Трамваят е превозно средство, което много прилича на влак, но не е. Най-вече, защото няма свирка, която да прави – тутууууут. За сигнализация се ползва нещо като чукало - кой чул-чул, разсееш ли се, очаква те челен сблъсък с мотрисата.

И аз Пантелей пътник щях за малко да „целуна“ едно ПС (превозно средство) от състава на столичния електротранспорт. Пресичам на пешеходна пътека и говоря по телефона. И да знаете, братя и сестри, колите спират, ама трамваят – не ( във всеки един аспект). Слава Богу, оживях. Обаче, ако някой реши да приключи земния си път предсрочно може да не ходи чак до гарата, защото скоростният трамвай върши същата работа.

Ох, стана много депресивно и неподходящо за дата като 10 ноември. Във Фейсбук написаха „30 години банани“. Абе, шегувате се, ама ядете банани. И авокадо ядете, и манго, и кокос, нали.

Като казах кокос, та се сетих, как едно време моряците носеха кокосови орехи и си ги държахме за украса (екзотичен космат орех в ратаново панерче). И точно тук рязко се сетих, че Пантелей пътник е кандидат пенсионер (предвид спомените). Като е бъдещ пенсионер, значи е на малко над 60 години (засега). Значи 30 години отсам и 30 години оттатък.

Преди време си говорим в рейса с една, също като мен, кандидат пенсионерка. Тя вика: нашето поколение е най-прецаканото, половината в соца, другата – в демокрацията, и докато се усетиш, какво е станало, то вече е свършило. Аааа, не е свършило, казвам аз. Сегашните 60 са предишните 40. Още сме на гребена на вълната. Не знам, дали сме на гребена, ама и за младите сегашните 40 са предишните 20 и докато дойде моментът да имам внуче, ще пълним по едно и също време с него памперса, казва тя.

Пак се отклонихме. Ставаше дума за трамвая. Нямате ли усещането, че цял живот го бутаме тоя трамвай, бе братя и сестри. Тъкмо влезе в релсите и започне да се движи нормално, току дерайлира (който я измислил тази дума, да му дерайлира кафето върху панталона, да му дерайлира). И така дружният напън, води до доста непостоянни резултати, сега му казват (не)устойчиво развитие.

Обаче ще продължим да бутаме, така е устроен светът. Но пък Пантелей пътник, като един бъдещ пенсионер ще мине в заслужен отдих и ще си се вози в градския транспорт (понеже картата за всички линии е с намаление). И тогава други ще се напъват да му изкарват пенсията (няма да е много трудно с предполагаемия размер).

Да ви кажа братя и сестри, колкото повече се зарявам в транспортните си записки, като един Пантелей пътник във времето, толкова повече се връщам към Джендо (истинската транскрипция на името му е Джендьо, да ме прощават кореняците софиянци). Та, Захари Стоянов казва така в предисловието на неговите велики Записки (няма общо с пентелеевското каканижене): „Немислимо е да търсят читателите от нас съвременниците строга обективност и хладнокръвие“. Дали сме бутали трамвая в правилната посока ще кажат децата на децата ни. Дано дотогава стане ясно. А, иначе да знаете, че седмицата трамвай е супер, само нови мотриси джиткат по релсите и вратите се отварят с натискане на бутона. Правете го навреме, за да не си изпуснете спирката, че Ватманът не чака.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт (за свинските крачета, „Под игото“ и Ариана Гранде)

Здравейте братя и сестри от градския транспорт! Здравейте състезатели в „игри на волята“ по спирки на рейсове, трамваи и тролеи (за метрото няма да говорим, защото там се чака на сухо и топло). Като казах спирка, та се сетих, че спирките на градския транспорт всъщност се казват спирконавес – хем спирка, хем навес. Две в едно, сещате ли се? Като завали и хората се мъчат да откраднат един квадратен сантиметър навес, тези отпред бавно пресоват задната редица, онези отзад отбиват атаката готови на всичко, за да не отстъпят завладяната територия. Това е спирконавес. А след като си преживял водния катарзис, влизаш в автобуса и там мирише на мокро есенно куче (знам, защото Tara the bitch of Vladaya  мирише точно по този начин като се върнем от мокра разходка).

Дядо Коледа е фиркан (когато джингълбелсите ти дрънчат в главата)

Ехоооо, как сте братя и сестри от градския транспорт? Звънкат ли ви вече джингълбелсите? Дзън, дзън, не просто звънят, ами направо кънтят. Така и трябва, след месец е Коледа. А с нея идва и добрият дядо, който носи подаръците. Бяла брада, червени бузки, симпатично коремче. Един готин старец, който изскача от клипове и филми, маха от витрините, ветрее се по улиците, изскача от кашоните. Направо е навсякъде. Няма отърване.

Черният четвъртък ( за мьекането и как да стигнеш жив до гробището)

Привет, братя и сестри, обитатели на градския транспорт! Две седмици има до черния петък, а тези две думи вече звучат като парола за пещерата на Аладин. Сега ще ви кажа една тайна. Аз Пантелей Пътник, като един реформатор на коледните традиции измислих как да елиминирам частта с безрасъдното харчене за подаръци. Добре де, няма как да се мине без нещо под елхата, но с иновацията си го минимализирах до символични размери.