Как ще ни стигнат американците?

Как ще ни стигнат американците?

Не янките, а ние сме шампиони по унищожаване на паметници

Не, няма грешка в заглавието, но познахте, че е заигравка с песента на Тодор Колев, мир на душата му. Ала за това - след малко.

В самия център на Токио, на една от най-оживените станции на метрото в квартал Шибуя, има паметник на куче. Един професор имал куче от породата акита, а песът се казвал Хачико. Историята е толкова позната и трогателна, че има няколко филма, направени по нея. Може би най-известният е с Ричард Гиър.

Японците били толкова впечатлени от предаността на това четириного, че му издигнали паметник - точно там, на същото място пред станцията на метрото, където верният пес чакал стопанина си.

Слава Богу, японците (те си имат други проблеми) не страдат от евро-атлантическото лицемерие на „белите общества“. В противен случай биха решили, че гадният професор е експлоатирал горкото животно, не си е дал труда дори да му измисли истинско име (Хачико значи „осми“, т..е. това било осмото му куче). И щяха да съборят този паметник на верността, приятелството и самотата, защото унижава достойнството на животинката.

Но паметникът на Хачико си седи там на станция Шибуя и никой няма намерение да го маха. Ирония на съдбата – най-тъжното куче в света сега получи най-щастливия монумент, незастрашен от вандализма на глупостта. Не така стоят нещата при Христофор Колумб, няколко американски президента, монарси и дори незнайни бойци по света.

Няма да громя лицемерието и хунвейбинския, червенокхмерски или просто силно невежествен ревизионизъм на днешните унищожители на паметници. Някои коментатори, сред които и мои колеги, го направиха доста успешно с дълбоки и мотивирани анализи. Аз просто си сръбвам шкембето, пия си биричката и разсъждавам по въпроса, който незабравимият Тодор Колев зададе още преди около 30 години: „Как ще ги стигнем американците?“.

Задминахме ги американците, братя и сестри българи. Те има да ни гонят. И британците задминахме, и германците, и белгийците. Те чак сега се сетиха, че паметниците им пречат, а на нас ни пречат още от началото на т.нар. преход. 30 години са това. Що монументи паднаха, що бюстове! Колко бронзови и каменни глави на „вождове“ спят в складовете, красят парвенюшки дворове или просто бяха претопени.

Тук няма да засягам конкретно Паметника на Съветската армия; тема, която е твърде спорна за мнозина. Темата касае всички паметници, които унищожихме, къде от немарливост, къде напълно умишлено. Монументът на Пети и Шести пехотен полк. Къщата на Яворов. Шипка. Паметникът на Съединението. Пантеонът „Майка България“. Стотици църкви и манастири. Военни паметници. И дори Бузлуджа – също спорна, ама чужденците се влюбиха в нея, идват, снимат, правят филми. Чак тогава се сетихме, че в „Чинията“ има хляб – туристически най-вече. Паметникът „Левски“ в центъра на София уж не е спорен, но преди няколко години един нехранимайко открадна ценни орнаменти от него – вероятно защото са от ценен метал.

Хората издигат паметници на кучета, крави, динозаври и кокошки, а у нас някакви идиоти поругават монументите дори на човека на човеците - Левски. Десетки са случаите, в които почерпени младежи се гаврят с Апостола - дали са циганета или "бели" футболни фенове, е все едно - подчертавам. Такива индивиди са еднакво деградирали, алиенирани, загубени в бездънната яма на нихилизма и нравствената пустота.

Май има само един начин някой паметник да остане неопетнен у нас - да издигнем монумент на глупака! Предлагам да го изобразим с пластмасова двулитрова бира в ръка и свирка в уста. Тогава никой няма да посмее да го закача.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.