Как сами си затриваме паметта? Оказва се, че не е много трудно. Просто се оставя времето в исторически и в метеорологичен смисъл да си свърши работата. Сградите- паметници на културата, най-вече от местно значение, бавно изчезват, а с тях и паметта ни за отминали времена, за хората, които са ги строили и живяли в тях..

Всяко нещо, като монетите, има две страни. В проблема с опазването на сградите- паметници има две гледни точки – тази на собствениците и другата- на всички нас, които искаме градовете и селата да съхранят духа на отминалите епохи. Пардон, има и още две страни – на държавата, която е длъжна да ни осигури запазване на наследството и на предприемачите, които пък искат прагматично да вдигнат някой и друг билдинг на мястото на стара, но красива сграда.

В този ред на мисли, докладът на Сметната палата, озаглавен „Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ се прицелва точно в десетката. Заключенията, които са направени в документа напипват болните места и свалят окончателната анамнеза, а тя хич не е оптимистична.

Преди промените старинните къщи (най-вече фасадите) в историческите центрове на градовете, се изкърпваха, замазваха и боядисваха. Така всичко изглеждаше прекрасно отвън, а вътре бавно се рушеше. Дойде демокрацията, старите собственици с пълно право си върнаха имотите, но се оказа, че нямат възможност да ги реставрират, ремонтират и изобщо да ги приведат в нормален за обитаване вид. Минаха 20 години, в които се създаваха най-различни закони, достатъчно обтекаеми, с всякакви вратички, без ясни подзаконови актове и най-вече без контрол. Сега проектите за реставрация и рекострукция минават през сто различни ведомства и инстанции, процедурата е изключително тромава и може да откаже дори и най-големите ентусиасти. Междувременно няколко ярки примери на оставени да се самосрутят сгради, даде надежда на предприемачите, изкупили подобни къщи, за да строят на тяхно място, че намеренията им ще се превърнат в реалност. Просто трябва да мине време.

И така почти десет години от влизането в сила на Закона за културното наследство състезанието с времето продължава. На прекрасните неподдържани сгради днес ще се отрони някое парче мазилка, утре ще падне корниз, в други ден ще се отчупи носът на фигурата на фасадата. И тя просто бавно ще се стопи и ще изчезне.

Преди дни Столичната община подаде сигнал в прокуратурата за емблематичната къща на Иван Гешов (така се води, иначе била на братовчед му). След многократни предписания и глоби, кметството иска да направи крачка напред и да ремонтира със собствени средства и ипотека, след което (може би) да придобие имота. По същия начин се закани и главният архитект на Варна за една от най-красивите сгради в центъра на морската столица. Ако успеят местните управи, това ще се истински пробив в опазването на нематериалното културно наследство в големите градове. Дано само докато траят битките, сградите да не се предадат сами и да рухнат. Сещате ли се за онзи „заравнител“, който за една нощ махна с булдозер дюната, пречеща му на гледката към морето. Институциите се чудеха как да го накарат да я възстанови. Еми, не може!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Игра на тронове“ с много губещи

Дойде краят на една ера. „Игра на тронове“ ще остави дълбок отпечатък в телевизионната история, но мнозина предпочитат сериалът да се беше превърнал в приказка без край. И, не, не става въпрос да се раздува с епизоди, които гонят по брой „Дързост и красота“.

Последните метри на предизборната кампания силно изнервят задкулисните играчи

Всички (олигарси) срещу Пеевски

Последните метри на предизборната кампания силно изнервят задкулисните играчи

В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва:
- Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученици, 1 учителка, 1 инспектор, 52 обувки, 1 черна дъска, 28 бели и 11 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една гъба. Въпросът е на колко години съм аз?
Гробна тишина. Ръка вдига Иванчо.
- Кажи, момче!
- На 40! - смело отговаря Иванчо.
- Откъде позна бе, младеж?
- Еми вкъщи имам брат на 20 и мама казва, че е полуидиот...

Удобният параван на забравата

Непознаването на закона не е оправдание. Това трябва да се учи не само от студентите по право, а още в училище. За да влезе в главите на всички, а не само на юристите. Защото по закон КПКОНПИ вече има право да проверява всички държавни регистри, както и банковите сметки на лица, които са длъжни да обявяват публично имуществото си. И ето, че заради непознаването на закона лъснаха фрапиращи разминавания между имуществото в декларациите и притежаваното.