Как да се подготвим за отличен за матурата по български език

Как да се подготвим за отличен за матурата по български език

Близо 50 000 ученици са подали молби да се явят на държавния зрелостен изпит по български език и литература, който ще се проведе на 19 май. До матурата остава по-малко от месец, а подготовката за нея отнема повече от няколко седмици. Интензивното решаване на примерни тестове и познаване на съдържанието на литературните произведения са минимумът усилия, които учениците трябва да положат, за да постигнат добри резултати. Това посъветва учителката по български език и литература в 51-во СУ„Елисавета Багряна“ Раяна Михайлова.

„Макар и матурата да е разделена на модули, съдържанието на задачите е еднакво. Дори и да усвоят принципа на работа и вида на задачите, също ще им бъде от полза. Най-малкото е, че ще знаят какво ги очаква като материал. С интензивното решаване и преговор на задачи за писане с отворен и затворен отговор, на тестовата част и подробен прочит на произведенията и постоянно опресняване на текстовете смятам, че резултатите ще бъдат добри“, сподели тя.

Тестовата част дава възможност да се оцени пълната грамотност на учениците. При подготовката за задачите, свързани с граматика, зрелостниците трябва да обърнат внимание, че невинаги пишем така, както говорим. „Граматическите особености, които често се бъркат в речта ни и не се спазват, объркват учениците“, обясни Михайлова. Затова и те трябва да си припомнят правилото за учтива форма, бъркат се доста често кога се пише пълен и кога кратък член и бройната форма на думите.

Сложните изречения пък се оказват препъникамък при задачите, свързани с пунктуационни грешки. „Във втори модул има редактиране на текст откъм пунктуационна норма. Учениците трябва да внимават как се разделят сложните изречения и къде да поставят запетая. Те често бъркат това“, обърна внимание учителката. Затова тя в практиката си често упражнява такъв вид задачи.

Учениците трябва да внимават и с подвеждащите въпроси - дали от тях се изисква да посочват верен или неверен отговор, както и дали подточката, която е посочена, съответства на текста. „В задачите към тълкуване на текста има много подвеждащи отговори и учениците трябва много внимателно да вникнат в смисъла на текста. Препоръчително е преди да се премине към решаването на задачите, текстът да бъде прочетен минимум два пъти чисто познавателно, за да могат зрелостниците да се ориентират и да не губят време, когато търсят отговорите“, посъветва учителката по български език и литература.

В материала по литература влизат само произведения, които са изучавани в 11-и и 12-и клас. За да се справят с тестовите задачи към тях, трябва да са запознати със съдържанието им, героите, творчеството на техния автор. Това ще им даде възможност и за интерпретации на момента за последния 41-ви въпрос.

За него зрелостниците могат да избират да пишат есе или интерпретативно съчинение. „Писането на есе позволява по-свободно аналитично мислене, докато интерпретативното съчинение повече затруднява учениците, защото там не може да се изказва лична позиция, да се правят по-широки препратки към житейски и морални проблеми. Смятам, че есето е добър вариант, ако подготовката не е много голяма“, каза учителката в 51-во училище. Тя подчерта, че е добре учениците да разглеждат глобалните теми, към които е включено произведението, за което трябва да пишат. „Учебниците по литература са направени на следния принцип: има няколко произведения, които са включени в обща тематика. Ако учениците запомнят кое произведение към коя обща тема спада, ще им е по-лесно да правят съпоставка с другите произведения от раздела. Това показва по-висока обща култура“, смята Михайлова.

Учителката посъветва зрелостниците да пробват да пишат по последната задача дори ако не са добре запознати с произведението. „На матурата се предоставя текстът. Ако се падне стихотворение, задължително нека се пише, защото това не отнема много време за прочит. Ученикът може да си спомни все нещо, ако е слушал внимателно в часовете. Ще му хрумне все нещо, което да напише, дори и да не е максимумът от съдържанието“, смята Михайлова. Дали зрелостникът да пробва да покаже умее ли да пише есета или интерпретативно съчинение зависи от уменията му. „На някои ученици им е по-развито абстрактното мислене и това понякога ги подвежда, те се притесняват дали едно нещо ще бъде съотнесено към темата. Едно от най-важните неща е да бъде съотнесено изцяло към темата. Нищо странично не се оценява като развой на текст“, обясни Михайлова.

Средният добър обем за един текст за последния въпрос на матурата е 2 страници. „С аналитично мислене поне една страница ще може да се напише. Ако е езиковедски издържано, ще донесе точки. Това ще помогне за цялостната оценка. Задължително опитът е важен“, допълни учителката.

Когато ученикът се спре на съчинение, трябва да спази композиционните елементи – да има увод, теза, аргументативна част и заключение. Затова е хубаво самото съчинение да бъде разграфено на минимум 4 отделни абзаца. Ученикът трябва да има много богата култура и да познава самото произведение, творчеството на автора и литературното направление, в което твори, защото той също оказва влияние на темите и идеите, които иска да засегне.

За есетата съдържанието е различно. В текста задължително трябва да има изказване на лична позиция, цитати от текста като аргументация и поставяне на проблема в актуален аспект (какво може да бъде за в бъдеще).

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.