П ърформанс на известния художник Калин Серапионов „Десертът (с черешката на тортата)“ ще могат да видят посетителите на Софийска градска художествена галерия в четвъртък, 14 февруари, от 11.00 до 18.00 часа.
Пърформанс на известния художник Калин Серапионов „Десертът (с черешката на тортата)“ ще могат да видят посетителите на Софийска градска художествена галерия в четвъртък, 14 февруари, от 11.00 до 18.00 часа.
Акцията въплъщава идеята за празненство, ритуал, психологически портрет, но заедно с това и идеята за общество и художествен живот. Това е третият и последен етап от дългогодишен проект, включващ поредица от видео произведения на Калин Серапионов, започнал преди повече от 20 години. Създаването на финалната и най-тържествена част ще протече в рамките на един ден, в централното пространство на галерията, където публиката ще има възможност да наблюдава на живо действието и снимачния процес. Преди да бъде монтирано във формата на видео, произведението ще протече като пърформанс с участието на избрани от автора художници и куратори, някои от най-разпознаваемите лица на професионалната общност в София.
В СГХГ ще бъдат внесени хладилни камери, маси и столове, а акцията ще включва
снимачна площадка, подобна на филмов сет
където оператори ще заснемат консумирането на тортите от участниците в нея. Десертът е метафора на отношенията в общността на авторите на съвременно изкуство в България, която се състои от творчески индивидуалности, обясни за „Монитор“ Калин Серапионов. Пърформансът ще бъде нещо като импровизиран открит урок по съвременно изкуство и опит за единение между колеги, като погледът към усещащата се понякога самодостатъчност и локална изолираност на родната арт среда ще бъде силно ироничен, поясни той.
Серапионов не се опасява, че неговата акция би могла да породи негативни коментари и скандал подобно на случилото се с пърформанса вечеря на Ода Жон, предшестващ изложбата й „Сърцевина“ в Националната галерия около Коледа. Той изтъкна, че не използва телесното във внушенията си, макар че появата на хейтърски истории никога не е изключена. „Не го правя заради медиите, а в името на идеята за общуване. Десертът е предназначен за заснемане, а не за нахранване“, отбеляза Серапионов. След заснемането на еднократната акция, която ще продължи само 7 часа, и след процеса по видеомонтажа художникът ще покаже резултатите в отделна изложба в София най-вероятно през есента.
Повечето от видеата за бъдещата инсталация на Серапионов са заснети предварително другаде,
галерията няма да се превърне в сладкарница
увери и pr-ът на СГХГ Петър Димов. Събитието ще бъде с вход свободен, както е по принцип във всеки втори четвъртък от месеца, припомни той, което обаче не означава, че посетителите ще могат да се черпят с петифури и други сладкиши. Консумацията е запазена територия за участниците в арт акцията.
И трите инсталации на Калин Серапионов в този проект представляват групови портрети на колеги и приятели, като участниците варират в зависимост от контекста. Задължителен елемент в трилогията е храната като метафора на преплитащите се лични и професионални връзки. Ключово е отношението на художника към поканените – от една страна той символично кани на масата, но заедно с това поднася и някои изпитания...
Първият му пърформанс с такъв тип хранене, произвел едноканалното видео „Топлата супа и моята домашна общност”, е от 1998 г. по повод изложбата „БГ авангард“ в Мюнхен. С работата си Калин Серапионов възпроизвежда уютна атмосфера за групата български художници, които по онова време все още рядко се появяват на международна сцена. Супата е много гореща и за автора е важно камерата да хване как всеки се справя с нея – някои духат, други изчакват да изстине, трети я обичат точно такава. „Основното ястие” идва като мащабна видеоинсталация през 2006 г. по повод изложбата „Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време”, ретроспектива в СГХГ за 10-годишнината на Института за съвременно изкуство в София. На мониторите са членовете на ИСИ, а менюто не е леко, състои се само от внушителни джолани. Работата метафорично демонстрира какво се е случило след 1998-а, намесват се кариерата и репутацията, както и трудността да бъдат отстоявани. За разлика от сниманите в студио по-ранни работи последната част от трилогията ще се проведе публично, в много по-голям мащаб и с повече поканени участници. „Десертът (с черешката на тортата)” отразява по-скоро романтичната представа за нашето художествено съвремие, защото включва твърде много радост, цветове, форми, вкусове и колеги от различни поколения, кръгове и интереси, изтъква роденият през 1967 г. художник.
Монитор
