Това да изкараш жертви на някаква мнима институционална репресия хора като олигарха Иво Прокопиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев е не просто изкуството да владееш (френската) любов до съвършенство, но и сериозен проблем на втория етаж. Който може да се дължи само на два цвята – бял или зелен. А може и комбинация от двата.

Колко бели ленти... каолин трябва обаче да си друснал, за да достигнеш такива висоти на шизофренията, каквито постигат от българската секция на „Свободна Европа“? За непознатите уточняваме – проектът „Свободна Европа“ се финансира от държавния департамент на САЩ и навсякъде по света има за цел да дава трибуна на демократичните мисли в недемократични общества.

У нас обаче не е така – просто защото

в секцията на „Свободна Европа“ успяха да свият

гнездо основно храненици на подсъдими олигарси,

които явно продължават и до ден днешен да питаят силна (финикийска) любов към бившите си босове. Затова хич не се притесняват да ползват авторитетната трибуна за удовлетворяване на щенията на ексработодателите си. А срещу кого са насочени атаките на олигарсите?

Май е безсмислено да посочваме, че това е депутатът от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Едва ли има човек у нас, че и зад граница, който да не е виждал истеричното късане на ризи на олигархичните четници само при споменаването на името на народния представител. Пеевски е силно мразен от тези кръгове на задкулисни играчи и интереси и силно харесван от обикновените хора, които виждат, че той е един от малцината у нас, които полагат сериозни усилия за посичане на тези афери, които изсмукват кръвта на държавата и гражданите й.

И затова –

захранвани с каолин и зелени банкноти

старите служители на олигарха Иво Прокопиев

и още по-сенчестия му ментор Иван Костов, пишат ли пишат срещу Пеевски. Трудно им е, изсмукват си от пръстите компромати срещу него, само и само хората да не видят каква е истинската дейност както на Пеевски, така и на каолиновия бос Прокопиев. Понякога им е толкова трудно, че се стига до шизофренни състояния като в песента „Аз ли съм или не съм“. Най-пресния пример е текст със заглавие „Покушение срещу опозицията. Или просто „един демократичен модел"“.

А авторът му (бивш кадър на „Медиапул“ - на говорителката на Командира Стояна Георгиева – б.р.) се е видял в чудо как хем да наплюе идеята на Пеевски и ДПС за финансиране на партиите по US модел (за да обслужи бившите си шефове), хем да не каже нещо лошо за самия US модел. И се получава един текст, подобен на хилядите текстове преди няколко месеца, в които други каолиново зависими журналисти обясняваха, че законът на Пеевски за осветляване на финансирането на медиите е лош, само защото... е внесен от Пеевски.

Точно в този дух авторът и на новия апотеоз на мисълта реди изречения, в които, за да атакува идеята на Пеевски,

се налага да рисува в нежно

розови краски хора като Прокопиев,

чийто първи милион си е сериозно основание за получаване на нов раиран костюм. Или като Емилиян Гебрев, който в опит да уреди с един военен завод за лично ползване укриващия се от БГ правосъдието Цветан Василев, се сдоби със сериозни прокурорски обвинения.

А какво значат тези факти за голямото сърце на родната (олигархична) журналистика? Нищо, разбира се. Важното е – както беше казал и самият автор на горния материал - „Да има независимост и грантове“. Или с други думи – парите да си текат и никой да не разследва олигархичните издатели за далаверите им. А Пеевски май сериозно пречи на този план. Нали?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Колтуклиева с акция 2 в 1: Лъже за Пеевски, жали ортаци на Миню Стайков

От всички квачки на хранилка при Цветан Василев, самозваната пиарка и wannabe инфлуенсър Соня Колтуклиева безспорно е най-достойна за ордена на олигархичния труд. След известен застой във Фейсбук активността си, вероятно дължащ се на преумора от дневната квота, зададена й от нейния ментор банкера-беглец, от седмица насам многомашинничката на социалните мрежи реди ударно пост след пост, който също така ударно е препечатван веднага от спонсорирания от Василев сайт „Фрогнюз“.

 

СЕМ, военното разузнаване и опорките на олигархията за Пеевски (ОБЗОР)

Какво правиш, когато години наред държиш в хватката си ключово звено от националната сигурност на страната, точиш му тайните – неговите и на чуждите служби за лична изгода и в крайна сметка лъснат аферите ти? Пробваш се да заличиш следите, разбира се. Като насочиш вниманието към основния си враг и му пришиеш собствените си прегрешения. Без доказателства, нито реална връзка, но това са дребни подробности.