Д ългоочакваната постановка по мотиви от безсмъртния роман на Сервантес „Дон Кихот де Ла Манча“ ще бъде последната премиера на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ за тази година.
Дългоочакваната постановка по мотиви от безсмъртния роман на Сервантес „Дон Кихот де Ла Манча“ ще бъде последната премиера на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ за тази година.
Драматургичната версия „За какво ви е Дон Кихот?“ е на Юрий Дачев, а режисурата – на Бина Харалампиева. Постановъчният екип включва също Елица Георгиева, която е автор на декорите, Свила Величкова – костюми и грим, композитор е Асен Аврамов, а хореограф – Ана Митева. Премиерните представления са на 19 и 20 декември.
В образа на Дон Кихот се превъплъщава Калин Сърменов, а след 7-годишно прекъсване Герасим Георгиев-Геро се завръща на сцената на Сатирата като верния му оръженосец Санчо Панса. Мартина Вачкова ще е темпераментната съпруга на Санчо – Тереза, а Александра Сърчаджиева и Рада Кайрякова ще се редуват в ролята на коварната красавица Марсела. В мащабната постановка участват още актьорите Боян Арсов, Красимир Куцупаров, Константин Икономов, Екатерина Георгиева, Мартин Каров, Мирослава Върбанова, Кирил Бояджиев, Пламен Великов, Явор Борисов, както и 12 студенти от Театралния колеж „Любен Гройс“.
Дон Кихот е на върха на славата си на „най-велик, най-доблестен, непобедим и прочут рицар на печалния образ“, което
в очите на околните е равносилно на Луд и Шут
Следван от изтощения Санчо, героят от Ла Манча попада във владенията на Марсела. Запознанството с изкусителната херцогиня е началото на най-опасното от приключенията, в които Дон Кихот се е заплитал…
„За какво ви е Дон Кихот?“ е поклон пред хората с въображение и чиста душа. В трактовката на драматурга Юрий Дачев и режисьора Бина Харалампиева рицарят съзнателно пречупва света във фантазиите си. Воден от стремеж към красивото, той предпочита да се потопи в мечтите си, без да тъне в самозаблуда. Наивен, добър и чувствителен, уморен от натрупаното познание, „лудостта“ за него е съзнателен избор. „Това, което виждам аз, не е това, което виждаш ти“, казва Дон Кихот.
Сътрудничеството между Бина Харалампиева и Юрий Дачев е с многогодишна история
То започва през 1995 г. с постановката „Праведните не закусват в петък”. Следват общите спектакли „Пансион за кучета”, „Вчерашни целувки”, „Салон за плач”, „Почтени убийства”, „Поручик Бенц”, „Казаларската царица”, „Дама Пика”, „Шерлок Холмс и един призрак за компания”, „Бел Ами“, „Зимата на нашето недоволство“.
„За какво ви е Дон Кихот?” е четвъртата постановка на известната режисьорка в Сатиричния театър след „Вчерашни целувки” от Юрий Дачев (2000), „Евроспорт” от Дьорд Шпиро (2004) и „Златният телец“ (2013).
„Има идеи и образи, които изглеждат величави в епохата, когато са се родили, но постепенно губят своята жизненост, остаряват и умират; наслоенията на следващите цивилизации ги затрупват и те изчезват, както руините на древните градове се изгубват в недрата на земята. Има други образи, животът на които е свързан с живота на цялото човечество; те не са мъртви развалини, а вечно живи дървета, здрави и разклоняващи се с времето. Прометей, Дон Жуан, Фауст, Хамлет са образи, станали част от човешкия дух, с него те живеят и ще умрат само с него. Дон Кихот принадлежи към тези спътници на човечеството. Невъзможно е да се изчерпи неговото съдържание, защото то още не е завършено, а се развива успоредно с нас, оставайки неуловимо като собствените ни сенки. В гениалния образ на Дон Кихот се таи в зародиш единственото възможно на земята безсмъртие – безсмъртието на Великата идея“, обяснява същността на героя руският литературен критик Дмитрий Мережковски (1865-1941).
„Безумието на Дон Кихот разцъфтява едва тогава, когато достигат пълно съвършенство неговата доброта и разум. Той не е млад авантюрист, хвърлил се със затворени очи в непознатото, а мъж – разумен и разсъдлив, изпаднал в безумие единствено поради зрелостта на духа си“, категоричен е испанският философ Мигел де Унамуно (1864-1936) в изследването си „Животът на Дон Кихот и Санчо Панса“.
Монитор
