Калоян навъртал 17 км на ден по пътя към Токио
3

Син е на плувкиня и планински спасител

Калоян навъртал 17 км на ден по пътя към Токио

От умора често не мога да спя, признава героят

Той е само на 17, а стана третият български плувец, който се класира за олимпийските игри догодина.

Калоян Левтеров последва примера на набора си Йосиф Миладинов и на Антъни Иванов (21 г.), които също покриха норматив „А” за Токио 2021. С още десетина талантливи момчета те се очертават като златно поколение, което тепърва ще развива и показва своя потенциал.

„Ние тренираме заедно и сме приятели, на лагери често се състезаваме едни срещу други, нахъсваме се и се радваме на успехите си”, разкрива пред „Телеграф” Калоян, който слезе под заветното време от 1:57 мин на 200 м гръб по време на турнира Гран при в Бургас. Там той прелетя дистанцията за невероятните 1:56,57 мин.

Гени

Още по-впечатляващото е, че Левтеров се придвижва към световния рекорд за юноши от 1:55,14 мин, поставен от руснака Климент Колесников на шампионата на планетата през 2017 г. „Вярвам в това. Не искам да казвам голяма дума, но имам време и се надявам, че с добра подготовка ще мога да се доближа до рекорда”, казва младият герой от басейна, който полага огромен труд в него още от 5-годишен.

Към този спорт го насочва майка му Виолета, бивша състезателка, а сега треньор по плуване. „Даже до преди 5 години тя държеше националния рекорд на 50 метра свободен стил за девойки младша възраст, който поставя през 1989 година – разказва момчето. – Мама ме записа при Жорж Станкович в клуб Славия, на мен ми хареса и започнах да усвоявам и четирите стила. Треньорът ми е изградил доста добри гърбисти и видя, че имам подходящата физика – висок и по-слаб. Така се концентрирахме главно върху този стил, видяхме, че имам успехи и така стигнахме дотук”.

Продукт на Станкович е бившата ни националка Екатерина Аврамова, а републикански шампион в своята възрастова група наскоро стана и братчето на Левтеров – Никола. Той е с 5 г. по-малък от батко си, но вече уверено върви по неговите стъпки и по тези на майка им. Спортен ген двамата носят и по линия на баща си Ивайло, който е бил ски инструктор. Сега работи на летището и като доброволец в Планинската спасителна служба.

Горди

„Благодарение на баща ми много обичаме да ходим цялото семейство в планината, а още в детската градина ме записаха на курс на Витоша, и винаги когато имам свободно време, отивам на ски. Напоследък все по-малко време ми остава за странични занимания, защото непрекъснато съм по лагери и състезания”, обяснява Кайо, който отдава изумителните си резултати на централизираната подготовка с националния селекционер Кристиян Минковски, на чудесната атмосфера в отбора и най-вече на много труд.

„Обикновено плуваме по 3-4 часа на ден, но когато сме на Белмекен, трупаме наистина голям метраж. Понякога правим по две тренировки и навъртаме по 16-17 километра на ден. Малко е тежко, но утехата е, че като се приберем в София, натоварванията намаляват. Отдушник намирам в най-добрите си приятели, с които сме заедно на лагер. Често от умора обаче не мога да спя”, доверява Левтеров, който миналата година донесе два медала от най-силните европейски турнири и завърши 7-и на европейското за юноши, въпреки че беше най-малкият във финала. Освен това той счупи 8 национални рекорда.

Резултатът от Бургас пък отрежда на Калоян първа позиция в ранглистата на Европа и №3 в света след китаеца Ксю Джиаю (1:55,26) и японеца Кейта Сунама с 1:56,11 мин, сочи справка на bgswim.com.

„Родителите ми много се гордеят с моите постижения, защото и двамата са спортували активно. Гледам да не изоставам и с училището”, обяснява софиянецът, който вече няколко години се подготвя по индивидуален план в 96-о СУ „Лев Николаевич Толстой“.

Бъдеще

Плуването е монотонен спорт и, разбира се, понякога идва в повече на Кайо. „Има моменти, когато ми идва до гуша, но аз си го обичам и изобщо не ми е минавало през ум да се откажа. Напротив – даже ми е много приятно като цяло”, категоричен е плувец.

Смята, че ситуацията с коронавируса в неговия случай е изиграла положителна роля., „Пандемията не ни дръпна назад по отношение на тренировките. Самият аз спечелих от това, че отложиха олимпиадата. Трябваше ми малко повече време да се подготвя за моята дисциплина, в която основното ми предимство е издръжливостта”, обяснява Левтеров, а относно шампионатите на Европа и планетата, насрочени за другото лято, казва: „Подготвяме се за големи резултати и медали, както в щафетите, така и в индивидуалните дисциплини”.

За какво мечтае? „Най-близката ми мечта е да се доближа да първото място на европейско и световно за юноши, а по-далечната – финал и добро класиране на олимпиада. Съвсем реално е. Доскоро не вярвах, че ще стигна дотук, а ето, че успях - значи и теза неща са постижими. Влагах доста труд в последните месеци и той се отплати. Освен това следвах най-ценния от много съвети, които съм получавал от майка ми: да вярвам в себе си”.


Майката Виолета: Треньорът му
го наричаше скъпоценно камъче

Още от първите си дни в басейна Калоян усвояваше бързо техниката и треньорът ми каза, че е открил скъпоценно камъче.

Това си спомня майката на Калоян – Виолета, която допълва така портрета на сина си: „Моята идея в началото беше да ходи на плуване, докато не научи и четирите стила. Той в началото мрънкаше, завършваше 40-и от 500 деца, но когато започна да печели, се зариби. Самата аз винаги съм му помагала и му вдъхвам кураж преди състезание, но иначе го оставям в ръцете на треньора. Успехите му са резултат от талант, постоянство и упоритост. Нещо каже ли му се, веднага го изпълнява. Никога не се е оплаквал, че му е тежко. Даже докато ходеше на училище, се връщаше толкова изтощен, че заспиваше на дивана, без да е вечерял. Много добро дете е”.

Самата Виолета знае вкуса на лишенията, защото е тренирала в сливенската школа, но през 1987 г. затварят всички басейни в града и тя заживява сама в София от 6 клас. По-късно завършва спортното училище на Левски и НСА. За другия си шампион вкъщи казва: „Никола е по-палав, но покрай брат си се амбицира. В последно време успя два пъти да си счупи ръката, ала въпреки това спечели държавната титла при децата на 100 м гръб”.


Обожава метъла и
желираните бонбони

Ако има нещо, без което Кайо не може, това са желираните бонбони. Иначе не обича сладкото, а страстта си към бонбоните оправдава с факта, че имат полезен желатин. Като цяло предпочита месото и макаронените изделия, тъй като често гори по 1000 калории на тренировка. Позволява си и пица. Разпуска с хубава музика, която в неговия случай е хеви метъл и рап.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.