Как Толбухин заживя с коронавируса
2

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.

Толбухин Спахийски се подсмихна – като зам.-инспектор по тържищата той знаеше, че храна в складовете има предостатъчно и паниката е излишна. Хляб в магазина обаче нямаше, установи Толбухин с горчивина и сърцето му се изпълни с тих, въздържан гняв към ненаситната особа с 15-16 хляба в ръце, с която се размина преди малко. Брашно също нямаше и само малко бял прашец на стелажа напомняше за някогашната му слава.

„Като няма хляб, жената ще направи баница“, помисли си Толбухин Спахийски и се развесели от собственото си остроумие. Но и кори за баница нямаше. Само 2-3 пакета възкафяви спагети с изтичащ срок на годност, но голи спагети ядат ли се?

„Полудяха с този коронавирус“, рече си Толбухин, махна пренебрежително с ръка и излезе от супера, без да купи нищо. И без друго опашките пред касите бяха километрични. Реши да отиде до малкото магазинче зад блока – там със сигурност не е такава лудница. Пред магазинчето имаше нещо като митинг или събрание. Толбухин Спахийски понечи да влезе, но едно маскирано лице му изкрещя:

- Гражданино, вие къде? Не виждате ли, че има опашка!
- Ама аз само за хляб – измънка Толбухин.
- Всички сме само за хляб – излая маскираното лице.
- А така! – одобрително извика една върлинеста персона.
И Толбухин Спахийски се нареди на опашката, на която върлинестата персона гръмогласно обясни, че идва за белина – никъде нямало.

- Обаче брашънце си купих – похвали се върлинестата персона – Седемдесет и две кила!
При тия думи опашката задюдюка с уважение...седемдесет и две кила купил човекът...много бе...тц, тц, тц... този ще яде бял хляб!

Най-сетне Толбухин влезе в магазинчето – пускали само по трима. Огледа невярващо празния щанд за хляб – нито трошичка!

- Хлеб нема ли? - попита Толбухин с изпаряваща се надежда.
- Не виждаш ли че няма! - тросна се продавачката и бързо скастри единствения клиент пред касата. - Не се подпирай с тая мръсна чанта бе, дезинфектирала съм!
Тук имаше кори за баница – един последен пакет, замразени – и Толбухин ги взе, но пък нямаше сирене. Ще не, не ще, общинският зам.-инспектор по тържищата се запъти към щанда с консервите. Там почти се сблъска с маскираното лице, което го изгледа някак победоносно, а в кошничката му весело подрънкваха рибени консерви. Сякаш казваше: „Закъсня, друже“, а Толбухин Спахийски можеше да се закълне, че зад медицинската маска прозира тънка ехидна усмивчица.

На консервния щанд нямаше почти нищо – само няколко кутии боб с наденица. Е какво пък, рече си Толбухин, и почна да си пълни чантата.

- Ало, къде дават така? - изръмжа едно сухо старче и войнствено размаха бастун - Вземат се по по две консерви най-много!
- Ама няма такова нещо – опита се да възрази Толбухин.
- Той ще ми каже! - изджафка сухото старче и сръчно дръпна последните две кутии боб с наденица от витрината.
Идиот, кретен, вирус, имбецил, чехъл, знаеш ли с какви връзки купих медицински маски, аз ли трябва да мисля за всичко, върви на село при дъртата си майка под карантина, безполезен галош.

С тези мили думи бе посрещнат вкъщи Толбухин Спахийски, когато се върна от пазар с две боб консерви и пакет замразени кори за баница. От този момент нещо в Толбухин се пречупи и той си припомни младежките години, когато любителски тренираше бокс. Още на следващата сутрин, снаряжен с маска, найлонови ръкавици и свирепо настроение излезе от вкъщи. Върна се чак късния следобед – с пет кутии витамин С, три кашончета рибена консерва, осем пакета кори за баница, петнайсет килограма брашно, стек с шест бутилки олио, дванайсет килограма захар, седем хляба, едно тенеке сирене (българско,саламурено), четири килограма маслини, десет пакета спагети, шест кутии с консервирани белени домати, четири кила боб, две кила ориз, дванайсет батерии от волт и половина, тридесет и шест рула тоалетна хартия, две бутилки белина и електронен термометър.

Жена му се влюби отново в него, но Толбухин строго й забрани да го разцелува, не прегърна и децата. Докато мине карантината, категорично отсече той. После напръска бравите и електрическите ключове вкъщи с евтин одеколон (медицински спирт не откри никъде!) и седна да гледа новините. По новините всичко беше за коронавируса.

„Луд народ! Какво са се паникьосали толкова“, философски се запита Толбухин. Сетне сгълча 6-годишната си дъщеря, че не си е измила ръцете преди да отиде в кухнята за шоколадово десертче, наля си една ракия и започна да сърфира в таблета. Да види какво ново пише за коронавируса.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.