Протестите, организирани от Христо Иванов, вместо да постигнат желания ефект за всеобща гражданска мобилизация, разкриха плашеща мрежа от зависимости. На първо място, те показаха, че съществува професия "протестър", пише "Правен свят"

Креативната мисъл на млади хора – някои от които искрено вярващи, че променят статуквото в полза на по-добро – е използвана за изнудване. Този "цветен рекет" – защото всякакви ивенти, хепънинги, флашмобове и т.н. са именно цветно петно в ежедневния ритъм – очевидно не може да бъде прилаган автоматично към всяка житейска сфера. И ако в политически аспект може да привлече внимание, привнасянето му в силно консервативната система на правото постига точно обратния ефект.
Най-големият кошмар на Христо Иванов – да се изправи лице в лице с противниците си, вече е факт. Той ясно заяви, че протестът срещу кандидатурата на Иван Гешев е политически. Само че прокуратурата има много "травматичен" (по думите на Мирослава Тодорова) опит с политическите вмешателства. Имиджмейкърите на Христо Иванов би следвало да му го обяснят по-добре. Самият Иванов няма никакъв стаж в магистратските институции, така че невежеството му е обяснимо.
Още от времето на Иван Татарчев, който се заканваше на Огнян Дойнов, през Никола Филчев, който се бореше с Иван Костов, през Борис Велчев, който верифицираше спорните акции на Цветан Цветанов, до Цацаров, който беше принуден да се съобразява с Реформаторския блок в известен период от време, прокуратурата мрази искрено политическите глупотевини, които трябва да понася. Много често политическите идеи предизвикват излишно напрежение. Например, разделянето на колегиите във Висшия съдебен съвет въобще не беше тема, по която държавното обвинение се е противопоставяло някога. Това обаче беше представено като най-революционната идея на реформаторите, а създаването на Съдийската и Прокурорската колегия беше превърнато в "залпа на Аврора" за политическото бъдеще на Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов и други. Смешното е, че именно те в момента се отричат от чедото си, заявявайки, че не може прокурори да номинират прокурор. Единственият позитив от сегашното им поведение е, че поне не излъчиха о.з. ген. Атанасов за защитник на екзотичната си позиция. Понеже прокурорите, които са го разпитвали, много добре помнят диалозите си с него.
Христо Иванов настъпи прокуратурата в най-чувствителната й част. И го направи неволно. За пръв път държавното обвинение излъчи за най-висшата длъжност човек от своите. Ама от най-своите. Човек, с когото са били редом през последните 20 г. И точно когато беше номиниран Иван Гешев, Христо Иванов реши да оспори кандидатурата. Ефектът от паническите му действия доведе до лавинообразна реакция, която вероятно ще се засилва през следващите месеци. От прокуратурите в цялата страна заваляха декларации в подкрепа на Гешев. Макар да е трудно магистратите да постигнат единна професионална позиция, в този случай всеки от тях прие лично нападението над техния човек. Иван Гешев капсулира прокурорската подкрепа еднозначно. От Районните прокуратури до Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет, посланието е едно – Иван Гешев е верният избор.
А Христо Иванов най-накрая успя да се въплъти в така желаната си роля на пионер и реформатор, и визионер – обедини прокуратурата по начин, невиждан от 90-те години насам. Макар и нарушавайки законовите и конституционни принципи за ненамеса в независимата съдебна власт.
 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Грешната кукувица и платената човечност

Кoгaтo Бoг cъздaл Зeмятa и я зaceлил cъc звeрoвe и птици, нaпрaвил тaкa, чe oт вceки вид имaлo пo двoйкa. Пo тoвa врeмe и кукувицaтa cи имaлa мъж, нo тoй нe й дoпaдaл ocoбeнo и тя взeлa дa ce зaглeждa пo чуждитe.

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.