вие сте от известните личности, които винаги носят усмивката на лицето си. Преди няколко седмици обаче тъгата ви обзе, заради загуба.

-Така е. Преди две седмици се чувствах много тъжна, защото моето куче Елинор отлетя на 16 години и три месеца. Тя живя достолепни години за померан, както каза нейния лекуващ лекар. Беше ми тежко, защото преди една година мислех, че ще я изгубя, но успях да се запъна в този живот да я държа още тринадесет месеца. Този път обаче не успяхме да се преборим и тя отлетя. Научих се да пускам, колкото и да ми е мъчно. Дори си казах, че може би е чакала този момент, когато двамата с Цветин и бяхме постоянно вкъщи, да усети нашата любов и да си отиде спокойна.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.