Как сами си затриваме паметта? Оказва се, че не е много трудно. Просто се оставя времето в исторически и в метеорологичен смисъл да си свърши работата. Сградите- паметници на културата, най-вече от местно значение, бавно изчезват, а с тях и паметта ни за отминали времена, за хората, които са ги строили и живяли в тях..

Всяко нещо, като монетите, има две страни. В проблема с опазването на сградите- паметници има две гледни точки – тази на собствениците и другата- на всички нас, които искаме градовете и селата да съхранят духа на отминалите епохи. Пардон, има и още две страни – на държавата, която е длъжна да ни осигури запазване на наследството и на предприемачите, които пък искат прагматично да вдигнат някой и друг билдинг на мястото на стара, но красива сграда.

В този ред на мисли, докладът на Сметната палата, озаглавен „Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ се прицелва точно в десетката. Заключенията, които са направени в документа напипват болните места и свалят окончателната анамнеза, а тя хич не е оптимистична.

Преди промените старинните къщи (най-вече фасадите) в историческите центрове на градовете, се изкърпваха, замазваха и боядисваха. Така всичко изглеждаше прекрасно отвън, а вътре бавно се рушеше. Дойде демокрацията, старите собственици с пълно право си върнаха имотите, но се оказа, че нямат възможност да ги реставрират, ремонтират и изобщо да ги приведат в нормален за обитаване вид. Минаха 20 години, в които се създаваха най-различни закони, достатъчно обтекаеми, с всякакви вратички, без ясни подзаконови актове и най-вече без контрол. Сега проектите за реставрация и рекострукция минават през сто различни ведомства и инстанции, процедурата е изключително тромава и може да откаже дори и най-големите ентусиасти. Междувременно няколко ярки примери на оставени да се самосрутят сгради, даде надежда на предприемачите, изкупили подобни къщи, за да строят на тяхно място, че намеренията им ще се превърнат в реалност. Просто трябва да мине време.

И така почти десет години от влизането в сила на Закона за културното наследство състезанието с времето продължава. На прекрасните неподдържани сгради днес ще се отрони някое парче мазилка, утре ще падне корниз, в други ден ще се отчупи носът на фигурата на фасадата. И тя просто бавно ще се стопи и ще изчезне.

Преди дни Столичната община подаде сигнал в прокуратурата за емблематичната къща на Иван Гешов (така се води, иначе била на братовчед му). След многократни предписания и глоби, кметството иска да направи крачка напред и да ремонтира със собствени средства и ипотека, след което (може би) да придобие имота. По същия начин се закани и главният архитект на Варна за една от най-красивите сгради в центъра на морската столица. Ако успеят местните управи, това ще се истински пробив в опазването на нематериалното културно наследство в големите градове. Дано само докато траят битките, сградите да не се предадат сами и да рухнат. Сещате ли се за онзи „заравнител“, който за една нощ махна с булдозер дюната, пречеща му на гледката към морето. Институциите се чудеха как да го накарат да я възстанови. Еми, не може!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

На брадясалите проблеми им трябва бръснач

Брадясали проблеми колкото щеш в държавата. Този с имотите на горублянци в столичния квартал „Младост“ обаче е прораснал „до кръста“. Над 20 години собствениците на имоти, върнати като земеделска земя, не могат да се разпореждат с тях, защото по Общ устройствен план са отредени за зелени площи и там общината планира да изгради Източен парк. Сигурно това нямаше да е апокалиптична драма, ако терените бяха от другата страна на София, откъм Кремиковци.

Колко са лошите в страшния филм?

Ние сме лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата. Мъжки момчета сме, знаем сами - лоши ще бъдем докрай! Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни. Текстописецът на известната песен на Слави Трифонов отдавна го е казал – хора с чисти души, но мъжки момчета са лоши герои в страшен филм. Като осъдените на доживот за убийства и други тежки престъпления. Всъщност не се знае дали ще бъдат лоши докрай, но май имат чувство за хумор. Събрали се, разбрали се и тръгнали да съдят държавата, че не могат да правят секс без камери.

За колко време можеш да си купиш „Волга“

В руски затвор през 70-те години решили да пробват дали някой от мошениците се е поправил. Викнали първо един руснак и го попитали: „За колко време можеш да си купиш „Волга“?“ „Ми за седмица“.