С амо 4 дни – до 1 февруари, в столичната галерия „Структура“ на ул. „Кузман Шапкарев“ 9 ще може да се наблюдава пърформансът на художника Калин Серапионов „Десертът (с черешката на тортата)“. Откриването в присъствие на автора е тази вечер от 18 ч. на чаша вино.
Само 4 дни – до 1 февруари, в столичната галерия „Структура“ на ул. „Кузман Шапкарев“ 9 ще може да се наблюдава пърформансът на художника Калин Серапионов „Десертът (с черешката на тортата)“. Откриването в присъствие на автора е тази вечер от 18 ч. на чаша вино.
„Десертът (с черешката на тортата)“ въплъщава идеята за празненство, ритуал, психологически портрет, но заедно с това за общност и художествен живот. Това е третият и последен етап от дългогодишен проект, поредица от видео произведения, започнал преди повече от 20 години с „Топлата супа и моята домашна общност“ (1998) и „Основното ястие“ (2007).
Създаването на финалната и най-тържествена част протича като пърформанс, в който 31 поканени от автора художници и куратори, едни от най-разпознаваемите лица на арт общността, споделят празнична и лека по характер трапеза – елегантен десерт. Действието е филмирано със специално изградени за това декор и снимачен сет, а публиката наблюдава процеса.
Изяждането на различни видове торти и сладкиши се превръща в основно сюжетно действие във видеото. Сложността на правенето, на режисирането и работата с участниците в кадър е нещо като „открит урок“ по съвместното съществуване на разнообразни характери. Десертът може да е индивидуално удоволствие, но може и да е споделен малък празник. И всеки може да почувства себе си като „черешката на тортата“.
Видеоинсталацията е изградена от 3 отделни, синхронизирани прожекции с общ звуков дизайн, композиран от Милен Апостолов. Трите гледни точки от различните камери създават усещане за споделено пространство – „общата трапеза“, на която творци сядат и общуват. Десертът е събирателният образ, иронично синтезиращ професионалната и личната суета. Чрез режисирането, манипулацията на образите във времето и средствата на видеомонтажа работата залага на задължителната самоирония и ирония към професионалната общност – илюзиите за самодостатъчност и усещането за пълноценност, присъстващи едновременно с постоянното недоволство и търсенето на външна оценка; чувството, че нещо така и не се е развило по начина, мечтан от автора...
Монитор
