Кабинетът дава 22 млн. лв. за нови лекарства и ваксини (ОБЗОР)

Кабинетът дава 22 млн. лв. за нови лекарства и ваксини (ОБЗОР)

Правителството ще налее близо 11 млн. лв. в производството на БЦЖ ваксини, за които се смята, че може да предпазват хората от коронавируса и според експерти страните, в които се прилага, са по-слабо засегнати от пандемията. Общо около 22 млн. лв. ще бъдат инвестирани в проекти на държавната фирма "БулБИО", която прави именно тази ваксина и разработва медикамент в помощ на борбата срещу COVID-19, стана ясно в сряда по време на посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Националния център за заразни и паразитни болести.

На премиера, придружен от министрите на финансите и на здравеопазването Владислав Горанов и Кирил Ананиев, му бяха представени проектите на дружеството за производство на биологични продукти. Самият Борисов отбеляза, че за реализиране на тези програми на центъра са му нужни около 22-23 млн. лв. и кабинетът щял да подкрепи финансово разработените от „БулБИО“ проекти. Те от своя страна пък щели да допринесат за развитието на потенциала на дружеството и да спомогнат за това българската

държава да бъде още по-подготвена в бъдеще

в борбата с инфекциозните заболявания.

„Добре е да направим тази инвестиция и да утроим на практика капацитета. Важни са иновациите и новите технологии. В най-кратки срокове ще финансираме тези програми“, обеща Борисов и изтъкна, че в този сектор сме се доказали в цял свят. В същото време премиерът се спря на разговора си по телефона във връзка със суаповата сделка с шефката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард преди седмица, като от думите му стана ясно, че тя е споделила, че се чувства сигурна, защото има българска БЦЖ ваксина.

„Един вирус и един микроб може да унищожат света буквално и финансово, и икономически, и с повече жертви, отколкото през виетнамската война", каза Борисов.

Директорът на дружеството Румен Кофинов на свой ред представи пред министър-председателя трите инвестиционни проекта, които разработва „БулБИО“. Първият бил за нова производствена линия именно за предпазващата от туберкулоза БЦЖ ваксина. Чрез нея щял да може да бъде

увеличен капацитетът за производство на ваксината

за която дружеството притежава лиценз. Вторият проект бил за разширяване на производството на човешки кръвни продукти - имуноглобулини, което е изключително важно за най-тежко болните и е от стратегическо значение за нашето здравеопазване. За него трябвало да се осигури апаратура за 7.3 млн. лв. Третият проект предвиждал възстановяване на производството на животинска плазма от коне за препарати за лечение на дифтерия, ботулиново отравяне, тетанус и змийско отравяне. Премиерът разказа, че е наредил на министъра на земеделието и храните Десислава Танева да се намерят най-добрите коне по третия проект на Центъра за изработване на въпросния серум. „В рамките на седмица да започнем да събираме конете, базата, дезинфекции... Да се направят най-добрите животни за този серум”, настоя Борисов, като побърза да уточни, че конете остават живи при тези процедури.

Директорът на „БулБИО“ пък благодари на правителството за оказаната подкрепа, благодарение на която била осигурена важна субстанция за

лекарство в помощ на борбата срещу COVID-19

за което дружеството било в процес на разработване, след като придобило лиценз.

Борисов пък отново напомни как с бързи темпове е била реорганизирана българската шивашка индустрия, за да произвежда маски и шлемове. Премиерът разкри също така, че на заседание на МС е взето решение

да бъдат докупени PCR тестове и апаратура

Идеята била да се подсигурят държавните болници и институции и да се изкупи продукцията на родните производители. Щели да се отпуснат средства и за закупуване на маски, както и 136 млн. за образование и иновативни кабинети по природни науки.

 

Учени от БАН: Свръхреакция на

имунитета води до усложнения

Свръхреакция на имунитета може да е в основата на тежко протичащите случаи при COVID-19. Това съобщават учени от Института по биология и имунология на размножаването на Българската академия на науките. Проучвания, стартирали през 2010 г., насочват специалистите, че именно свръхреакция на един сложен белтъчен комплекс, наречен инфламазома NLRP3, е в основата на тежките усложнения при заболяването.

Първите данни за тежка дихателна недостатъчност в резултат на т. нар. цитокинова буря и сепсис ни наведоха на мисълта, че именно този сложен молекулен комплекс може да има връзка с по-тежките случаи, тъй като блокирането на инфламазомата в експериментални модели на сепсис спира процеса, посочват учените. Инфламазомите са свързани с различни заболявания, в които участва имунната система, като диабет, множествена склероза, хроничен улцеративен колит, ревматоиден артрит, подагра и сепсис. Хлорокинът, който е изследван като потенциално средство срещу COVID-19 и се дава при болни с ревматоиден артрит и лупус, е директен блокер на същата инфламазома и може да потисне сепсиса.

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.