На седмия ден моичкият подмушна ръка под юргана. Много се разнежих, да ви кажа. Откога не се беше сещал. Дълго щях да се хваля, ама друг път. Ще е история с продължение. Не стана точно каквото очаквах. Проверявал ме само. Дали не съм снесла някое яйце покрай пустата житна диета.

Не едно, цяла кора яйца XXL можех да му снеса, ако се отнасяше с разбиране. Ама не. Никаква солидарност. Кълва си аз жито, слабея умствено и се пречиствам с мисли за пържолите, които ще измуам, когато приключи пернатия ми период. А моичкият си налял ракийка и си замезва мераклийската. Разсейва ме от хубавите ми мисли, дразни ме, провокира ме. Клетвопрестъпник! Още като се заричахме „В добро и лошо – заедно“, трябваше да се усетя колко трае мъжката солидарност. Точно николко.

- Превантивно, за коронавируса – обяснява ми с виновен поглед и с пълна уста. А на мен ми иде да го тресна с тигана, че да имам оправдание защо го ям това проклето жито.

Принципно житото го свързвам с гробищата. Наръсено с бисквитки. Бай Дънов обаче нищо не казва за бисквитките, така че се въздържам. Както съм му набрала на моя обаче, за нула време ще стигна и до бисквитките. Да ми излиза с номера за коронавируса, ей, освирепях. И аз чета вестници, информирам се. Оня националния консултант Кантарджиев нищо не казва за ракията, да си имаме уважението. Съветва да не се ходи на Женския пазар. Явно има нещо предвид. Но като всеки мъж, и той не може добре да се изразява. На Женския пазар му викат още и циганския. А тези наши сънародници, както добре знаете, вируси не ги ловят. Не се залъгвайте по опашките в болниците, те са от тарикатлък. Телкче нещо, помощи. Коронавирусът обаче кварталите „Христо Ботев“ и „Красна поляна“ ще ги подмине, както беше и със свинския и с птичия грип. Та в опровержение на националния консултант ще ви кажа – на Женския пазар е най-безопасно. Вчера бях. Нищо ми няма. На градус съм заради моичкия, дето не ще да ми влезе в положението. Той пие, мен ме хваща. И ме държи.

Изобщо, по отношение на диетите, все едно съм мома. Никаква солидарност. Миналата година го строих в две редици – ще слабеем, почваме 90-дневна диета. На плодовия ден го гледам, вади бутилката от хладилника и си налива юнашката.

- Какво е това бе, пиле шарено? Днес нали само ябълки щяхме да рупаме?

- Ама, жена, това е сливова ракия, баш съм си в нормата.

- А сиренцето, дето го кусаш и то ли е плод?

- То не е за наяждане, мезе е.

Ей с такива аргументи ми излиза и сега. Чел някъде, че алкохолът гони вируса с коронката и голямо пазене му удря. Хич не му дреме, че аз покълнах от това жито. Перца ми поникнаха, гласът ми се изтъни, започнах да кудкудякам. Таман започнах да се изживявам като щастлива кокошка и петелът бил ме бил проверявал само. Ще го запомня! Като му се прииска нещо по-така, ще има да взема. Знаете ли го вица? Влиза зайко в публичния дом, пиян на мотика. Плете крака, фъфли: „Ишкам зеничка!“. Преценили го, че нищо няма да свърши и му подхвърлили кокошката. След малко от стаята се разнасят неистови крясъци. Нахълтват вътре и гледат – заекът скубе кокошката перце по перце и й се точи: „Ишкам те голичка!“.

Докато го чакам да му дойде мерака, че да го сложа на място с врясъци, ново премеждие. Отварям вратата на фризера да извадя една багета с чесън – против уроки това, че и дребният ушест, също като татко си, хич не ми се солидаризира с диетата. И нали съм отвикнала тази седмица да наглеждам хладилника, забравих за отворената врата и се наковах рязко в нея. Звезди посред бял ден ми излязоха. Потекоха ми сълзи. А мъжо ме гледа с укор: "Що не внимаваш? Ти така и вратата на колата затваряш – с удар".

Казвам ви, причерня ми. Прияде ми се жито с бисквитки. Шантав човек е мъжът ми. Преди години, детето още ходеше на градина, си купи бензинова резачка – да реже храсти. Напълнил една бутилка от „Присун“ с бензин, оставил я на масата в двора на вилата и тръгнал да се забавлява. Бръм, бръм... А аз през това време виждам бутилката и ми домилява – сетил се е безалкохолно да вземе. Надигам, гадост. Мисля си: „Ей, като седи на слънце тоя сок, за нищо не става“. И надигам отново, да не се мина. В този момент ухото ми долавя: Бръм, бръм!

- Абе, мъжо, какво е това тук, дето го пия? Много е гадно.

Метна резачката на земята, взе разстоянието на няколко скока.

- Плюй – вика. - Това е бензин. При това от скъпия бензин.

А детето слуша и попива. След половин година ме среща учителката в градината, гледа ме едно особено и ме пита:

- Вие наистина ли пиете бензин?

- Ми не, само веднъж. Ама не ми хареса особено.

А дребният приглася: "Да бе, татко нали ти се скара да не пиеш вече от скъпия бензин, по-евтин щял да ти взима."

Умрях от срам, ви казвам. Почетен член на клуба на анонимните алкохолици, ама на бензин. И сега същото недоразумение. Да кълва десет дни жито, за да се пречистя и изтъня. А вместо това получих комоцио. Като ви казвам, че тази диета е опасна за здравето, може да ми вярвате. Ето, сега вървя по улицата, а главата ми – с ореол от звездички – се носи пред мен. Като коронка. Оттам му е дошло и името на коронавируса – от някоя битова злополука. Затова – яжте си, пийте си (евтин бензин). Диетите са травмиращо нещо. Казва ви го от опит една щастлива кокошка с комоцио.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лудото майче като дисциплинирана жена в карантина

Ето ме и мен – лудото майчищеееее, което съчетава много в ЕДНО. Реших да ви разкажа за битието си през последните няколко дни, да поговорим за извънредното положение на всички места, та дори и у дома.

Ако децата не тръгнат скоро на училище, съм способна да измисля ваксина

В капана на карантината и „Мамо, явно хората смятат, че вирусът влиза от други места”

Ако децата не тръгнат скоро на училище, съм способна да измисля ваксина

„Божеее, Мариелка, всички са полудели с този коронавирус. И са изкупили дори тоалетната хартия, явно смятат, че вирусът влиза от други места!”. Чувам как в детската стая 8-годишната ми дъщеря нищи ситуацията около COVID-19 по телефона с 9-годишната ми племенница.