От доста време общини и БЧК у нас предложиха цивилизован начин за събиране на дрехи и обувки за по-бедните хора.

На възлови места бяха поставени специални контейнери, ясно обозначени с надпис „ДРЕХИ И ОБУВКИ“, с инструкции за използването им, заедно с номер за връзка при необходимост от допълнителна информация. Подобен род системи съществуват в повечето европейски държави от доста години, похвално е, че и България е част от тази система.

В началото всичко тръгна по мед и масло. Вместо да хвърлят стари дрехи и обувки покрай контейнерите за отпадъци или директно при останалите боклуци, грижливи домакини ги опаковаха в торби и съвестно ги пускаха в модерните съоръжения. За отрицателно време се събраха тонове дрехи втора употреба. Всички бяха доволни и се радваха, че вършат добро дело. Беше казано, че контейнерите са разработени по специална система, която не позволява насилственото им отваряне.

Да, ама не. Оказа се, че изобретателни сънародници намериха цаката и на контейнерите. Разбиват ги, промушват ръце през отворите или пъхат невръстни дечица, които отмъкват каквото сварят. Наглостта им стига дотам, че дори пробват дрехи и обувки на място и каквото не им хареса, го оставят разхвърляно на улицата. Не им пука дори от забележките на граждани, осмелили се да ги нахокат. Социалните мрежи се напълниха от мнения на негодуващи очевидци. Общините се видяха в чудо и започнаха да местят контейнерите на други места с цел избягване на вандалщини.

И в крайна сметка какво се оказва? За пореден път вдигаме бялото знаме и захвърляме поредното благородно начинание. За пореден път показваме безсилие пред някакви отрепки, които крадат, рушат и на всичкото отгоре демонстрират самочувствие и се чувстват безнаказани. Защото не съм чула да има някой наказан за подобно посегателство. Ще кажете – айде де, заради едни стари дрехи ли? Колко много по-тежки престъпления има и пак няма наказани. Вярно. Лошото е, че точно този начин на мислене е опасно вреден за всяка една нация. Точно този начин на мислене води до инертност и заспалост, до апатия и безразличие.

И след като поредното благородно начинание е опорочено от шепа безделници, които никой не може да вкара в пътя, нищо чудно българските домакини да спрат да са грижливи и да подновят подхвърлянето на старите дрехи до кофите за боклук.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Стрескод: Първокласник

Нарушен сън, постоянни промени в телесното тегло, обсебено от проблеми съзнание, непоносимост към останалите хора, променливо настроение, косопад, закърняване на влечението към партньора - това са една малка, но основна част от симптомите, които издават, че тялото и душата са поразени от стрес.

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.