Скъпи приятели, днес се случи така, че пиша в навечерието на Новата година. Грешка няма, утре, на 25 януари, настъпва Китайската нова година, или Годината на белия плъх. Затова отсега мога да ви кажа: Син ниен куайлъ! С този поздрав не само китайци, ами японци, корейци, виетнамци и други народи от Далечния изток си честитят новата година и общо взето той означава ЧНГ.

Лично за мен 2019-та – Годината на земния глиган, не беше особено добра. А й възлагах големи надежди, защото в трета школническа танкова рота, в която служих в Плевен през 1997-ма (Годината на бивола) ни викаха „Глиганите“. Тогава това ми се струваше обидно, но сега ми звучи гордо, като име на отбор по американски футбол. Примерно нещо близо до Pleven Tankboys Wild Boars. Годината на глигана не беше добра и за родното свиневъдство, защото това китайско прасе ни донесе африканска чума по свинете. И за консуматорите на пържоли, луканки, суджуци, шунки и бекони настъпиха лоши времена. Или поне с 45% по-лоши, с колкото поскъпна свинското през 2019 г.

С дивата свиня от 2019-та завършва един 12-годишен цикъл, а Плъхът поставя началото на нов 12-годишен цикъл – той е първото животно в китайския зодиак. Така че това си е не просто нова година, ами една нова 12-годишна епоха. Сега е моментът да започнете нови дела и да изоставите стари навици. Къщи, апартаменти, нови любови и печалби от тотото и от всички видове лотарии (национални, частни и държавни) ви очакват през този период.

Хитрият винаги оцеляващ плъх, който бяга, скача, катери се, плува, гризе бетон и алуминий и може да падне от 15 метра височина, без да пострада сериозно, си знае работата. Плъхът е нинджа, по-велик кунг фу мастър и от Сплинтър от „Костенурките нинжа“. Той е и истинска секс машина – размножава се 4-5 пъти в годината, а госпожа Плъхка ражда по 10-15 малки, които само след месец вместо да цвърчат за детски надбавки, също започват да се чифтосват. Ето защо годината според китайския зодиак се очаква да е успешна. Вярвайте в Плъха, сложете си червените конци на дясната ръка (те също са произведени в Китай) и очаквайте здрава, плодородна и по плъховски детеродна година.

Какво ни чака в Годината на плъха? Като голям любител на китайската кухня и почетен председател на Клуба на купувачите на китайски обувки смея да прогнозирам – чака ни добра година. България ще поеме към нов 12-годишен поход за класиране на Световно първенство по футбол, или поне на Европейско, майка му стара! Феновете отново ще напълнят националния стадион, като плъхове в Нюйоркското метро, а самият стадион ще е някъде в Левски-Г. И има логика, защото ветровитият столичен квартал най-сетне ще се сдобие с метро, малко след Перник, Волуяк, Горна Баня и Горна Малина. С метрополитена в Левски-Г ще замирише на Ню Йорк, па макар и някъде в Северен Куинс.

Минималната заплата ще стане някъде около 1750 лева в Годината на кучето, а всички заклети фенове на дизеловите печки ще станат горди собственици на електрически коли в края на 12-годишния период. Грета Тунберг ще напише четири книги, които никой няма да прочете, но всички ще коментират и ще вземе Нобеловата награда за еколитература в Годината на петела.

И всичко това започва с един бял плъх, който с хитрите си очички ни показва 12-годишният път към щастието.

Син ниен куайлъ!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хоум офис: разпределение по дни

Не е честно аз три пъти в рамките на 24 часа да си чистя колата от сняг, за да отида на работа, докато някои снимат снежната покривка от балконите си и пръскат остроумни разсъждения във Фейса. Хоум офис ли? Знам го аз този „хоум офис“! Кафе с палачинки и кроасан за закуска, после чай с мед, лимон и бисквитки против короната, хайде малко четене на новини в нета и я! - то стана време за обяд.

Зараза с пуканки и дистанционно

Ситуацията с коронавируса излезе по-сериозна, отколкото си мислеха хората в началото, включително и аз. Мнозина се чувстват като в апокалиптичен филм – празни паркове и градинки, маскирани минувачи по улиците. В първата неделя след забраната за безцелно пътуване шофирах по магистралата. Беше като севернокорейски път – голям и широк, но почти без коли. Колко съм мечтал за празни пътища – натискаш здраво газта и никой не ти пречи, но това пътуване си беше малко зловещо. Като в призрачен филм.

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.