Калин Сърменов: Във време на пандемия театърът има дух

Калин Сърменов: Във време на пандемия театърът има дух

"До дни чакам да стана дядо", сподели пред "Телеграф" актьорът

- Г-н Сърменов, отново нараства броят на заразените с Ковид 19, отново се върнаха маските. Кой е най-големият проблем според вас в изкуството по времето на тази пандемия и това време, което не е никак леко?
- Най-големият проблем е страхът на хората, даже след представлението на „Вечеря за тъпаци“ аз благодарих на зрителите и им казах, че аплодисментите са за тяхната смелост, а не толкова за нас тази вечер. След това видях, че в интернет пространството беше коментирано много мило от хората, които са били вътре как са се разчувствали и т.н., но това е факт. За да се раздвижи театралната среда на сценичните изкуства е необходима смелост от страна на зрителите. Тук не говорим да поддържаме българското Черноморие и т.н. Тук става въпрос за неща, които са далеч, далеч над хотелиерството и ресторантьорството. Надявам се в България това да се случи, защото от години битката за дългосрочна политика, за устойчиво развитие на културата е тема, която се води доста извън сериозността на социалните необходимости. Разбира се, че културата е надстройка, аз си давам сметка, ние не сме база, но тази надстройка струва ми се, е много важна в едно общество. Образование, здравеопазване и култура – те са изключително важни за поколенията и за бъдещето.
В момента ние се борим с този страх. Правителството прави каквото може и аз съм впечатлен от усилията, даже тези неща, които направиха за свободните артисти са меко казано впечатляващи. Проектното начало на тези 7 млн., които бяха разделени и т.н. - това е сериозен байпас за спасяване. Смятам, че от октомври, ако няма нови вълни на тази болест може леко, леко да заплува корабът.

-Колко постановки в момента са спрени от вашия театър?
-Минимум 10 не могат да се играят, но например „Дон Кихот“, „Телевизионна мрежа“, „Тъпи ентусиасти“... изискват сериозно присъствие на сцената. По-големият проблем се оказаха артистите. Зрителите можем да защитим с маски, стъклени прегради от стол до стол, да ги разредим с какво ли не, да ги дезинфекцираме през цялото време и ще ги защитим. Докато артиста не можем. Това е най-големият проблем. И вчера имахме репетиция, в която променяме сцени, за да ограничим контакта, да спазваме дистанция, да съхраним сами себе си, а по този начин и театъра.

-Само в публиката е страхът или го има и у артистите?
-Има го при всички. Сатиричният театър е единственият, в който всички смело започнаха да репетират и да играят. Във всички останали театри, без изключение, има сериозен процент хора, които отказаха да работят поради тази причина. В Сатиричния театър няма нито един, който да подаде заявление, че не иска да играе, за което много благодаря и съм много щастлив. Това означава, че театърът има дух, има усещане за развитие, за перспектива и всичко, което следва от дени такива решения. От друга страна отговорността ни се качва в пъти – да ги съхраним. В театъра всичко се дезинфекцира на всеки два часа. На бойна нога са 12 чистачки. Има поток на влизане и поток на излизане. Положили сме всички усилия. Съвсем нова е инсталацията за пречистване на въздуха, последна дума на техниката, възможно най-съвременната. Имаме сертификат, с който РЗИ ни разрешава да използваме климатичната инсталация. Разчитаме и на съвестта на всеки.

Виждаме че българинът не е достатъчно дисциплиниран.
-Да, точно така – българинът е недисциплиниран, бил е такъв и такъв ще си остане. Хората не се променят, това генетично ни е заложено. Трудно разбираме за какво става въпрос, ако разберем заставаме срещу ограниченията, защото го приемаме лично, говорим врели-некипели за свободата на човека, за личното ни пространство... Като отидем в Германия обаче много ни харесва. Българинът си изхвърля боклука през прозореца, но си събува обувките, когато влиза вкъщи. Безумна философия е това, която никога няма да разбера. Ето ще ви дам един пример-направихме нова зала, преди година към театъра Comedy Bar Happy Сатира - това е един от най-елегантните, да не кажа най-красивият клуб в България за моноспектакли. Влизайки днес виждам, че вандали са изпотрошили прекрасните лампиони отвън, взели са крушките... Този манталитет никога няма да променим и ще си останем вандали. Това се видя и след отпускане на мерките. За нас трябва стягане на редиците, нищо друго не можем да разберем.

-И по време на най-строгите мерки а изолация и след като паднаха част от ограниченията, като че ли хората на изкуството успяха най-бързо да търсят адаптация към тази ситуация, колкото и тежка да е тя. Направиха се концерти, спектакли на открити, върнаха се автокината.
-Сценичните изкуства бяха най-тежко засегнати. Част от другите сектори бързо се възстановиха. Ние няма да се възстановим дълго време. Затова казвам, че не мога да разбера логиката – всичко се хвърли по кръчмите, няма лошо, но оттук нататък нищо повече от това. Ние най-дълго време ще понасяме щетите. Реагирахме толкова бързо, защото трябваше моментално нещо да правим. Играели сме този филм – десетки месеци, години наред театрите бяха празни и тъкмо се завъртя колелото, стана модерно д се ходи на театър и нещата се промениха. Сега хората имат оправдание защо не ходят на театър.

-Кое беше нещото, което допринесе да върнем поколението, което гледаше театър и в същото време да вкараме младото поколение в театралните зали?
-Веднага ще ви кажа – тази рязка политика за развиване на сериалите в тв пространството. Добре свършената работа на няколко от сериалите подейства освежаващо на тази среда. Рязко се увеличи интересът към актьорската професия, към въпросните артисти. Започнаха да искат да ги виждат на живо, да си ги измислят, да си ги добавят, да ги превръщат в символи и примери и т.н. Казвам го от опит. Това е единственото нещо, което помогна. Когато Вежди Рашидов осигури първите 17 млн. за кино това беше най-разумният пиарски ход, защото чрез големия екран и популяризирането на можещите може да се създаде среда, в която да има конкуренция, фенове, публика, която да иска да ги гледа. И се получи макар и бавно.

-Не си спестявате критиката и похвалите към дадена продукция.
-Ние сме прекалено малка държава, прекалено малък бюджет имаме, за да разхищаваме и да се отнасяме с пренебрежение и да не неглижираме недостатъците си. В нас трябва да бъде и ръженът, и метърът. Сами трябва да бъдем критични към това, което правим, а не да си казваме колко сме сладки и в същото време хората да не искат да ни гледат. По този начин няма да се развием. Това е проблем и аз винаги ще се опитвам да казвам истината от професионална гледна точка. Не е важно дали аз го харесвам или не. Мога да докажа от професионална гледна точка защо едно произведение има качества или пък недостатъци. Трябва да се върнем към критиката, ние нямаме критика в България. Имаме хора, които преразказват сюжета на едно произведение. Критиката е градивна, ще създаде среда, в която хората могат да си видят грешките. Мога да изредя поне 10 филма, които направо са „за бой“. Това е сериозен проблем на съсловието. По този начин никога няма да се развиваме. На тази възраст мога само да се опитвам да давам добър пример на хората след мен.

-Българинът като че ли не е съгласен да слуша критиката...
-Да, защото много по-приятно е да бъдеш посредствен и да си фаворизиран. В България няма критерии, всички сме равни и еднакви и това продължава. Предишният строй доказа, че наглата посредственост е единственото нещо, което може да се развива. Сега берем плодовете. Има критерии, рейтинги, особено в телевизията. Като ги погледнеш ти трябва да знаеш къде се намирам аз в стълбицата, в класацията.

-Има хора, признати от всички, но за съжаление те вече не са сред нас – Парцалев, Калоянчев, Стояна... Вие успявате да направите така, че да бъдат помнени. Има ли българинът памет за тези велики личности?
-Няма. Скоро беше представянето на книгата за Парцалев и аз разказах за него много точен пример, който е обобщаващ за всички. Влязох в Сатиричния театър на мястото на Парцалев. Той беше в болница когато аз седнах на неговото място. В гримьорната на табелката пред мен пишеше Георги Парцалев. До мен беше Георги Калоянчев, а от дясно на Найчо Попов. Когато отворих чекмеджето на Парцалев, видях че е пълно с негови лични архиви, пиеси, които е играл – все неща, които са безценни. Качих се при директора и казах – това са много ценни неща, няма ли кой да ги прибере?! Месеци наред никой нищо не прибра. Аз не смеех да ги пипна, чувствах се недостоен за това. Имаше много по-достойни – разграбиха, хвърлиха, всичко изчезна наред с табелката... Смениха и нея и забравихме за това, което е било. Затова първата ми работа като директор на Сатиричния театър бе да започна кампания за запазване историята на сценичния театър. Кръстих столове на артисти, които са основатели и вдъхновители на театъра. Хората, седящи на тези места получават специална брошура, за да могат да се запознаят с тяхната история, да знаят кои са те. Вече сме на финала да могат да видят и техни филми, представления със специален QR код.

-Вие имахте честта да сте директор на Сатирата и когато Стоянка Мутафова играеше. Невероятна жена. Кой е най-милият ви спомен с нея?
-Не е свързан със сцената. Мога да разказвам за това, което сме играли заедно, но най-милият ми спомен с нея е, когато на власт дойде Орешарски, периодът със стачките. Начинът на мислене и темите, по които си говорихме – тази жена ще бъде винаги пример с енергията, с оценъчната си система, за смисъла на съществуване. За мен този спомен заедно с другите часове - всекидневни, в които бяхме заедно, завинаги ще остане. Бяха бурни времена - непрекъснато имаше протести навън, и това вълнение, тя беше почти на 90, а нейното мислене нямаше нищо общо да речем с далеч по-млади хора от нея.

-В личен план как преживяхте пандемията?
-Освен че напълнях, което много ме дразни (смее се), ходех по 1-2 часа на ден на работа. Имаше много процеси, които трябваше да се контролират. Минах през сериозен кошмар от началото, първата седмица беше нещо, което не ми се иска да ми се случва, просто защото изведнъж отговорностите ми станаха много и аз трябваше да взема решения. Сигурно това е необходимост, когато си на такъв ръководен пост, но усетих колко енергия човек трябва да има, колко бързо трябва да си представя нещата, да измисля стратегии... Трудно свикнах с това, че всички планове рухнаха. После вече се опитах да бъда практик и подредих някак си приоритетите, нещо, на което много държа. От 25 години имам рекламна агенция и студио и имам отношение, това ми е вече втора природа – да работя с хора, но тук беше сложно, защото много бързо трябваше да се измислят стратегии, защото не се знаеше какво се случва и в каква посока ще тръгне вариант Б, С, А... Да се поддържа усещането за логика, защото най-лесно е хората да се демотивират, а най-трудно е да поддържаш мотивацията им.

-Успяхте да прекарате повече време и със семейството си?
-Всички заедно бяхме вкъщи, въпреки че беше напрегнато и параноично. Свърших доста неща откъм четене и писане. Доста неща си подредих в главата. Дори и по време на т.нар. пандемия толкова неща вършех, че пак не ми стигаше времето. Когато човек е свикнал на един ритъм, където и да е пак ще си бъде в него.

-Предстои да ставате дядо.
-Да, всеки момент. Нека Господ е добър, добрите енергии да са на наша страна и нещата да се случат. До 20-ина дни трябва вече да ми викате дядо, но това не означава, че не съм достатъчно симпатичен. Надявам се да стана още по-симпатичен (смее се).

-А в театралния афиш на Сатиричен театър „Алеко Констнтинов”, кои са новите постановки, които ще видят бял свят?
- На 14 юли Боби Захариев-Турбото ще излезе с един моноспектакъл, на който аз съм режисьор и драматург. Казва се „Извънземни страсти“. На 7 юли ще имаме представление премиера, която е на Жоро Михалков с Ивайло Калоянчев и Веселин Цанев и една млада актриса Стефани Ивайло, която ще направи дебют в Сатиричния театър. Моноспектакъл на Албена Михова по Дарио Фо – много любопитно нещо. Правим импровизационен театър, който трябва да излезе до края на юли – началото на август. Само да сме здрави, има какво ново да се гледа.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.