Журналистът и продуцент Георги Тошев: Хората помнят, а други - откриват Парцалев

Журналистът и продуцент Георги Тошев: Хората помнят, а други - откриват Парцалев

Ще направи втори филм за Лили Иванова

Георги Тошев е журналист, продуцент и телевизионен водещ. Роден е на 2 март 1969г. В София. Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк и Англия. Има дъщеря на име Ана.

-Г-н Тошев, една от най-коментираните теми през последната седмица е книгата за Георги Парцалев - „Хамлет от град Левски“. Колко време ви отне да я напишете и кое е нещото, което ви подтикна да опишете живота на Парцалев?

-Работех върху книгата около три години. Не познавах Парцалев, гледал съм като ученик в театъра, но никога не съм се срещал с него. Книгите, които съм писал до момента са за личности, които познавам, които чувствам близки по някакъв начин. Имам лични впечатления, бях допуснат в техния свят - Невена Коканова, Стефан Данаилов, Наум Шопов, Катя Паскалева, АББА. С Парцалев беше различно. Исках да създам една книга, която почтено разказва истината за неговия живот и кариера. Не беше лесно. Оказа се, че той не е давал много интервюта. Бил е доста обран за личния си живот. И така започна моето пътуване из неговия свят. И сякаш Парцалев ме свърза с хора, които не съм познавал, но които пазеха спомена за него. И част от архива му. Книгата е докуменална. Базирана е на свидетелства и факти.

-Казвате, че тази книга е една от най-трудно написаните. Защо?

-Сложно е да подредиш пъзела на един човешки живот 30 години, след като личността си е отишла. Когато пишеш за толкова популярен човек, за който всеки има своя представа или спомен за него, трябва много да се внимава и да се отдели слуха от факта. Животът на Парцалев е сложен, цветен, противоречив. В него има много тъга, смях, самота. Всичко това трябва да се предаде на читателя.

-Заедно с премиерата на „Хамлет от град Левски“, представихте и документалния филм за актьора с името „Рицарят на смеха“. Него по-лесно ли направихте, отколкото книгата?

-Книгата и филмът са различни произведение, които ги обединява личността на Парцалев. За филма имах ограничения - финансови ( той е продуциран от мен, нито една държавна институция не подкрепи проекта!), творчески - оскъден архив от телевизионни интервюта. Но реших да посетя родния му град Левски и да се срещна с негови съграждани. Това даде неочаквана посока на разказа.

-На вас лично кой ви е любимият образ на Георги Парцалев и защо?

-За съжаление не съм го гледал много в театъра, пропуснал съм емблематичните му роли в спектакли на Методи Андонов и Нейчо Попов. Нo в киното е ролята му в "Тримата от запаса" на реж. Зако Хеския. Изключителна актьорска работа! И роля, за която всички са му предричали награда. Но Парцалев така и нe получава награда за таланта си - нито в театъра, нито в киното.

-Написахте книга за Невена Коканова, Стефан Данаилов, редактирахте тази за Татяна Лолова, сега и Парцалев, кой ще е следващия велик българин, който ще ви вдъхнови да пишете за него?

-Може би ще спра малко с биографичните книги и ще напиша моята книга. Но със сигурност Цветана Манева ще бъде в колекцията ми. Тя е сред най-скъпите ми хора и обяснимо, е по-трудно да създам книгата. Но не съм се отказал.

-Повечето от легендарните имена на театъра и киното вече не са между живите- Коканова, Парцалев, Мутафова, Ламбо, Калоянчев...Спомня ли си българина за тях и какво според вас трябва да се направи, за да знаят и идващите поколения кой са били тези творци и колко са дали на страната ни?

-Паметта е национална политика. В България такава няма. Във Франция и Русия държавата и частни фондации имат специални квоти за създаването на проекти,свързани с имената на забележителни творци. Но дори липсата на държавна подкрепа няма да ме откаже да създавам книги и филми за онези личности, които ще станат в националната памет. Те (с малко изключения като Стамболов!) никога не са политици. Билетите за вечерта на Парцалев свършиха за два часа! На 13 юли в Летния театър на Военна академия ще представя отново филма и книгата поради големия интерес. Билетите са вече в продажба. Имам покани от 14 общини да покажа филма. Хората помнят, а други - откриват Парцалев. И това ме радва.

-Тази година вие отново ще бъдете част от фестивала „Арт поток“ в Лозенец и Царево. Какво да очакват хората, които ще дойдат?

-Обичам този фестивал, защото се прави с внимание към таланта и публиката. Тази година съм в чудесна компания - Татяна Лолова, Стефан Вълдобрев, Ненчо Илчев... Аз ще покажа филма и книгата за Парцалев! И ще асистирам на Татяна Лолова в нейните "Дневници и Делници" и ще изненадам Стефан Вълдобрев....

-Вашата голяма страст е разказването на истории. Коя е историята, която не сте разказвал, а искате?

-Има много истории, които искам да разкажа. И те не са свързани само с известни личности. Имам идея за роман, работя и върху сериал.

-Правихте филм за Лили Иванова, трудно ли се описва примата? Какъв човек е тя?

-Лили Иванова е голям артист и сложен човек. Филмът беше само началото на моето пътуване из нейния живот. Пътуването ми продължава. Ще направя още един филм за нея. И той ще я види през един много неочакван ъгъл.

-В лентата за Максим Стависки пък показахте, че неговият живот е тежък толкова, колкото и на Мануела Горсова. При всичките тези проекти, които правите, виждате ли известните личности в друга светлина, която е непозната за масовия зрител?

-Във всеки живот има светлина и сянка. Ако останем само под сянката ще ни стане студено, може и да се разболеем. Предпочитам да виждам светлината, но това не означава да не покажеш и сянката. Когато се случи катастрофата аз видях различните лица на Стависки. Усетих покаянието...Не съм адвокат, нито съдник...Аз съм разказвач, който търси истината.

-А какво не знаят хората за Георги Тошев?

- Интересен въпрос! Нямам представа. аз съм открит човек, импулсивен. Може би оставам впечатление, че всичко се случва бързо и лесно, но аз си знам цената на усилията и сърцето, което влагам във всеки проект. За мен е важно да остана честен в работата си. Щастлив съм с приятелите си, семейството. Горд съм с дъщеря ми. Може би не знаят, че мога да се шляя из един непознат град с часове и да се оставя да се загубя. така си почивам.

-Ако трябва да направите филм за себе си, какво ще е водещото и ще има ли нещо, което няма да разкажете?

-Моят живот е пътуване във всички смисли. И съм много благодарен за шансовете, които ми се дават. Но аз работя всеки ден за този шанс да работя това, което обичам. И да си сбъдвам мечти за срещи с личности, които харесвам. Не се срамувам от нищо в живота ми. Случих и случвам няколко тв формата, които имат дълъг живот - "Другата България" , "непознатиТЕ", "Преди обед" и "Като на кино". Те са оригинални, създадени в България и зрителите ги харесват. Работя с талантливи и отговорни хора, с вкус и стил. Срещам се с прекрасни студенти, близките ми са здрави. Имам проекти за още поне 30 години. Само да се отворят границите и отново ще тръгна на път.

-Изживяхме тежки месеци на пандемия, страха и заразата продължават да върлува, смятате ли, че ще има поледици за българското изкуство и чакат ли родните артисти тежки времена?

- За съжаление този вирус се оказва устойчив. И мерките са задължителни! Пандемията се отразява зле на хората на изкуството, особено на свободните артисти. Вярвам, че талантливите и предприемчивите ще намерят формата, под която да продължат. Ще станат по-отговорни към собствения си труд и здраве. Имам надежда, че тази внезапна спирачка, ще отключи друга енергия у артистите.

-Кой беше най-ценният урок, който сте получил досега от живота?

-Че трябва да си благодарен за всяка среща, в която си научил нещо важно за света и себе си.

-За какво мечтаете днес?

-Да си взема поредните изпити и да си почина!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.