Някогашното нефелно студентско кюфте, пълно с хляб и с малко кайма за глазура вече не е на мода. Мил спомен са и старите купони за лев-два. Срещу които обаче тогавашната академична младеж получаваше паница мазна супа с бульон от неясен произход и обилно количество фиде в него.

Разкошът пък беше паничка нишесте за десерт. Или в изключителни случаи загорял като комсомолска секретарка на плажа крем карамел.

Времената обаче се менят, а съвременните студенти вече не са онези умрели от глад с четящи се ребра младежи, живеещи в „една мансарда точно под звездите”. И събиращи жълти стотинки за купонче за обяд или вечеря в стола.

Днешните студенти вече са замесени от съвсем друго тесто. Мнозина от тях ходят на лекции (когато изобщо благоволят да идат) с лъскави лимузини и джипове, носят маркови дрехи и супер модерни телефончета. А колежките са тунинговани със силикон и какво ли още не от главата до петите. Та, някак си не подхожда на тези студенти да предложиш мазна супа от топчета и ягодово нишесте и да ги поканиш да си го хапнат върху карираните покривки. С петна по тях, разказващи цялата история на студентската общност, преминала през мензата.

Сегашните студенти искат друго отношение и имат други, доста по-изтънчени кулинарни вкусове, с които човек вече трябва да се съобразява. Заради това и повечето университетски столове в България минаха на полуресторантьорски начала и смениха почти изцяло менюто си. Но и ценовата политика. Така се стигна и до парадокси, като този кюфтето в мензата на Алма матер да е два пъти по-евтино от това в Тракийския университет в Стара Загора.

Освен това днес в мензата човек може да си поръча деликатеси, за които преди 20-ина години можеше само да си мечтае. Това е и причината те да станат привлекателни и желани и за други категории и групи хора, доста различни от студентите. Така например в студентския стол във Велико Търново, намиращ се в центъра на града, всеки ден на обяд идват за похапнат наред с младежите, още и работещи в съседните офиси, банки и държавни институции, че дори и бизнесмени. Допълнителното удобство е, че в стола човек може да си внесе и биричка или бутилка вино отвън. Като в същински ресторант, в който само сервитьорите липсват.

Това вече няма нищо общо с далечните години на соца и първите години на демокрацията, когато студентския стол беше сравняван само със столовата на най--затънтената казарма. Така наред с многото знания, с които излизаха от университетите след края на петата година, студентите почти винаги си докарваха и по една „академична” стомашна язва или в най-лекия случай гастрит за цял живот, причинени от лоясала яхния с месо от вехт коч или престояла поне три дни вкисната чорба.

Днес обаче е различно. Дори в студентския стол предлагането определя търсенето. А хубавото е, че условията там се променят за добро. Просто защото порасналите изисквания на младите и стандартът им на живот го диктуват.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

От „Спи й се“ до събуждането

Ако попитате някой дали се сеща за позната акушерка, сигурно единствената асоциация, която ще направи, е с името на Емилия Ковачева. Жената, обвинена в побоя над бебето Никол по време на нощно дежурство.

Седмичен мониtоринг (14 – 18 януари 2019 г.)

Седмица, в която разни хора се разсъбличат със и без повод. Тази работа не е като оная, но крайната цел е една – сеир да става. Само гевезетата на Цветан Василев не смеят да си смъкнат гащите, да не им изпаднат коледните бонуси от там. Деноминирани или неденоминирани – да не губим вярата в Дядо Коледа!