Дълго предвкусваният спектакъл „Маркиз Дьо Сад“, чиято премиера през пролетта бе отложена заради сърдечната криза, повалила актьора в главната роля Георги Кадурин, най-сетне се роди в пълния си блясък на сцената на театър „Българска армия“. И се видя, че всяка минута очакване си е струвала.

В полемичния философски текст на американския драматург и сценарист Дъг Райт, набор 1962-ра, Кадурин играе лекокрило, иронично, предизвикателно – както подобава на голям актьор, способен да внуши на зрителите, че и най-тежкият образ, изграден с цената на огромен разход на интелектуална и емоционална енергия, сякаш е постигнат с небрежно щракване на пръстите. Режисьорът Иван Урумов умело е превел целия си екип през подводните скали на историята, в която разюзданите писания на лудия благородник,

кипящи от секс и насилие

стават символ на силата на разкрепостеното слово, на обсебващата мощ на творчеството – и за тези, които го създават, и за онези, които го консумират.

Пиесата на Райт се фокусира върху предполагаемите последни дни на писателя аристократ, затворен в парижката психиатрия „Шарантон“ заради скандалните си произведения, които развращават народа. Съпругата му Рене (атрактивно стилизирано изпълнение на Нети Добрева) се съгласява да „спонсорира“ болницата със значителни суми, стига мъжът й да бъде накаран да замлъкне. Обаче нито парите, с които корумпираният директор на приюта (Георги Къркеланов) разточително си строи дом (колко съвременно!), нито убежденията на младия фанатик абат Кулмие (Явор Бахаров) са в състояние да променят нещо. Дьо Сад не може да спре да пише, а читателите му – да искат още и още. Застарял и импотентен, маркизът на Георги Кадурин е вече малко

нещо като барон Мюнхаузен

– той изживява екстремни състояния само във фантазиите си, от които за нищо на света не би се отказал, защото му дават власт над околните. Актът на творчество е екстаз, подобен на еротичното удоволствие. Но тези пикантни или зловещи фантазии се превръщат в реалност в умовете на неговите ценители. Лудите ще ги обогатят, казва Дьо Сад. И не се налага да чака дълго ужасяващите събития да се случат... Невинната прислужница Мадлен (Луизабел Николова) снабдява плодовития автор с пера и хартия, а когато този канал секва, той описва по дрехите си с кръв или по стените с екскременти своите видения. Лишен и от това, прошепва историите си през дупка в зидарията и като по развален телефон те се предават на пациентите... Умеят ли хората да правят разлика между добро и зло, между въображаемо и реално, възвишените помисли или дяволската долница са определящи за човешките постъпки? Пред тези дилеми Дьо Сад изправя и себе си, и миниатюрното общество в лудницата, и обществото като цяло. Всъщност той е сигурен в отговора. В този смисъл спектакълът на Иван Урумов е и за избора, и за отговорността на твореца накъде ще поведе последователите си. Ако трябва да оприличим събитията на сцената с някой сюжет, развиващ се в наши дни, той, струва ми се, би могъл да бъде единствено

измисленият от Стивън Кинг в „Мизъри“

– и там сугестията на творчеството владее героите с подобна сила.

Освен забележителното представяне на Георги Кадурин, специално ще споменем и изпълнението на Явор Бахаров, особено във финалната сцена, когато от суров духовен опонент на Дьо Сад героят му неусетно избухва като продължител на делото му. В известния филм на Филип Кауфман „Историята на маркиз Дьо Сад“, на който Дъг Райт е сценарист, тези две страни на монетата се олицетворяват от Джефри Ръш и Хоакин Финикс.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Изпращаме Стоянка на рождения ден на Ламбо (ОБЗОР, СНИМКИ)

В живота на поколения българи има непоклатими жалони, които правят битието някак ни по-подредено и поносимо. Духовни стожери, които ни съпътстват в годините, доказвайки, че човек има сили да върви срещу проблемите, болката, възрастта и смъртта, за да продължи да бъде полезен и да носи радост и упование на другите. В 6.20 сутринта навръх Никулден още един такъв морален титан рухна и направи света по-тъжно място: великата комедиантка Стоянка Мутафова си отиде 2 месеца преди да навърши 98 години, точно на именния ден на любимия си Нейчо.

Шестминутни овации за леденото шоу на „Господарите на спорта“ в НДК (СНИМКИ)

Тримуф за държавния балет на лед „Санкт Петербург“ в НДК - битката на танцьорите с гравитацията върху пързалката в „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ бе наградена от публиката с шестминутни овации. Продължавайки традицията да гастролират в напълно разпродадени зали у нас, „Господарите на спорта“ приключиха турнето си в София.

Старозагорската опера с премиера в Люксембург

С написана специално за старозагорските оперни певци и музиканти камерна опера ще дебютира трупата в Люксембург, съобщи директорът на културния институт Огнян Драганов, който е и режисьор на „Любов и Ревност“.