Таен журналистически речник от чекмеджето на репортера

Таен журналистически речник от чекмеджето на репортера

С риск колегите да ме набият, реших да издам някои журналистически тайни, терминология и факти, неизвестни на масовия читател. Нали това е мисията, колеги, истината и само истината. И не стреляйте по...пардон, не ругайте журналиста, той толкова си може.

Що е то редакция? Нерядко съм срещал учудени погледи на уж интелигентни хора, когато чуят думата „редакция“. Защо не казваш офис, питат ме. Ми щото не е офис, а си е редакция. Лекарят не работи в офис, а в кабинет, на адвокатския офис му викат кантора, а офисът на бай Мето е гараж с голи мацки по стените, в който ще ти смени маслото на тънкана.

Ах, редакцията! Това е весело място, пълно с красиви репортерки и припряно барабанящи клавиатури. Звънят телефони, гърмят скандали, ехти смях – като в италианско семейство. За повечето колеги редакцията не е втори, а направи първи дом, където прекарваш повече време, отколкото вкъщи. Тук работиш, тук поръчваш пица, тук се влюбваш, тук понякога и плачеш. Голяма държава е редакцията!

Абе ти си като бей, ходиш по обяд на работа – това със сигурност го е чувал всеки журналист. Повечето хора действително си нямат на идея какво е ненормиран работен ден и че ако работата се закучи, може да се прибереш в два през нощта с такси. А после да станеш в 6 сутринта за събитие. И да - неделя е първият работен ден от седмицата...

Лийд. Това е нещо, което всеки голобрад репортер си мисли, че знае, но честно казано, ако поразгледаме разни сайтчета и сайтове, то излиза, че много малко хора всъщност знаят за какво иде реч. Шок! Скандал! Вместо в началото на текста, където му е мястото, лийдът много често е някъде в Тутракан.

Що е то е планьорка? Най-омразното нещо за всеки журналист. Уж е нещо като оперативка, но все се намира някой началник да ти сдърпа ушите. И това всъщност е за предпочитане пред досадната колежка от N-отдела, която протяжно и обстоятелствено разказва темите си, които в края на краищата редакторът така и не одобрява.

А какво е журналист? Човек с титанична литературна дарба, принуден да работи като редактор или репортер заради злощастното обстоятелство, че има сметки за плащане, деца за гледане и 20-годишна присъ... ахъм...ипотека за изплащане. Заради мисията да ви казва истината, драги читатели, зрители, слушатели, журналистът е зарязал блестящата си литературна съдба, отказал се е от спортна кариера, от рисуването, от танците, от американската си мечта, от поезията – все таланти, за които вие, драги, дори не подозирате.

А що е то „баш журналист“? Баш журналистът дреме на вече споменатата планьорка, щото баш си е извоювал правото да удари две големи и една малка водка още преди обяд. Въпросната персона спи на планьорка и даже леко похърква, но има необичайната дарба да се събуди в най-неподходящия момент и тържествено да обяви: „Аз т'ва съм го писал! Пръв го написах т'ва още преди двайсет години!“

Да уточним, че баш журналистът никога и при никакви обстоятелства не се уволнява, щото, сещате се.

Затваряме! Затворихме вестника, казах в една прекрасна вечер на комшийката леля Цанка, а тя пребледня: „Момче, много хубав вестник беше... Що го затворихте? Къде ще си търсиш работа сега?“. Затварянето на броя всъщност е най-прекрасния момент в живота на журналиста – от младото репортерче, та чак до Главния/Главната. Това значи, че си приключил броя, край на работния ден (когато и да е това) и си свободен като птица да му удариш едно питие – което за баш журналиста всъщност ще е някъде шесто или седмо, не съм сигурен.

Страньори. Това са едни колеги, които работят в печатните издания и всъщност правят цялата тази магия празните бели листове хартия да оживеят и за заговорят със свой собствен глас. Страньорите трябва много да ги уважаваш или ще си имаш гооооолееееми проблеми, от които дори Главния/Главната не могат да те отърват. И като начало, не ги наричай страньори, а „графични дизайнери“. Наречеш ли графичния дизайнер „страньор“ е все едно да се обърнеш към някой полковник с думите „г-н подполковник“. Както казахме вече, това е голяма проблемация.

Фоторепортери, фотографи, оператори. Честно казано, тези пичове са егаси пичовете. Те са истински артисти, професионалисти и даровити оратори, а на маса са душата на компанията. Веднъж дори с един колега фоторепортер поплувахме посред нощ в шадравана в центъра на Монтана. Добре де, аз поплувах, а той бащински ме извади, заключи ме в хотелската стая и отиде да си допива и да опознава жените на Монтана... Ех, млади години!

Интервю. Втората най-голяма мъка на клетия репортер след планьорката. И няма как иначе да е, защото този ключов журналистически жанр много често се губи като игла в копа сено. „Няма го интервюто! Намерете интервюто!“ е парола, която е общовалидна за всички редакции по света. Понякога се налага да събудиш клетия субект на интервюто, да го вдигнеш от софра или от жена и хън-мън с ченгел да му вадиш думите от устата. Мъка!

Но ние, уважаеми читателю, сме готови да се жертваме за теб, за истината и кротко изтърпяваме всички несгоди на занаята. Може да ни мразят, може и да ни обичат, но без нас не могат. Някои дори се страхуват от нас, дори и да не го признават.

Ние пък, ако се страхувахме, нямаше да се захващаме с това. Вдигам халба с бира за всички колеги на планетата. Наздраве, колеги!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.