Като почнаха едни съмнения, недоразумения... Работата с коронавируса отиде на изуй гащи. Като санитарната маска, с която тази седмица с много връзки се уредих и аз, Лудото майче. Маска за многократна употреба с цвета на кюлотите на баба ми. 

Баба ми, лека й пръст, не е чувала за коронавируса, дето мнозина си мислеха, че ще ни подмине като бърз влак. Когато разбра за СПИН-а обаче, веднага даде нареждане: „Всеки ще се бърше с отделен пешкир, да не се заразим”. Избродирахме инициали на хавлийките и верно – никой не се зарази.

Оправна жена беше баба ми. Всичко можеше и всичко знаеше, но имаше фобия от болници и лекари. Чуеше ли за някоя болест, тутакси се "разболяваше" от нея. И понеже не е като ония пенсионерки, дето по цял ден киснат в поликлиниката, за да осъществяват социални контакти, практикуваше всякакви бабешки лекове. Като нямах акъл в главата да си водя записки, сега ровя в БГ мамата и колекционирам уж работещи илачи. Пък и се информирам. Оттам разбрах как точно е тръгнала заразата. Двама в Китай яли супа от прилепи, според очевидки. На точна рецепта още не съм попаднала, но ако я намеря, веднага ще дам отчет. Може някой грижовен зет да иска да стопли душата на тъщата със супа от прилепи, ако не планира да я прати на екскурзия с еднопосочен билет до Китай. Сещате се защо.

За баба ми ви разправях. От магии тя не отбираше, но правеше вълшебни разтривки с камфор. Тръгнем ли да се разболяваме, за нула време ни оправяше с тях. Сега чета, че камфорът бил перфектният дезинфектант. Смеси ли се с водата за къпане, не ви трябват ония лубриканти, дето бабите ги объркали с дезинфектанти и се избили да ги купуват. И за въшки помага, и молците гони камфорът. Ако има нещо по-вълшебно от него обаче, това е ракията. Цери каквото се сетите – като се почне от нещастна любов и се стигне до коронавируса.

Дядо щеше да каже: една малка ракийка за отскок рано сутрин, една късно вечер преди лягане и забравете за коронавируса. Коскоджамити професори го твърдят същото. И веднага се намериха разни трезвеници да прецакат нещата – водката не помагала, бирата също, а пък от маските нямало пък хептен никаква полза, особено ако си здрав. Аман от разбирачи, значи. Прочели нещо в разни социални мрежи със съмнителна репутация и големи отворковци го раздават. Откакто прецакаха работата с Левски и ЦСКА, всички у България станаха пишман доктори. И всички проядоха боб и консерви.

Баба ми казваше, че хапчетата са химия, докато ракията е универсално лекарство за всичко. Детето настинало – разтриваш му гърдите с ракия, ако не ти се намира камфор, и на сутринта е като ново. Деменцията се обажда – накисваш кокичета в буркан с ракия. Нямаш деменция, но усещаш, че затъпяваш – отброяваш 100 кокичета, жертваш литър домашна ракия, оставяш да престои за 40 дни на слънчево място, прецеждаш и пиеш сутрин на гладно в продължение на 15 дни. Ситно нарязани диви кестени, киснали 14 дни в люта ракия, се превръщат в настойка, която в съотношение на кестените към алкохола е 2:10. С нея се правят разтривки при флебит, разширени вени, ставни проблеми, хемороиди. Мога и още да продължа, но ракията в момента си трябва за вътрешна дезинфекция. Сега е момента властта да покаже грижа към хората и да отмени акциза върху домашната ракия. Синдикатите да се задействат – на всеки работник с потник да му се дава бутилка ракия на два дни. За дезинфекция. Вместо да ти мерят температурата на летището, да пуснат един служител с дрегер. Ако отчита повече промили, значи си дезинфекциран достатъчно – влизаш в страната без проблем, даже да пристигаш от огнището на заразата. На моя мъж съм му взела дюлев дезинфектант за вътрешна употреба. Едно тревожно ми е обаче, че аз ракия не близвам. Пък  БГ мамите писаха, че урината не помагала. И сега не знам направо какво да правя с коронавируса. Бая чудене му хвърлих как да го дресирам. Но го измислих. Турих си маската. Сега като ме види с розовите кюлоти, ще се пукне от яд. За коронавируса не знам дали ме е видял каква съм хубавица, но аз насмалко да го преваря. Да не цапам служебната маска, отскочих до карнавалния магазин, където още се намират разни аксесоари. Взех си една хелоуинска маска на вещица, нагласих се с нея. Прибира се мъжът ми, не ме поглежда. Като се изкашлях предизвикателно, подскочи.

- Да не си болна – вика. (Заподсмърчам ли, първата му мисъл е да изолира детето. Много се пазят мъжете. Сакън да не пипнат температура. Светът свършва все едно. Ние, жените, грипа го борим на крака, без да мрънкаме. Те обаче са друга бира...)

- Не, не съм болна - (с нетърпящ възражение тон).

- Да не си си сменила прическата?

- Тцъ.

- Предавам се. Какво тогава?

- Маска на вещица си взех, превантивно, да не се разболявам. (С укор в гласа, че изобщо не ме забелязва)

- А, добре. Кога ще си я сложиш?,

Това ме върна в 1507 година. Първото обвинение във вещерство в Испания. Моичкият беше съдията, дето ме прати на кладата. Сега ме разбирате, нали? Заклех се да му отмъстя. Както преживя еболата и чумата, така ще оцелее и при коронавируса. Дълго още ще го мъча за назидание, така че може да се смята за защитен вид. Приключа ли с него, няма да е толкова бързо и лесно. Някой друг, по-гаден вирус, ще му измисля. Мъжете не са устроени като нас – лудите майчета. Лесно се поддават на паника. Предава се по наследство. Щом и детето спря да си гризе ноктите заради коронавируса, има полза от мерките и мероприятията.

Толкова от мен. Наздраве на всички, които се дезинфекцират в умерени дози и не се предоверяват на мрънкачите в социалните мрежи, от доктор нагоре! Паниката идва точно от тях.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лудото майче като дисциплинирана жена в карантина

Ето ме и мен – лудото майчищеееее, което съчетава много в ЕДНО. Реших да ви разкажа за битието си през последните няколко дни, да поговорим за извънредното положение на всички места, та дори и у дома.