В изминалите дни обществото бе залято с крясъци за независимостта на съда и сигурността на отделни негови представители. Напълно неоправдано и същевременно очаквано, с оглед стореното от състав на Апелативен съд - София. Активирани бяха всички ресурси на мрежата от зависимости, оплела в себе си ключови съдилища, икономически и политически структури, медии и адвокатура, за да бранят двама от магистратите, освободили предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Макар същите двама съдии да сме свикнали да виждаме да атакуват, маркират и назидават. Днес те са "жертви", защото така им е удобно и се крият. Вече две седмици отказват да дадат обяснение за решението си – имало мотиви, които Лозан Панов публикувал дори на сайта на Върховния касационен съд, сякаш това не е официалната страница в интернет на най-висшата съдебна инстанция, а грантово финансиран блог на грантови съдии.

Един от най-яростните защитници на Калин Калпакчиев и Весислава Иванова: първият - действащ председател на Съюза на съдиите в България, вторият - бивш изпълнителен секретар на същата организация, се оказа един от доайените на адвокатурата у нас – Даниела Доковска. Това не е изненада. Доковска все пак е носител на наградата на Българския Хелзински Комитет (БХК) - "Човек на годината" за 2010-та, пет години преди в същия конкурс да бъде номиниран и Джок Полфрийман. А Калпакчиев цели два пъти печели второто място в "Човек на годината" на БХК - през 2013 и 2016 г.

Не е изненадващо и нахалното размахване на пръст към членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, дръзнали да изразят съчувствие към близките на жертвата. Дори е жалко, че докато говори за "поканата за линч на съдиите", носителката на 41-годишен стаж като адвокат всъщност потвърждава всичко онова, което вбеси внушаващо мнозинство от българите и много бързо им припомни истинската причина за проваленото българско правосъдие –

симбиозата между шепа съдии

и близките им адвокати,

в името на обслужването на общи и изключващи върховенството на закона интереси.

Даниела Доковска брани Калин Калпакчиев не от грижа за правото, а от идеологическо-корпоративни съображения. Що за абсурд е изобщо адвокат да брани съдия за неговите актове? Нали същите тези идеолози на "революциите в правосъдието" ни убеждават, че съдията трябва да е равно отдалечен от обвинението и защитата? Или сме свидетели на поредното изключение. Така както съдебният състав, пуснал шест години и половина по-рано Полфрийман, изобщо не се е заинтересувал как държавата ще следи чак в Австралия дали убиецът спазва условията за предсрочното му освобождаване.

А защо Доковска се застъпва за Калпакчиев, както правеше и за бившата председателка на ССБ Мирослава Тодорова, която заради поредната си дисциплинарка за забавени дела, бе пратила видната адвокатка да я защитава дори пред Съдийската колегия? Защото те са съдиите, които, както става пределно ясно, взимат "правилните" решения. Това, което буди притеснение, е, че тази симбиоза между влиятелни адвокатски кантори и определени съдии, вече дори не се прикрива. Нищо, че това обяснява много от случващото се в последните две десетилетия в съдебната власт и дори защо все се стигаше до оправдателни присъди, особено по делата срещу бивши или действащи властимащи. Всичко вече е на показ. Както е видна корелацията между

близостта на убиеца Джок с БХК и същата близост

със същата неправителствена организация на Калпакчиев

и Иванова. Разбира се, адвокат като Доковска ще изложи друг мотив за ролята й на защитник на съдиите от ССБ – ще каже, че брани публично точно тези съдии, защото те се борят срещу дехуманизирането на правото. Нищо, че обществото очаква от съда да брани законния интерес там, където е нарушен, а не магистратите да влизат в ролята на адвокати или обратното.

С публичното си застъпничество за Калпакчиев и компания, Доковска прилага и добре познатия двоен стандарт, характеризиращ се с принципа – на "нашите" съдии е позволено всичко, което не е разрешено на "другите".

Къде беше будната гражданска съвест и професионален дълг към правото на Доковска, когато съпругата на председателя на Върховния касационен съд – емблематичната Елисавета Панова, хулеше и определяше като "извращение с правото" решение на тричленен състав на Административен съд-София град, само защото с него бе потвърдено, че Лозан Панов неправомерно е отказал да подаде имуществена декларация и пред Сметната палата, за което дължи заплащането на глоба от 1000 лв.? Или понеже съдружникът на Доковска - адвокат Георги Атанасов - представлява Панова по нейни дела срещу медии, пък на всичко отгоре е и съпруга на друг от проводниците на адвокатското лоби в правосъдието - на първия сред съдиите, то е добре да се замълчи?

Същото мълчание Доковска прояви и при друга атака срещу решение на съда от последните месеци. Това на градската съдийка Петя Крънчева, дръзнала да обяви за клеветник журналист от медиите на подсъдимия издател Иво Прокопиев. Нима в този случай

съдията и неговото решение не

станаха жертва на пропагандна кампания,

съдържаща всевъзможни внушения? Станаха, но Прокопиев и голяма част от приближените му са клиенти на кантората, в която съдружник е Доковска, а и нали именно неговите бухалки, прикрити като медии, разпространяват пледоариите й за Калпакчиев, Иванова, Тодорова и т.н.

Едно признание от последните дни обаче поставя адвокат Даниела Доковска в малко деликатно положение и в голяма степен проваля опита Калпакчиев да бъде представен за "жертва". Оказва се, че много преди Доковска да се ангажира да брани със слова Калпакчиев и неговите скандализиращи решения, след продължително ходатайство, включващо ползването на контакти по земляческа линия, преди 15 години тогавашният главен прокурор Никола Филчев се е съгласил ВСС да позволи на днешния председател на ССБ да направи "лъвски скок" в кариерното израстване, като от Софийския районен съд директно бъде назначен за съдия в Апелативен съд - София. По думите на самия Филчев, за скоростното израстване на Калпакчиев, който е от Стара Загора, многократно се е застъпвал неговият съгражданин и тогавашен заместник на обвинител №1 - покойният Христо Манчев. Изглежда

през 2005 г. Калпакчиев изобщо не

е имал проблем с кадровите решения на ВСС,

чийто член ще стане по-късно, облагодетелстващи едни съдии за сметка на други, при това прокарвани с гласовете на прокурорите и следователите, за които днес председателят на ССБ смята, че изобщо нямат място в съдебната власт.

С амбициите си за власт и популярност Калпакчиев успя да качи в една лодка Филчев и Доковска – единият го повишава в разрез с правилата, другият го брани на фона на конфликт на интереси. Фарсът би бил пълен, ако можеше днес да се проследи реакцията на ССБ по предложение, като онова от 2005 г., за "изстрелването" на съдия от районно директно в апелативно ниво. Да не говорим, че пробитото от лобизъм българско законодателство позволява абсурдната ситуация, в която и съпругата на Калпакчиев правораздава в същия Апелативен съд, който така хуманно се отнесе към искането на "поправилия" се убиец да излезе от затвора.

В казуса с адвокатстването на Доковска в полза на Калпакчиев има един дълбоко тъжен момент. Несъмнено адвокат, като достолепната Даниела Доковска, е пример за много студенти по право, млади юристи и правещи първите си стъпки в професията младши адвокати. И точно това е тъжното, че в търсенето на примери за подражание, те стават свидетели на

порочния кръг, при който зависими

съдии взимат лобистки решения,

с чиято публична защита се налага да се ангажират същите кръгове, които са лобирали за приемането им.

Все пак има и нещо много позитивно в целия този драматичен казус. И то е, че с решението си тричленният съдебен състав на Апелативния съд, съставен все от членове на ССБ, но най-вече с наличието на конфликт на интереси на Калин Калпакчиев и Весислава Иванова, спрямо Полфрийман и лобиращия за него БХК, двамата политизирани магистрати унищожиха всичко онова, което през последните 6-7 години фанатизирано се опитваха да внушат на българите - че съдиите са моралните стожери на правото, а прокурорите са враговете на обществото. Постигнаха точно обратното, защото докато прокуратурата иска да върне в затвора един неправомерно освободен убиец, шепа съдии и адвокати-лобисти търсят начини да му осигурят индулгенция и бързо бягство. На чия ли страна са гражданите?

*Анализ на Правен свят

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Грешната кукувица и платената човечност

Кoгaтo Бoг cъздaл Зeмятa и я зaceлил cъc звeрoвe и птици, нaпрaвил тaкa, чe oт вceки вид имaлo пo двoйкa. Пo тoвa врeмe и кукувицaтa cи имaлa мъж, нo тoй нe й дoпaдaл ocoбeнo и тя взeлa дa ce зaглeждa пo чуждитe.

Как Христо Иванов обедини прокуратурата

Протестите, организирани от Христо Иванов, вместо да постигнат желания ефект за всеобща гражданска мобилизация, разкриха плашеща мрежа от зависимости. На първо място, те показаха, че съществува професия "протестър", пише "Правен свят"