Северозападът е митичен и мистичен край, известен с необятни пущиняци, колоритен диалект и още по-колоритна алкохолна култура. Всички сме виждали в нета изрази като „Бах тоа пръч, пиеш като жъден!“ и други бисери на врачанската трапезна мисъл. Като представител на коренното население на Северозапада на мен не ми е нужна помощта на Google. Ще ви споделя от преки наблюдения как се пие в този юнашки български край. Запазени са некои диалектни особености, но умерено, щото се надяваме да ни разберат и в Силистра.

В Лом и ломските села се пие до сбиванье. Слуша се старо сръбско, а на „Зашто су ти косе побелеле, друже“ си кинеш ризата и викаш: „Удрииии!“. След третата рикия (имам предвид след третата бутилка) става сбиваньето. То обикновено е заради некоя кръшна млада циганка, или щото нема пари за още пиенье. Тукашните битки са като в каубойска кръчма, сериозна работа. Кръвта се лее като в „Рамбо“ 2. Това налага намесата на органите на властта. Изтрезнева се с бистра дунавска водица в ломския арест.


Във Враца и врачанските села сбиваньето не прекратява пиеньето и затова се пие до паданье. И тук се бият след третата рикия (имам предвид след третата дамаджана). Боят обикновено се инициира от пустиняци като Цеко, Цоко, Пеко и други представители на врачанската именна система. У Враца не се бият заради кръшни циганки, а на тема „кой е по-голем мъж“. Винаги има обаче некой баце, който разтъминя биещите се пустиняци и после продължава да се кърка. Ако паднеш ничком, или ако наколенчиш, както казват врачане, требва да спреш да пиеш. Наколенчването се приема за регламентиран нокаут, независимо дали е предизвикано от пиенье или от биенье. Важно е да се знае, че наколенчилото лице се ескортира до дома от двама ортаци под съпровода на „Носят ме, мамо, влачат ме“ и викове: „Сиреньееее!“


В Мездра и мездренските села се пие бира за страх. Не че бирата е марка „За страх“ или пък тукашните ги е страх от нещо. Пие се толкова много бира, че страх да те хване. Кореняците наричат местното пиво „мъжка лимонада“. Лимонада, лимонада, ама се вледеняваш след десетата.

Баш пиячите на бира обаче консумират и квалитетни марки. Кеф ти кенче, кеф ти бутилка, и по-тузарско някак си, американска работа.

Понеже Мездра е железничарски град, тук се слуша железна музика (метъл). Изобщо не се спира да се пие, докато кръчмарят не затвори кръчмата. А човекът затваря, щото му писна да пият „на тефтер“ и да му чупят инвентара.

ЗАБЕЛЕЖКА: Сама жена на бара в Мездра не се закача! Местните мадами не са лесни и владеят до съвършенство юмручния бой, удари с глава и изкуството да мятат бирени бутилки по натрапници. Веднъж даже един албански тираджия си изпати, а уж албанците са така, по-курназ.


Във Видин и видинските села се пие до беганье. Има известни прилики с ломското пиенье, обаче тука се натега на отелово вино. Вместо чаша се използва еднолитров буркан. Като свърши отеловото, отваряш и бидоня с гъмзата, дето се пази за сватбата на детето. Като свърши и гъмзата, ставаш и казваш:

„Я че бегам от тоя град!“

После палиш белата „Лада Нива“, дето снощи си я измил на Дунава, и почваш да бегаш от града. След три литра гъмзово вино обаче шофьорските умения са силно намалели и обикновено паркираш принудително некъде в царевичака край село Арчар. Никогиш не си зарязвай белата „Нива“ да нощува край с. Арчар, а ако все пак ти се случи, на другия ден по-добре изобщо не я търси.


В Монтана, Берковица и околните села се пие до свиренье. И тук са запазени некои характеристики на ломското пиенье, но след третата рикия (имам предвид след третия буркан) си пускаш Берковската духова музика. Всичко налично се превръща в импровизиран музикален инструмент и почва яка свирня. Голият тумбак става тъпан, масата се превръща в барабани (по съвместителство и в дансинг), чиниите и чашите стават чинели, празната бутилка – тромпет. А ако си кльощав, свириш на ребра, боботейки като бас китара. Те тогава требва да спреш да пиеш, иначе има опасност да те защури и да рипнеш у Огоста, а тава не требва да се допуща.


Мога още много да ви разказвам за Северозапада, но трябва да си оставя нещичко и за другия петък. И накрая един съвет: Мислете за чернаго брата (за черния дроб) и консумирайте отговорно и умерено. Наздраве!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Аз съм Жокера

Аз съм Жокера. Никога не съм стрелял по пияни натрапници в метрото, като героя на Хоакин Финикс от едноименния филм на режисьора Тод Филипс. Но понякога ми иде да го направя.

Блондинки под прикритие

Седи блондинка. Изведнъж чува шум в главата и пита: - Кой е там? - Аз съм червей мозъкояд! - И какво правиш там? - Гладувам!

Ние няма да гладуваме... повече от обичайното. И не сме червеи, а – блондинки. Но пък след като цял свят се смята за експерт относно какво се случва в нашите глави, днес ние тръгваме на разузнаване из мъжките мисли. Под прикритие сме, така че не ни издавайте на никого, пък нека заедно да видим накъде ще ни отведе проект Бира и шкембе!

Хапче срещу махмурлук или лекарство против глупост

Има-няма, пък вземе да ме гръмне новината, че учените изобретили „хапче срещу махмурлук“. Или някакви незнайни автори, които не са прочели едно сандъче с книги, нито са изпили половин цистерна с пиво, дават акъл как да преборите пиянското главоболие с народни методи.