Какво е международното космическо право

Какво е международното космическо право

В неделя един от първите хора в Русия – шефът на Роскосмос Димитрий Рогозин заяви, че не е никаква тайна, че Русия отдавна разработва противосателитни оръжия. Изказването му бе в ефира на YouTube канала "Soloviev Live". "Противоспътниковите оръжия в Русия се разработват отдавна, в това няма тайна. Дойде моментът, когато министерството на отбраната проведе изпитания", каза Рогозин. Според него противосателитните оръжия са нещо, което очевидно Русия трябва да притежава.

 

Преди седмица Съединените щати бяха първите, които съобщиха, че Русия е провела тест за сваляне на сателит. Ден по-късно Русия си призна. Първоначално директорът на НАСА Бил Нелсън каза, че руското изпитване на противосателитна ракета може да застраши работата на Международната космическа станция (МКС). Коментарът му беше публикуван на сайта на американската космическа агенция. "Подобно на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен съм възмутен от този безотговорен и дестабилизиращ акт", отбеляза Бил Нелсън. Според него "немислимо, че Русия е застрашила не само американските астронавти, а и техните международни партньори на МКС, но и собствените си космонавти". Ръководителят на НАСА изрази мнение, че действията на Руската федерация "застрашават и китайската космическа станция и тайконавтите (екипажът) на борда".

Освен това Нелсън посочи, че астронавтите и космонавтите са били принудени да се заключват в космически кораби, прикачени към МКС за два часа, за да избегнат сблъсък с отломките на съветския спътник "Космос-1408", който според военните на Съединените щати е бил свален по време на теста. Той твърди, че "облак от отломки" лети в околностите на МКС на всеки 90 минути. 7-членният екипаж е бил принуден да се приюти в един от скачените кораби и да се подготви за евентуална евакуация.

„Русия извърши по един безотговорен начин разрушителен тест с противосателитна ракета, издигаща се директно срещу един от нейните собствени спътници. Тестът досега е генерирал над 1500 парчета, проследими орбитални отломки и стотици хиляди по-малки парчета, които сега заплашват интересите на всички държави. В допълнение, този тест значително ще увеличи риска за астронавтите и космонавтите на Международната космическа станция, както и за други дейности, свързани с космически полети”, каза Нед Прайс, говорител на Държавния департамент.

Според различни данни повече от две хиляди изкуствени спътници се намират в ниска орбита през 2021 г. Повече от сто от тях принадлежат на американската армия, около стотина на руските въоръжени сили и около 60 на китайската армия. Броят на военните спътници на Франция, Германия, Великобритания, Индия е от под десет. Мисията на тези спътници е за наблюдение, навигация и научни изследвания. Официално в космоса няма бойни космически кораби и оръжия.

Реакции

След признанието на Русия, редица държави остро атакуваха Москва. Франция определи действията на руската страна като вандализъм. "Космосът е общо благо, принадлежащо на 7,7 млрд. жители на нашата планета. Космическите вандали носят огромна отговорност за генерирането на отломки, които замърсяват и поставят в опасност нашите астронавти и сателити", написа в "Туитър" френският министър на отбраната Флоранс Парли в Туитър.

От своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг осъди като "безразсъдно" унищожаването на сателита от страна на Русия, при което е бил създаден облак от отломки, който по думите му е опасен за орбиталните космически станции. "Това създаде много отломки, които сега представляват риск за Международната космическа станция, а също и за Китайската космическа станция - така че това беше безразсъдна постъпка от Русия", настоя Столтенберг пред журналисти.

Правителството на Германия обяви, че е "много обезпокоено" от унищожаването от Русия на един от собствените ѝ сателити по време на ракетно изпитание, като призова за спешни мерки за "укрепване на сигурността и доверието", информира "Франс прес".

"Призоваваме всички държави да се ангажират конструктивно в този процес и в разработването на принципи за отговорно поведение в космоса", се изтъква в изявление на германското външно министерство.

Закони

Проблемите в орбита са от естественото на космическото право. Принципи и норми определят режима в космическото пространство, Луната и другите небесни тела и уреждат сътрудничеството на държавите за мирното изследване и използване на космоса.

В космическата дейност вземат участие международни организации от системата на ООН, както и специализирани международни организации: Международната оранизация за спътникова система, за морски връзки и “ИНМАРСАТ”, Европейската космическа агенция и други.

Голяма заслуга в практическото разработване правните основи на космическото сътрудничество принадлежи на ООН и органите и: Общото събрание и Комитета на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели, както и на специализираните инсттитути на ООН: ИМО, ИКАО, ЮНЕСКО, МСД, СМО. Именно в рамките на ООН бяха разработени най – важните междуправни актове, които  станаха източници на международното космическо право.

Особена роля сред източниците на международното космическо право играе Договорът за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическо пространство, включително Луната и другите небесни тела, от 27 януари 1967 г. Нормите, които се съдържат в него, въведоха новият вид сътрудничество, установени с Устава на ООН и общопризнатите принципи на съвременното международно право. Те създадоха специални принципи на новия отрасъл на международното право и определиха особеностите му, които се заключават в спецификата на обекта на регулиране, правното положение на международните, междуправителствени организации в процеса на космическото сътрудничество и решаването на въпроса за отговорността. Освен това договорът от 1967 г., съществуват и още важни документи: Спогодбата за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство от 22 април 1968 г., Конвенцията на международна отговорност за щета, причинена от космически обекти от  29 март 1972 г., Конвенцията за регистрацията на обектите, изстрелвани в космическото пространство от 1975 г., Спогодбата за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела от 18 декември 1979 г.

Изброените международноправни актове и уставите на международните междуправителствени организации регламентират отношенията в областта на космическата дейност в съответствие с общопризнатите принципи на международното право. Те осигуряват прогресивно развитие на целия отрасъл съобразно глобалните проблеми – борбата за мир, за всеобща безопасност и опазване на околната среда.

Външните и вътрешните граници на космическото пространство не са определени по договорен ред. Анализът на практиката на сътрудничеството на държавите в космоса позволява да се направи извод за наличността на обичаи, според който космическото пространство се разглежда като обширен район, започващ от външната граница на въздушното пространство (примерно 100 – 110км от повърхността на земята) и простиращ се отвъд пределите на Лунната орбита. Пространството между вътрешната граница на космическото пространство и орбитата на Луната, т.е. в границите на 384 000км от повърхността на земята е прието да се нарича близкият космос, а отвъд пределите на орбитата на Луната – далечният.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.