Фейсбук знае всичко. В това се е уверил всеки съвременен човек. И е като кошер, в който жужат пчели. Но само жужат, защото в повечето случаи се стига до това. Всеки си говори каквото си иска. Излива страховете си както си иска.

И най-вече си играе със страховете на околните. Същото се получи с дебата около новата Национална стратегия за детето. Въпреки че бе спряна и се даде заявка за преработване, родители продължиха да протестират и да плашат, че ако документът бъде приет, то социалните служби ще отнемат децата им дори ако им ударят шамар. Някои видяха едва ли не заговор срещу тях, описваха ужасяващи истории от норвежкия модел. И въпреки че от сутрин до вечер се обясняваше, че във въпросната стратегия не е залегнало на подобно нещо, подскоците продължиха. Както се казва, едно си баба знае, едно си бае. Та така и някои родители.

Започнах малко отдалече, защото вчера за пореден път избухна скандал около публикуван текст в учебник. В конкретния случай възмутени родители възроптаха срещу приказка в читанката за 3 клас на едно от издателствата. Става дума за текст, в който се насърчават правата на децата. А добрият герой - царят, иска да изготви закон, в който е упоменато, че родителите не бива да бият и да се карат на децата си. Кулминацията е създаването на Тайна полиция, която ще донася за дръзналите да пристъпят закона.

Признавам, че безумията в родните учебници съвсем не са едно и две. Често на учениците се предлагат текстове, които са меко казано, възмутителни и обидни и за нас като родители. В такива случаи хулим издателствата, отново започваме дискусия кой трябва да участва в авторските колективи, които пишат учебниците. Съгласна съм и че в този случай въпросната приказка няма голяма художествена стойност. А и съм майка на първокласничка, та затова имам пряк поглед върху темата. Аз също оставаме изумена на моменти от изучавания в училище материал. Това, което ме притесни в случая, дори не беше поредното безумие в учебниците на децата ни, а че някой отново се опита да се заиграе със страховете на родителите. Останах с отворена уста от дискусията, която се вихреше в социалните мрежи и която видя дяволските ръце на стратегията дори в тази приказка. Текстовете били съставени по нейни предписания. Нищо, че всъщност въпросният учебник не се изучава за първа година и при условие, че Националната стратегия за децата е замразена. И дебатът отново се измести и придоби друг смисъл.

Темата за безумията в учебниците в училище трябва да се дискутира и затова е наложително да реагираме като родители при всяко такова. Но да си играем със страховете на хората и сами да създаваме демони е недопустимо. А и като се замислим, социалните служби и сега едва кретат и не могат да вземат отношение дори при най-тежките случаи. А такива има, уверявам ви. Защото наистина десетки дечица са малтретирани в къщи. И те трябва да бъдат спасявани. За друго, не се безпокойте. Едва ли чиновниците ще почукат на вратата ви, защото сте запратили малчугана да си легне рано и без телевизия, а пък то е помислило, е някой погазва правата му. Или пък ще ви го вземат, защото се е оплакал, че сте му повишили тон при поредното ненаписано домашно. Така че опасност от норвежки модел няма. Но българския - него наистина трябва да променим.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Размита отговорност

У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.