Йотова:  Еврочленството означава активно участие в политики, а не само милиарди от фондове

Йотова: Еврочленството означава активно участие в политики, а не само милиарди от фондове

България не трябва да бъде просто ползвател на европейски средства. Европейското членство означава активно участие при формирането на европейските политики. За да не живеем с чувството на хора от периферията от Европа, трябва да знаем какво искаме и да го отстояваме. Тази теза вицепрезидентът Илияна Йотова изрази пред курсистите в Национална програма „Управленски умения“ на Българско училище за политика „Димитър Паница“.

Вицепрезидентът е редовен гост-лектор в училището. Представители на местната и изпълнителната власт, на неправителствения сектор участват в курса.

 Според Йотова за предлагания възстановителен план в ЕС е необходима сериозна дискусия на различни нива, с активното участие на гражданското общество. Всяка държава трябва да изготви до есента своя национална програма и за да може България да отстоява тази програма на европейско ниво, трябва да има национален консенсус. По думите на вицепрезидента този план е възможност за страната ни да рестартира икономиката си, като заложи на няколко ключови приоритета на развитие. За Илияна Йотова по-важен е разговорът не за големите суми, а за ефективността на средствата. Вицепрезидентът постави въпроса за отворената икономика на България и зависимостта ѝ от големи компании извън страната в контекста на все по-капсулиращата се европейска икономика.

„Кризата с COVID-19 показа на рентген проблемите на Европа и на всяка държава членка, които години наред оставаха скрити“, подчерта вицепрезидентът. Илияна Йотова изтъкна дълбоките и дълготрайни последствия от кризата – не само здравни, но и политически, икономически, социални. „През 2009 г. бе отбелязан най-големият срив в БВП на съюза – спад с малко повече от 4%. За края на 2020 г. се очаква спад с повече от 8%. Почти двойно в сравнение с финансовата криза отпреди 10 години“, посочи вицепрезидентът.

 В изказването си Йотова открои основните предизвикателства пред Европа – Брекзит, приемането на многогодишния бюджет на ЕС, миграцията, климатичните промени, цифровизацията. „Приемането на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. закъснява много, а и се наслагват допълнителни проблеми като дупката от 84 млрд. евро заради напускането на Великобритания. Формирането на повече приходи и по-конкретно на собствени приходи за ЕС, общоевропейски данъци за технологични компании, общоевропейски дълг, размерът на вноската на държавите членки са само част от дълга и сложна дискусия, която очакваме да получи определени контури на предстоящата само след няколко дни среща на върха в Брюксел – на живо след няколко месеца прекъсване“, заяви вицепрезидентът.

 Йотова прогнозира много висока социална цена на настоящата криза и отново настоя за наказателни процедури не само за прекомерен бюджетен дефицит, но и за нарушаване на социални права и ръст на безработицата. Според вицепрезидента е необходима специална програма за младежка заетост. „За страна като България, с най-висок процент неработещи и неучещи млади хора, това е абсолютно задължително“, посочи вицепрезидентът.

 Вицепрезидентът е категорична, че не трябва да се допуска да бъдат използвани страховете на хората за политически цели. „Ако гражданите загубят доверието в мерките, които се предлагат, последствията могат да бъдат много тежки. Няма по-страшно от това да срутиш доверието в институциите. Като лидери трябва да управляваме кризата, а не просто да я наблюдаваме“, убедена е Илияна Йотова.

Тя приветства приемането на България в ERM II или т.нар. чакалня на еврозоната и заяви, че никое правителство не бива да допуска нови критерии и двойни стандарти по пътя към пълноправното членство в пространството с единна валута. Лош пример в това отношение са неприемането на България в Шенген и все още съществуващият Механизъм за сътрудничество и проверка.

В изказването си вицепрезидентът постави акцент върху темата за европейската интеграция на Западните Балкани, като изтъкна приноса на България, която върна този въпрос в европейския дневен ред. След българското председателство на Съвета на ЕС беше изгубена инерцията, заради пандемията Берлинският процес на практика е забравен. Илияна Йотова изрази съжаление, че България не се е борила за поста на еврокомисар по разширяването. „Така страната ни щеше да бъде институционализираният лидер в тази част на Европа и щеше смело да поставя тези въпроси“, подчерта вицепрезидентът.

Йотова отново отбеляза отсъствието на ЕС от международната сцена и при взимането на решения за големите проблеми.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.