Как да пуснем климатика и да спрем колите и псувните

Как да пуснем климатика и да спрем колите и псувните

„Никога не се обвързвай с нещо, което не можеш да напуснеш за 30 секунди, ако усетиш, че жегата е зад ъгъла“. Това е бележитата реплика на героя на Робърт де Ниро от още по-забележителния филм на Майкъл Ман „Жега“.

Градският транспорт през лятото е нашето скрито страдание, само дето не можем да го напуснем, нищо че жегата е зад ъгъла. Ние с него сме свързани завинаги, поне една по-голяма част от нас. За другите ще стане дума по-долу. Марк Твен казва, че лятото е онова време, когато е твърде горещо да правим онези неща, за които през зимата беше твърде студено.

С две думи наистина ти се убива желанието за живот, дори и да звучи малко пресилено. Леността пропълзява като нежна ласка, но времената са други и няма да можем да си позволим разгул на телесната емоция. Затова пак опираме до градския транспорт, защото трябва да се ходи на работа. В този превоз се прокрадва една национална българска черта – страхът от течение и настинка. Дори и да се чувстваш като немска овчарка в Сахара, все пак по-сигурно е да не те лъхне онзи коварен поток от устройството за охлаждане. Изобщо жегата е зад ъгъла и те дебне, но и градския транспорт не можем да напуснем за 30 секунди. Тогава може да се запитаме, защо на пет автобуса един е с включен климатик, с каквито данни разполагаме. Дори направо може да ви кажа как стои положението, без да претендирам за представителност. Белите и нови автобуси са преобладаващо с пуснат климатик, а жълтите, изсипани мерцедеси, които като в приказка ненадейно се появиха – не са. Те са на принципа на нюйоркските шофьори на таксита от 90-те години - four-fifty - четири отворени прозореца и 50 мили в час. Когато нямаш право да се възползваш комфортно срещу парите, които даваш на Центъра за градска мобилност, тогава обаче и никой не трябва да ти дава акъл, че ти е много хубаво. Да не се преструваме – в жегите София е един мъчителен, задъхан град. Градският транспорт е малко като мошеничество на покер – трябва да имаш шеста карта в чорапа, за да имаш късмет да попаднеш на автобус, който е с климатик. И тук не става въпрос за заяждане – така е! В провинцията пък има всевъзможни общинско-фирмени тарикатлъци и там нещата не са по-благоприятни за потния пасажерски индивид. Когато сложиш този субект, бил той в столицата или някъде из страната на една везна и на другата треснеш 20 л спестен дизел, кой ще победи, познавате ли? Клетникът, чийто белтък е на път да се пресече от жега, е губещият отвсякъде. Виси на везната като обесен.

Този граждански субект обаче е обект на една дълга и по съществото си правилна кампания – оставете колите и пътувайте с градския транспорт. Има големи градове, където общественият транспорт взима превес, но при нас няма как да стане. Първо, защото дори и да висиш в колата на климатик и слушаш N-ското радио, е 1000 пъти по-добре, отколкото да се потиш като изкопчия в Пловдив през юли в автобуса. Освен това, мисля, че не е съвсем редно в 10,30 ч. метрото да се движи на 8 минути, дори и 10, а има автобусни линии, които са направо времеви деликатеси, да не говорим за тролеите, където коват рекорди по 45 минути интервал. Не разчитайте на пешеходци, знайте си го!

Да, хубаво е, има нови машини, има бус лента, пести се време, но нещата опират до същата рецепта за хубава баница – трябват много масло, сирене и яйца. Иначе става суха подметка. По същия начин и в обществения транспорт трябва обмислено разписание, нови (не само на книга коли) с непрекъснато пуснат климатик и метро, за което съботата не е почивен ден и не се движи на 15 минути. Просто става въпрос за двумилионен град. Иначе няма да спрат нито колите, нито псувните.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.