Йордан Ръсин – играещият човек
7

Йордан Ръсин – играещият човек

Преди да влезе в театър „Възраждане“, носителят на тазгодишната награда "Андрей Баташов" се издържал от фокуси с карти

Вестта, че е тазгодишният носител на наградата „Андрей Баташов“, по щастлива приумица на съдбата застига младия актьор Йордан Ръсин точно на рождения му ден, между репетициите за нов спектакъл и вечерно представление в театър „Възраждане“. Тогава той изживява радостта си някак вътрешно, запазва я за себе си, не тича към гримьорните да се похвали: „Ей, колеги, така и така...“.

Трябва му малко време да осмисли признанието и обявява събитието в чата на театъра, чак когато през ноември красивата статуетка на скулптура Спас Киричев се озовава в ръцете му. И, разбира се, не пропуска да почерпи. Просто е от хората, които първо скачат, а после викат „Хоп!“...

Данчо е едва вторият лауреат на отличието на името на Андрей Баташов, учредено от Ордена на рицарите тамплиери – Велик приорат България. То се връчва не само за ярки творчески постижения на сцената и екрана, но и за благотворителна дейност в полза на обществото, за високи човешки качества – щедрост, състрадание, скромност, безкористие, достойнство, сила на духа... Поради регламента на състезанието – възрастта на номинираните да не надхвърля 33 години, навярно все по-малко от тях в бъдеще ще имат живи впечатления от големия артист Баташов. Но Ръсин, който е на 30, помни неговия моноспектакъл „Секс, наркотици, и рокендрол“ в Театър 199. Андрей е бил асистент на неговата професорка в НАТФИЗ – Снежина Танковска, обаче още преди момчето от с. Студена да атакува Академията. Дани не се наема да търси прилика между себе си и патрона на наградата. Освен може би в отдадеността към онова, което прави, и в усещането за театъра като храм. Иначе него са го оприличавали на други – когато е много слаб и скулите му изпъкват,

напомня на познатите си за Крисчън Бейл

от филма „Механикът“. Или на Матю Макконъхи... „Много актьори харесвам, но не си мечтая да се познаваме, да си пия кафето с тях и да си говорим – това, което дават на екран и на сцена, за мен е достатъчно. Пък и нямам такъв идол, когото да следвам, да ми е начертан пътя чрез него. Взимам от онзи, който ме вдъхнови – Чарли Чаплин, Марлон Брандо, Брад Пит, защо не и Крисчън Бейл“, отвисоко и отдалеч започва да изрежда Дани. А-ха да спомене, че от родните асове се възхищава на Владо Пенев, но се сеща, че са доста повече от един и се спира, за да не пропусне някого...

Рицарят на скулптора Киричев не е първата статуетка във възходящата кариера на Ръсин. Той има „Аскеер“ и „Икар“ за поддържащи роли – съответно за Телегин от Чеховия „Вуйчо Ваньо“ в театър „Възраждане“ и за Глигор от „Нова Библия“ по Радичков в „Сфумато“. Ала не може да определи точно работата над кой персонаж го е накарала да се почувства завършен актьор. Тази увереност не идва с дипломирането в НАТФИЗ. „В 90% от случаите, когато започна да репетирам, идва критичен период. Достигам до някаква точка, в която се питам защо се занимавам с това, ставам ли изобщо, защо не съм се хванал с друго, имам ли средства и капацитет да изградя тоя образ... Може въпросите да са наивни, но си ги задавам не за да си търся оправдания да се отказвам, а да се мотивирам: давай, няма къде да ходиш, това е, което обичаш и искаш да правиш. Така се преборвам със себе си, за да мога да се движа напред, а не да изпадам встрани“, откровен е синеокият чаровник.

Влизането в НАТФИЗ му открива един различен свят на нови хоризонти, нови мисли, нови хора. Той е отворен да ги приеме и към края на следването вече е напълно зарибен от играта. „Винаги съм обичал да играя –

и футбол, и други спортове

Играеща личност съм и осъзнах, че играта на сцената също ми е в кръвта“, казва Данчо. Проф. Танковска съветва възпитаниците си да не са пасивни, да не чакат да ги повикат, а сами да търсят и намират ангажименти, да инициират проекти и да действат методично те да се случат. След завършването си всички от класа решават да не се закрепостяват към определен театър, а да излязат на свободна практика. Ръсин кара така 2 години: участва в 4-5 спектакъла – в Младежкия, в Сатирата, в театър „София“... „Представленията обаче постепенно започнаха да падат. Пуснах CV-та навсякъде, но никъде нямаше свободни места. Хванах се на работа да правя фокуси с карти по дискотеките и те доста ми помогнаха финансово в тоя труден период. Точно по това време ми се обади режисьорът Владо Петков, тогавашният директор на театър „Възраждане“. Имали бройка по програма „Мелпомена“ за пробен срок от 2 години, пък след това – каквото стане“, връща лентата актьорът. Йордан е благодарен за дадения му шанс да се изяви и го оползотворява по най-добрия начин. Нещата потръгват и досега е сред топ-лицата на малката общинска сцена. От тази седмица в афиша е и поредната му премиера – „За едно явление от електричеството“ по разкази на Чехов, в които Йордан Ръсин е главното (свещено)действащо лице. Режисьор на спектакъла е Стилиян Петров, който преди 5 години постави и дебютната му роля там – във „Фотоапарати“ от Пьотър Гладилин. С това заглавие младокът се запалва по изкуството на фотографията. Неговата баба му подарява професионален апарат и, започвайки от нулата, покрай снимките и клипчетата, днес Дани вече е горд автор на късометражен филм. Той е 8-минутен, реализиран е за седмица, казва се Kill Them All („Убий ги всичките“) и е ироничен уестърн – жанр, който Ръсин обожава. В него е сам човекът оркестър. Не след дълго ще видим талантливия актьор и в първите пълнометражни игрални ленти с негово участие. Едната е подписана от Иван Владимиров (сърежисьор на Валери Йорданов в „Кецове“) и най-напред ще се завърти на кинофестивала „Златна роза“ догодина. В нея по сценарий Дани е най-важният – режисьор, в чиято глава се ражда филмът. В другата, на Драгомир Шолев, нашият герой ще го играе студент по ветеринарна медицина.

...Още като студент Йордан Ръсин е попътувал доста по света. Бил е на театрални фестивали в Перу, Китай, Германия, Румъния... „Да видиш Мачу Пикчу, езерото Титикака, Великата китайска стена, Забранения град, Кьолнската катедрала – това не се случва всеки ден. Но може би

най-върховното изживяване беше на Мачу Пикчу

Някои не издържат напрежението на такава надморска височина и им потича кръв от носа. Горе ти си в облак, все едно летиш. Има пътечки, от които виждаш пропастта под себе си – сякаш могъща сила те тегли надолу... Уникално е! Много ми се ходи пак там, но с нови очи! С може би по-зряла душа“, споделя актьорът. И добавя, че току-що е гледал документалния филм за Андрей Тарковски – „Киното като молитва“. Много от кадрите отвеждат в Тоскана и една от следващите дестинации на любителя пътешественик може да е най-красивата област в Италия. Не че напоследък има много възможности за воаяжи, но ако все пак го организира, сигурно няма да е сам. Неговото момиче Златина е също от школата на НАТФИЗ – завършила е „Театър на движението“ и е отлична танцьорка. В началото Данчо бил гадже на приятелката й, а с нея – само най-добър приятел. Но при разбъркването на картите от съдбата двойката се разпаднала и от довереница Златина се превърнала в любима. И така – вече 8 години с Йордан са заедно...

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.