Йордан Чорбаджийски: Основен проблем остават ниските субсидии за стопаните

Йордан Чорбаджийски: Основен проблем остават ниските субсидии за стопаните

Реколтата от грозде е с 20-30% по-малко от миналогодишната

Половината от алкохола у нас е в сивия сектор, коментира в интервю пред "Монитор" председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК)

- Г-н Чорбаджийски, кои са основните проблеми на лозаро-винарския сектор в момента?

- Те не са от вчера и от днес, а от доста години. Основната причина е ниската субсидия, която получават стопаните, отглеждащи грозде. По този начин суровината, която изкупуват винопроизводителите, е скъпа. Съответно това влияе на цената на крайната продукция и не можем да бъдем конкурентни на външните пазари и да се мерим със страни като Франция, Италия, Испания.

- На практика виното ни излиза с по-висока производствена цена ли?

- Да. С по-висока себестойност, отколкото на преките ни конкуренти от другите страни.

- Колко по-ниска е тази субсидия за нашите лозари?

- Различна е навсякъде, но ще дам за пример съседна Румъния. Там производителите на грозде получават по 180 евро на хектар субсидия. Отделно имат едни директни плащания от държавата, които са 150-180 евро допълнително. Де факто те получават около 360 евро на хектар, а нашите земеделци - 15 евро. В общи линии над 20 пъти по-малко.

- Има ли интерес у хората да гледат лозя?

- Българските лозари всяка година изкореняват лозя, защото трудът им е недооценен. Те се радват, ако успеят поне да не са на загуба, след като си приберат и продадат гроздето. Понеже по различни причини не могат да си покриват разходите, те се принуждават да изкореняват насажденията си. Само за тази година има 20 хил. дка изкоренени лозя. Освен това има и голям проблем с липсата на работна ръка, защото никой не иска да работи на полето. Другата пречка са бюрократичните процедури. За да засадиш ново лозе в България, трябва разрешение. Единственият начин да се направи е да се изкорени старото и един сорт да бъде заменен с друг.

- Защо се предпочита подобен начин на работа? За да няма свръхпроизводство ли?

- Нещата са заложени отдавна, още в годините преди присъединяването ни към Европейския съюз. Такива рамки сме приели. През 1995 г. сме имали над 3,5 млн. дка винени лозя, а в момента сме на ниво 640 хил. дка. Предполагам, че ограниченията не позволяват да достигнем предишното равнище. По-важното е обаче да структурираме правилно лозята си, да вдигнем добивите, за да станат площите рентабилни на производителите.

- За тази година реколтата ще бъде ли достатъчна за нашите винопроизводители?

- Реколтата е с 25-30% по-слаба от миналогодишната. Гроздето е с отлично качество, обаче големи количества се продават на черно. Затова няма да е достатъчно за лицензираните винопроизводители. Не мисля, че ще е проблем, защото заради пандемията в избите има доста останало вино от миналата реколта, което остана непродадено. Затова заедно със земеделското министерство се издейства отпускането на една мярка за субсидиране на съхранението на вино. Тя е по 4 ст. за литър на месец. Доста от винопроизводителите се възползваха от нея.

- Освен на вътрешния пазар къде българските вина се продават успешно?

- Успешно продаваме българско вино във Великобритания, балтийските държави, в САЩ и Далечния изток. Най-интересното е, че в Япония продаваме вино не от ниския ценови сегмент, а от високия. Добре сме позиционирани на външните пазари, но има още какво да се желае. Затова за новия програмен период, който започва през 2021 г., разработваме прилагането на нова мярка за подпомагане на рекламата на нашите марки вина в страните от ЕС и на нашия вътрешен пазар. Целта е да покажем, че българските вина са с много добро качество, на много добра цена. Надявам се до следващата година да сме готови с конкретен план за действие.

- Към кои други държави от ЕС ще насочим рекламата на нашите вина? Кои са най-перспективните пазари за нашите вина в Европа?

- Предполагам, че основно Белгия, Швейцария. В Белгия консумацията на вино на глава от населението е най-висока в ЕС. Всички винопроизводители се обединихме и мисля, че ще успеем. Благодарни сме на земеделското министерство, че ни помага и реагира бързо и адекватно. За нас ще е по-добре да започнем по-активна работа на европейските пазари.

- Има ли достатъчно средства за реклама на нашите вина в страните извън Евросъюза?

- Имаше една програма за това в рамките на ЕС. Лично аз смятам, че тя не беше ефективна. Най-често се изпращаха наши експерти в някоя далечна многолюдна страна извън Евросъюза. Там обаче според изискванията на тази програма не можеше да се акцентира, че виното е българско и има съответната търговска марка. Първо трябва да върви продукцията и след това да я рекламираме.

- Типично българските високоалкохолни напитки търсят ли се в чужбина?

- Засега само в страните, където има по-големи български общности има търсене за тях. Все още те не са познати достатъчно при останалите граждани на тези държави. Надявам се да успеем да ги популяризираме повече.

- Преди време изразихте мнение, че половината от алкохола на нашия пазар бил нелегален. Защо смятате, че това е така? Какви мерки трябва да се вземат? Според вас налагат ли се и законодателни промени, за да се реши проблемът?

- На вътрешния пазар сивият сектор е над 50% и през тази година, за съжаление, ще бъде още по-голям. Законите са добри. Записано е, че при производството на алкохол трябва да се плаща акциз. Важното е гроздето да се проследява от масива, от който е прибрано, къде отива то, какво се прави с него и това не е никак трудно. Просто на възловите кръстовища може да се правят проверки от НАП и митниците и в разгара на гроздобера да се проверява всеки бус. При липса на документ суровината трябва да се конфискува.

- Как тогава хората ще могат да се снабдят с грозде, за да си направят домашно вино?

- Нямам нищо против хората да си правят домашно вино. Не бива обаче да забравяме, че виното е акцизна стока, макар и с нулева ставка. Когато става дума за акцизни стоки, законът е един и същ за всяка една от тях. Хванат ли човек с малка цистерничка с гориво, ще има сериозен проблем. Същата строгост на закона трябва да се прилага и срещу нелегалния алкохол.

- Освен борбата срещу сивия сектор кои са другите задачи, които стоят пред НЛВК?

- Най-важните са браншът да се обедини, да върнем имиджа на българските вина зад граница и не на последно място субсидиите на производителите на грозде да станат на нивото поне на тези в съседните страни от ЕС.


ВИЗИТКА:

Йордан Чорбаджийски - председател на УС на Националната лозаро-винарска камара

Носител на наградата в категория „Търговия и услуги“ от конкурса „Мистър и Мисис Икономика 2019 г.“

Роден на 7.8.1982 г. в София

Завършил е „Финанси“ и „Икономика на търговията“ в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.