Как ген. Владимир Вазов отиде по спешност на зъболекар

Как ген. Владимир Вазов отиде по спешност на зъболекар

В приятелско семейство от години пазят като фамилно съкровище една златна монета. И не че монетата е кой знае колко ценна или скъпа, или пък, да речем, моите приятели са някакви златолюбци. Нищо подобно – просто тази монета беше безценен спомен от дядото – патриарха на фамилията, преселил се отдавна на по-добро място.

Та този дядо не винаги е бил дядо, а по някое време бил и млад мъж и като войник служил като санитар при някой си мастит зъболекар. Имаше и такива войници, които служеха в медицинските центрове, викаха им „бацили“.

При този зъболекар все знатни хора идвали, но работата на нашия човек била предимно да мете, да изхвърля кърпичките, а вероятно и да чисти кръвта от плювалника. Един ден този прословут стоматолог отсъствал, нашият човек се суетял нещо в кабинета, ударил го на слободия. А отвън тъгъдък-тъгъдък спрял един лъскав, представителен файтон с два жребеца отпред. „Важна особа ще е“, рекъл си нашият човек и кепето му щяло да хвръкне, когато от файтона слязъл не кой да е, ами самият ген. Владимир Вазов.

Победителят от Дойран, на когото чужди генерали отдавали чест и даже царят му свалял шапка, обаче бил нещо посърнал под иначе засукания мустак. Боляло го зъб, види се, щото връхлетял сърдит като хала в кабинета, досущ като в битката при Люлебургас.

„Момче, знаеш ли кой съм аз?“, строго попитал генералът.

„Тъй верно, гусин генерал! Вие сте генерал Владимир Вазов!“, рапортувал нашият човек.

“А къде е докторът?“, без да се церемони попитал още генералът.

„Нема го, гусин генерал! Докторът е на погребение в Х-ската околия“, рекъл нашият човекът.

Ген. Владимир Вазов изсумтял нещо под мустак, па се метнал отново във файтона и жребците запрепускали в неизвестна посока. След няма и половин час обаче пак се чул конски ропот от улицата – ген. Владимир Вазов се връща. На зор ще да е бил генералът, щото влязъл като в боя при Драгоман и направо минал на въпроса.

„Момче, ти зъби можеш ли да вадиш?“.

Нашият човек не се поколебал нито за една минута, а като картечар изстрелял на момента: „Мога, гусин генерал!“

Сега не е нужно да казваме, че юначният санитар никога не бил вадил зъб, нито имал нужното образование, обаче бил гледал докторът как я върши тази работа, а и хич не искал да остави ген. Вазов в беда.

Седнал генералът на зъболекарския стол, а нашият човек взел клещите и се почнало. Сега боляло ли, какво е било точно не знам, обаче ген. Владимир Вазов като достоен български офицер не охнал и не гъкнал. Зъбът бил изваден, ген. Вазов се качил във файтона, а адютантът едно такова надменно съобщил, че „генаралът ще се разплати лично с доктора“.

Докторът се върнал от своите неща в Х-ската околия и, разбира се, нищичко не разбрал за спешния случай на именития български офицер. След два дни обаче конският ропот пак се разнесъл из улицата, а великолепният файтон пак спрял пред кабинета.

„Свършено е с мен! Кой знае какви съм ги свършил с генерала, може пък грешен зъб да съм извадил“, помислил си нашият човек и пребледнял като бялата престилка на доктора.

Влязъл ген Вазов в кабинета, поздравил се приятелски със зъболекаря и веднага посочил клетото момче, което очаквало съдбата си.

„Този младеж онзи ден, когато те нямаше, направо ме спаси! Много хубаво работи момчето, добре си ги научил, докторе“, рекъл ген. Вазов на сащисания стоматолог.

После подарил една златна паричка на нашия човек, което не знам скъпо ли е или евтино, но тази паричка никога не била похарчена, а тази истинска история стигна и до вас.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.