Как да изберем къде да учим в чужбина?

Как да изберем къде да учим в чужбина?

COVID-19 не спря българските кандидат-студенти да продължат висшето си образование в чужбина и въпреки продължаващата пандемия по цял свят, гимназистите вече проучват възможните дестинации и университети, към които да се насочат. Как варират таксите, какви са изискванията за прием, има ли възможност за настаняване на общежитие или работа по време на обучението са само част от въпросите, които си задава младежите преди да изберат къде да продължат висшето си образование. В помощ на българските кандидат-студенти при избора им на университет „Монитор“ потърси отговорите от консултанта от агенция „Интеграл“ Стефка Златева.

ТАКСИТЕ

Брекзит ще даде трайно отражение на предстоящата кампания, като таксите за българските кандидати ще поскъпнат на между 12 000 и 30 000 паунда за година. Това се очаква да доведе до отлив на мераклии за Великобритания, които пък от своя страна ще се насочат към други части на Западна Европа.

Дания и Швеция ще продължават да бъдат примамливи, заради безплатното обучение за студенти от Европейския съюз.

Нидерландия също привлича все повече българи и тази година вуз в низката земя са избрали 3 680 нашенци. Таксата в там е 2168 евро, като за първата година наполовина – 1084 евро.

Част от кандидати, които биха избрали обучение Великобритания, се очаква да се насочат към Ирландия. Там таксите в държавните университети са между 3 000 и 4000 евро, а частните – между 3 000 и 6 000 евро.

Сред останалите примамливи дестинации в Западна Европа най-евтино излиза висшето в Германия. Най-ниските такси са по около 100 евро на семестър, а най-високите до 400 евро.

Във Франция държавните вузове обучават срещу около 400 евро. на година. Лекциите обаче са на френски.

В друга от френскоговощяти страни – Белгия, предлагат и програми на английски език. Таксите за тях са по 960 евро.

Италианските вузове определят годишната издръжка за обучение спрямо дохода на семейството. В държавните университети таксите са от 900 до 3 300 евро на година, а в частните – между 6 000 и 16 000 евро.

След Брекзит обучението в САЩ ще се струва почти колкото във Великобритания. В двугодишните колежи таксата е средно между 10 000 до 20 000 долара на година, като те са и по-евтиния вариант за първите две години от бакалавърската програма. За средноголемите университети обаче миже да бъде до 40 000 долара.


ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИЕМ

Академична справка с оценките до момента и прогнозен успех в дипломата, сертификат за език (нивото е различно, но минимумът е B2, а на места искат C1), мотивационно писмо и препоръки са задължителните документи, които трябва да бъдат включени в кандидатурите за всяка страна.

На места или за определени специалности обаче има допълнителни изисквания. В Нидерландия кандидатите трябва да покажат и опита, който са натрупали преди университета, като представят CV. За техническите университети в страната на лалетата има изисквания за оценка от матура по математика или пък се правят допълнителни тестове, които да мерят логика и математически умения. За програмите за изкуства и дизайн в нидерландските университети пък искат и портфолио или задават допълнителни задачи.

В Дания имат изисквания и за определен хорариум от часове по математика, който трудно може да бъде събран в гимназия, в които предметът не се изучава интензивно.

Университети във Великобритания пък държат на определен брой изучавани часове по математика или физика за ИТ или инженерните специалности. В някои по-престижни вузове пък настояват и за матура по тези предмети.

Най-важното е кандидатурите да са подадени в срок, подчерта Златева.


ОБЩЕЖИТИЯ ИЛИ КВАРТИРА

По отношение на това къде ще живеят първокурсниците Великобритания е била най-уредената страна, посочи Златева. Всички университети са разполагали със собствени или частни общежития. Така на Острова не е имало вариант, в който студентът да остане без дом. В Нидерландия е най-сериозен недостигът на общежития и обикновено най-бързият печели. „Има срокове да се регистрираш за настаняване. Докато чакаш отговор от някое място обаче, може да се изчерпат квартирите.“, обясни Златева. Като цяло, повечето университети предлагат настаняване – на общежитие или квартира чрез регистрационна система. Университетите работят с партниращи агенции за недвижими имоти, които съдействат на студентите да си намерят общежитие. Предвид недостига на настаняване, студентите търсят квартири и в частния сектор. Проблемът е, че някои вузове са в малки градове и местата се изчерпват бързо, посочи консултантът. Тя допълни, че от няколко години „Интеграл“ работи и със студентски организации, които могат да правят оглед вместо първокурсниците срещу съответната такса. Често се случвало вече приети с помощта на агенцията студенти от горен курс да пишат на консултантите, че си търсят съквартиранти за квартира.

С помощта на агенция се кандидатства и в Дания. Там обаче проблемите не са толкова големи. Причината е, че последните години вузовете затегнаха критериите и по този начин почнаха да приемат по-малко студенти.

За да бъдат настанени във Франция, студентите трябва да разполагат с гарант – човек, който живее и получава доходи там. Ако нямат такъв, има посреднически фирми, които предлагат подобни услуги. Те могат да станат гарант на студента срещу определена такса, която той заплаща.

В Германия пък кандидатстваш за настаняване още преди да си приет в университет.

За останалите страни няма проблем.


РАБОТА И ПОМОЩИ

Студентите нямат забрана да работят, но препоръката е да не им се събират повече от 20 часа седмично, за да нямат проблеми със следването си. Младежите най-често се насочват към ресторанти, заведения, разнасят доставки, в някои университети в Нидерландия пък има амбасадори, които при ден на отворените врати развеждат новите студенти, правят уебинари и разказват за живота и специалността. На места пък има отдели, които обясняват на студените къде могат да си търсят работа.

В Нидерландия пък е задължително обучаващите се да се трудят, за да могат да кандидатстват за допълнителна социална помощ. Те трябва да имат по 56 часа месечно за нея.

Дания също предлага допълнителна финансова помощ за студентите, ако докажат, че работят в определен брой часове.

Право на социална помощ има и във Франция. Тя са равнява на до 30% от месечния наем, като студентите могат да кандидатстват за нея независимо дали живеят на общежитие към университета или квартира.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.