В неделя е празникът Вход Господен в Йерусалим, наричан също Връбница или Цветница. Шестата седмица от началото на Великия пост. Всъщност това е пътят, който въвежда Страстната седмица. Цветница обаче ни напомня и за победата, която ни очаква във възкресението и която се постига чрез кръста. Един нелек път, който онагледява римската поговорка: „Per aspera as astra”, която означава „през трудностите към звездите“. Но неделя е празник - тогава Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с палмови клонки и с възгласи “Осанна!”

Тълпата е уверена, че в този ден се осъществява пророчеството на Захария, който пише: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”. Това е вярата в доброто. В чудото, което ще спаси човеците. В същото време в съвремието си нелепо превърнахме вярата в печалбарство. В уродливо явление, опорочаващо дори съкровено място като храма. Имам предвид грозната картина с търговците, които продават върбови клонки и цветя дори пред църквата, където отиваш за молитва. И нетърпеливо чакат всеки празник, за да вдигнат цените. Също като онези, които Исус Христос изгонил от Йерусалимския храм, защото бил превърнат в тържище. Тъжно е как историята се повтаря, нали? Страшно е да търгуваш с вяра. Или може би още по-страшното е да поставяш знак за равенство между тях. А дори не помним, че точно край храма Исус излекувал хора, които били слепи и сакати. А когато малките деца видели това, започнали да го възхваляват. В този ред на мисли ние сами решаваме дали ще повярваме като децата. И ние сме тези, които решават дали вярата ще е продукт за продан. Независимо дали става дума за защитен вид цветя, върба или здравец. Може би това нямаше да е така, ако бяхме повече вярващи, а не суеверни. Ако предпочитаме да останем в храма на литургия, вместо просто да си купим върба, която да отнесем набързо вкъщи, вярвайки, че ще ни пази от зло. Странно е, че си мислим, че получаваме индулгенция за греховете си, когато плащаме за нещо. Видиш ли, направили сме нещо за Бог и той ще ни прости.

В момента сме в периода на Великия пост. Нека обърнем поглед към себе си. Да помислим с какво сме сгрешили, кого сме наранили - с думи, действия или помисъл. Волно или неволно. И да се покаем. И ако не носим вярата в себе си, едва ли купувайки върбово клонче на Цветница, можем да измием това. И да се замислим, че само след Цветница идва Велики понеделник и започва Страстната седмица. Време, за да изгоним търговците от храма.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев за субсидиите: Моделът не е демократичен, убива малките партии

Разчитаме това, което се разигра в залата, като задкулисни договорки между БСП и ГЕРБ. За пореден път коалиционният партньор на ГЕРБ – патриотите, им извиха ръцете. Тази сценка се разиграваше в продължение на няколко дни, даже седмици, в които те сключиха тази задкулисна сделка.

По дипломите няма да ги познаете