В секи четвъртък театрална работилница "Сфумато" продължава да качва по едно знаково представление от своята театрална история в канала си в YouTube. Утре то ще бъде "Жюли, Жан и Кристин" по „Госпожица Юлия“ на Аугуст Стриндберг.
Всеки четвъртък театрална работилница "Сфумато" продължава да качва по едно знаково представление от своята театрална история в канала си в YouTube. Утре то ще бъде "Жюли, Жан и Кристин" по „Госпожица Юлия“ на Аугуст Стриндберг.
Адаптацията и постановката са на проф. Маргарита Младенова. В ролите са отличните Албена Георгиева като Жюли, Христо Петков като Жан и Мирослава Гоговска като Кристин.
Спектакълът е първа част на програмата „Към Дамаск“, а премиерата се е състояла на 2 февруари 2007 г. Той е удостоен с награда „Аскеер 2007“ за сценография на Даниела Олег Ляхова, номинация за „Аскеер 2007“ за поддържаща женска роля на Мирослава Гоговска, награди „Икар 2008“ за сценографията на Ляхова и за майсторско техническо осъществяване. Постановката е играна на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца, където Маргарита Младенова получава II награда за режисура (I награда не е присъдена), Христо Петков получава II награда за мъжка роля, Мирослава Гоговска получава II награда за женска роля, а Даниела Олег Ляхова получава I награда за сценография. От 2008 до 2010 г. Спектакълът е показван многократно в различни градове на Франция, през 2011-а гостува в португалия и Румъния, през 2017-а – в Испания и т.н. Последното представление е на 29 ноември 2017 г.
„Занимава ме тревожната мисъл, с която живеят философите от първата половина на ХХ век: какво се случва с човека – особено след войните – щом той е престанал да бъде същински обект на цивилизацията? Той вече не стои в нейния център. Нещо става с класическия човек и той метаморфозира в някакво видоизменено подобие, за което Бог няма, няма неписани закони, понятия като съвест и морал се считат за анахронизми. Страховете и кошмарите на Стриндберг са страховете и кошмарите на една струна, на една човешка вибрация, която вижда повече от другите. Върху това стъпваме. То се наслагва с нашата голяма тревога, с постоянната тема на „Сфумато“ – да не се оставя човекът на амнезията за това, което е постигнал човешкият дух“, казва за работата си режисьорът проф. Маргарита Младенова
„Забравете обясненията за битката на половете, за ботушите на графа, за скепсиса му срещу еманципацията на човека и утопиите на разума. Умната й театрална чувствителност изтегля от пиесата на Стриндберг всичките му предчувствия за последиците от войната на неприкосновените лични истини и желания в баналната жестокост на ежедневната ни, разумно организирана кухня от дърво и метал. „До вас е лесно възпламеняваща се материя“, казва Жан на Жюли, но в представлението на Маргарита Младенова всъщност не само той е възпламеняващата се материя. Модерният човек е показан като много лесно възпламеняваща се и напълно саморазрушаваща се материя“ы пише за спектакъла театралният критик проф. Виолета Дечева. „Една студена метална кухня заема сцената, като стерилна лаборатория, клиника. Потресаващо чиста. В съдовете ври водата, за да измие мръсотията. На пода – голям канал за отвеждане на отпадните води. В този квазиклиничен пейзаж „Сфумато“ е сготвило своя спектакъл“, коментира Жан-Пиер Тибода в програмата за представлението в рамките на Есенния фестивал в Париж.
Монитор
